Плюшените играчки - част от семейството

ами незнам дали без причина или заради многото истина в статията се насълзих.аз още спя с едина много скъпа играчка,а другите крия когато на гости нахлуе "стадото" племенници,за да си опазя плюшковците. браво на автора! да са ни живи и здрави плюшените гадинки:) отговор Сигнализирай

а мота любима кукла я изгори любимият ми дядо.И от тогава самотата е вечна за мен.Дори сред много хора се чувствам най-самотния човек на света. отговор Сигнализирай

Била съм на година и половина,може би 2,когато за пръв път са ме завели на море. Тогава съм видяла играчка пате в ръцете на едно дете и съм заплакала "Искам и аз пуфкаво патенце". Горките ми родители цял ден са обикаляли с мен из Созопол,докато накрая,в последния момент съм видяла моето Пуфкаво Пате на една сергия :) Днес,20 години по-късно,макар и вече пораснала,макар и бялото ми пате да е вече сиво,моето Пуфкаво Пате си стои на рафта в стаята ми и ми се усмихва както тогава. Аз не му се усмихвах толкова,но след като прочетох тази статия,ще му се усмихвам пак и няма да го пратя на тавана! :) отговор Сигнализирай

Имам син на 4 години, които от 2 годими не се е разделял с едно плюшено бяло(бившо бяло) коте.Горкото колко разнасяне е видяло и какво ли не е виждало. Било е свидетел на всяко падане и последствало посещение на спешен център, с нас беше и по влаковете като се сетим на посетим баба и дядо, с нас е и когато сме на плаж. с него се споделя всяка сълза или целувка от мен и татко, той ни е сигурността която синът ми има когато е в градината и това коте е неговият бодигард. А когато една нощ остана само в детската градина, неволно забравено е детското шкафче, се плака и подсмърча. Благодарна съм му на това коте от цялото си сърце и го имам като член на нашата фамилия и дори нещо повече.Помня сълзите и плача на синът ми, който не ми дава да го пусна в пералнята и как съм го изтругвала от рацете му, а той после седи го вратичката на пералнята да си го чака.И покупката на ново(защото ми писна да ме питат- защо не му купя ново,че това вече на нищо не приличало), не можа да ги раздели. отговор Сигнализирай

Да и аз имам моя Кучо и Слончо, колко съм си играл, не знам какво стана с тях впрочем, може вече да са в някоя буркаска бала за смет ;( отговор Сигнализирай