Бърнаут е новата глобална пандемия, в Топ 5 сме на страните с риск от прегряване

В Топ 5 сме на страните с повишен риск от професионално прегряване. Загубите от бърнаута се изчисляват над 600 млн. годишно. 

Директорът на Националния център за изследване на компетенциите към Стопанската камара Томчо Томов споделя, че бърнаустът става все по-голям проблем. “Някои изследователи дори предупреждават, че ако не се вземат мерки, в следващите 10 години той може да се превърне в глобална пандемия”.

В предаването “България сутрин” специалистът каза още, че ефектите от прегряването са многопластови - има отражение както върху личното здраве, така и върху бизнеса, но и силен социален елемент – бърнаутът засяга и семейството. Томов подчерта, че последствията се пренасят и върху цели системи – здравеопазване, застраховане и социално осигуряване.

Психично здраве

"Хората, които страдат от бърнаут, са склонни да взимат два пъти по-дълги отпуски", каза Томов.

По думите му съвременните политики все по-често включват грижа за психичното благосъстояние на работното място. "Започват да се създават програми, концепции и мерки за ментално здраве. По-големите компании осъзнават, че хората не могат да бъдат притискани само за резултати", обясни Томов пред Bulgaria ON AIR.

Той допълни, че служителите не са машини и паралелно с изискванията за ефективност трябва да се развиват и програми за тяхното съхраняване.

"В България засега едва около 20-30% от компаниите отделят внимание на програми за управление на стреса", посочи Томов.

В част от организациите вече се въвеждат практики като часове без комуникация и съвещания, както и ментални практики с коуч партньори за справяне с напрежението, обясни той.

Дигиталният бърнаут

Томов обърна внимание и на дигиталния бърнаут. Това не е само умора от екрани и технологии, а постоянно изискване да си активен - да се отговаря непрекъснато на оферти и съобщения.

По думите на експерта, когато това напрежение се пренесе и в личния живот чрез социалните мрежи, проблемът се задълбочава. "Около 30-40% от хората заявяват, че изпитват симптоми на дигитален бърнаут", коментира Томов, като уточни, че в този процес вече се включва и използването на изкуствен интелект (AI).

Изследванията показват, че най-податливи на бърнаут са представителите на поколението Милениум. Томов отбеляза, че младите хора като цяло са по-уязвими, а при тях жените са в още по-рискова позиция.

Ролята на изкуствения интелект

Според него AI има потенциала да бъде решение, но и риск. Ролята на AI е да освободи човека от рутинните дейности и да му даде време за развитие и по-смислена работа.

В същото време Томов предупреди, че последствията от технологиите не се следят достатъчно внимателно.

"Прегарянето зависи от личността, професията и условията в работната среда", обясни Томов. По думите му най-застрашени са перфекционистите и работохолиците, които често поставят прекомерни изисквания към себе си и трудно поставят граници.

Гледайте видеото с целия разговор.