Саморазправа и страх: Ерозира ли доверието в държавата?

Бруталното убийство на 37-годишния Георги от Кричим поставя тревожни въпроси за случаите на саморазправа и усещането за справедливост в обществото.

По думите на социологът Елена Дариева държавата е тази, която трябва да даде отговори. 

"Да тръгнеш да раздаваш сам правосъдие - това означава, че държавата не изпълнява своята функция. Ако погледнем определението на Макс Вебер за понятието държава, то тя е тази, която притежава монопола върху легитимното насилие над определена територия. И ако този монопол не бъде в ръцете на държавата, а се изземе от други субекти, то това вече е ясен симптом за ерозия на държавата", каза социологът в студиото на "Денят ON AIR". 

"Има прекалено много изследвания, които показват кога се къса връзката между това кога, живеейки като част от общество, ти да спазваш неговите норми. Това, което подчинява отделния индивид на правилата, са авторитет, нормата, т.е. обичая, традицията, и силата на закона. Това са трите механизма, които удържат индивида да не прави каквото си иска, а да се съобразява с правилата на обществото", допълни социологът.

Според Дариева кабинеът “Радев” все още се радва на кредит на доверие, но той се “топи” по-бавно по-бавно от този на предходните правителства. 

Падналият дрон

Пред Bulgaria ON AIR политологът Цветанка Андреева каза, че властта престава да бъде обещание за бъдещето след изборите за президент. Коментирайки случая с падналия дрон, тя подчерта, че украинският посланик в страната е бил веднага привикан в МВнР за обяснение - нещо, което не е правено при инциденти с руски мини например. Припомняйки за изявлението на Кремъл в подкрепа на кабинета на Радев, тя обясни, че големите опасения са дали премиерът няма да направи завой във външната политика. 

"Виждаме едно отдръпване от голямата европейска политика, нежелание да се присъединим към т.нар. Коалиция на желаещите, както и в други платформи. Инцидентът с дрона оголи жестоката истина, че ние сме незащитени", коментира политологът.

Според Андреева българското общество масово подкрепя НАТО и Европейския съюз.

"Разчитаме за нашата сигурност на Алианса. За ползите от ЕС няма нужда да се говори", поясни Дариева. 

В разговора беше поставен и въпросът какво би означавало, ако след президентските избори държавният глава отново бъде политически близък до настоящото управление.

"Всичко това, както виждате, се навързва в една нишка, която буди подозрение, че ако и президентската институция остане във влиянието на "Прогресивна България", то това може да съдържа известен риск", коментира Андреева. 

Според нея големият въпрос е дали подобна перспектива ще успее да мобилизира опозицията и да доведе до обединението ѝ около общ кандидат.

Като силна потенциална кандидатура на предстоящия президентски вот бе посочена Илияна Йотова, която по това време се радваше на много високо обществено одобрение.

Високият ѝ рейтинг бе обяснен и с традиционно силното доверие към президентската институция в България.

Срещу подобна кандидатура обаче десницата ще трябва да намери политическа фигура, способна да излезе извън тесните партийни граници.

Гледайте видеото с целия разговор.