Горещите вълни в България ще са все по-чести, презастрояването допринася за жегата

Горещата вълна, която обхвана Западна и Централна Европа, е резултат от типична атмосферна циркулация и задържане на горещ въздух от Африка над континента. Това обясни пред БНТ доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

"В случая за Западна и Централна Европа става въпрос за блокиращ процес на горещ въздух от Африка, който се задържа по-дълго време над определена област. При ясно небе и силно слънцегреене земната повърхност се нагрява все повече и температурите се повишават. Тази антициклонална обстановка се задържа около седмица, но вече започва постепенно да се разрушава", обясни тя.

Според нея България също ще усети затопляне през следващите дни, но не се очакват екстремни стойности като тези в Западна Европа. По думите на Бочева климатичните данни ясно показват, че България става все по-топла.

"Действително живеем в по-топъл свят. Тенденциите в България са за покачване на температурите, като това се усеща най-силно през лятото. Нарастват не само дневните, но и нощните температури, а това е особено неприятно, защото организмът няма възможност да се охлажда през нощта", каза Бочева

Тя подчерта, че климатичните модели за Европа и България показват продължаващо затопляне през следващите десетилетия. "Няма да променим климатичния си пояс, но постепенно преминаваме към по-суха и по-гореща подгрупа на същия климат. Все повече райони в Южна България започват да се доближават до климатичните условия, характерни за части от Гърция."

Според експерта още от средата на 80-те години се наблюдава тенденция към по-чести и по-интензивни горещи периоди.

"Климатичните изследвания показват, че горещите вълни стават по-чести. Затоплящият се климат води до увеличаване както на честотата, така и на интензитета на екстремните явления – от продължителни жеги и суши до интензивни валежи, наводнения и бури", обясни Бочева.

Освен климатичните промени влияние оказва и начинът, по който се развиват градовете.

"С презастрояването през последните десетилетия бяха нарушени част от въздушните коридори, които подпомагат проветряването на градовете. Образуват се така наречените острови на топлина – силно застроени райони, които акумулират топлина през деня и я излъчват през нощта. Това допълнително засилва усещането за жега", поясни доц. Бочева.

По думите ѝ редица европейски градове вече инвестират в повече зелени площи и озеленяване на покриви като начин за ограничаване на този ефект. 

Тя подчерта, че метеорологичните прогнози стават все по-точни, но абсолютна точност не може да бъде постигната. "Тридневната прогноза е достатъчно надеждна в повечето случаи, но при бързо развиващи се летни процеси дори тя може да се окаже неточна. Метеорологията непрекъснато се развива, но 100-процентова точност едва ли някога ще бъде постигната."

Според прогнозите в България предстоят по-топли дни, но към момента не се очакват температури над 40 градуса. Специалистите обаче предупреждават, че летният сезон тепърва навлиза в най-горещата си фаза.