Кошмар в Аляска: Жената, която избяга от "касапина-пекар"

Повече от 40 години по-късно Синди Полсън все още не е напълно сигурна как е успяла да отвори задната врата на Buick-а - но ясно помни мисълта, че ако не намери начин да избяга, скоро ще бъде мъртва.

"Чух гласове в главата си, които ми казваха: "Бягай, к*чко. Бягай", спомня си Полсън.

Секунди по-късно, тогава 17-годишната секс работничка от Якима, Вашингтон, тичала боса по чакълената писта на летище Merrill Field в Анкъридж и после излязла на магистрала - с оковани и окървавени китки.

Недалеч зад нея, с .357 Magnum в ръка, бил шофьорът на Buick-а - мъжът, който часове по-рано я бил изнасилил и измъчвал брутално в мазето на дома си. Сега той се готвел да я качи на частния си самолет и да я отведе до отдалечена хижа в дивата пустош на Аляска - пътуване, за което тя вече разбирала, че ще бъде еднопосочно.

"Спри! Спри! Този човек се опитва да ме убие", спомня си Полсън, че крещяла към шофьора на преминаващ пикап, който отбил.

Тогава, в онази юнска сутрин през 1983 година, Полсън още не знаела, че е станала единствената оцеляла жертва на един от най-масовите и извратени серийни убийци в САЩ.

Мъжът, който ловувал жени в пустошта

От 1971 година Робърт Хансен - на пръв поглед незабележим 44-годишен собственик на пекарна в Анкъридж, женен баща на две деца - отвличал танцьорки и проститутки, качвал ги на своя самолет Piper Super Cub и ги отвеждал в дивите райони на Аляска. Там ги пускал да бягат, а после, въоръжен с пистолет и ловен нож, ги преследвал като дивеч.

"Това, което Робърт Хансен направи, вероятно е най-ужасяващото престъпление, с което съм се сблъсквал. Никой не е убивал повече хора и не го е правил по такъв хладнокръвен, безмилостен начин", казва пенсионираният детектив от Anchorage Police Department Джон Дейли, цитиран от People.

Разказът на Полсън за бруталната ѝ среща със серийния убиец дава на властите в Аляска - които по това време разследват изчезването на десетки жени - информацията, нужна за ареста на Хансен. След като се признава за виновен за четири убийства първа степен и признава, че е убил 17 жени и е изнасилил десетки, той е осъден на близо 500 години затвор. Хансен умира от естествена смърт през 2014 година.

"Някой трябваше да го накара да спре. Аз бях този някой", казва Полсън, която разказва историята си в "Оцеляване след касапина-пекар" ("Surviving the Butcher Baker") - премиерния епизод на сезона на "People Magazine Investigates: Surviving a Serial Killer".

Разбитото детство на Синди Полсън

Пътят, който води Полсън до това бягство на косъм, започва, когато тя е на 9 години и щастливото ѝ детство с четири по-големи сестри в Якима се разпада.

"Научих, че майка ми всъщност е най-голямата ми сестра, а баща ми и майка ми всъщност са баба ми и дядо ми. Това ме пречупи", спомня си тя.

Няколко месеца по-късно Полсън бяга от дома си за първи път. На 15 години вече живее в Анкъридж и започва да работи като проститутка - в период, когато градът е пълен с работници от петролната индустрия, разполагащи с много пари заради петролния бум в North Slope.

"Най-слабата ми вечер беше 800 долара, а понякога можеше да стигне и до 5000. Там имаше пари", казва Полсън.

Имало обаче и опасност. Полицията вече разследвала сигнали за секс работнички, изчезващи от улиците, а от 1980 година в суровата пустош извън града започнали да бъдат откривани тела на жени.

През септември 1982 година Дейли случайно попада на останките на 22-годишна полугола танцьорка на име Шери Мороу в отдалечен участък край река Кник, докато ловува извън работно време. Наблизо разследващите намират и ценна улика - гилза от пушка калибър .223.

"Знаехме, че там нещо не е наред. Просто не знаехме какво е", спомня си Дейли.

Нощта, в която всичко се променя

Полсън няма представа, че животът ѝ е на път да поеме в ужасяваща посока, когато в една юнска вечер през 1983 година Хансен спира до тротоара, където тя работи, и ѝ предлага 200 долара за орален секс.

"Изглеждаше напълно нормален, като нечий дядо", спомня си тя.

Но когато пристигат в дома на Хансен в покрайнините на града, по думите ѝ той я заплашва с пистолет и ѝ слага белезници. Съпругата и двете деца на Хансен по това време били на гости при роднини в Арканзас. Той отвежда Полсън в мазето - по чиито стени висят препарирани глави на животни, които е застрелял - където я изнасилва и измъчва, а после я оковава за стълб.

"Молех се през цялото време", спомня си Полсън.

Хансен ѝ казва, че ще я откара със самолет до хижа, където ще правят секс, а после ще я пусне.

"Знаех, че няма да се върна", казва тя.

Бягството, което сглобява пъзела

След смелото бягство на Полсън от летището в Анкъридж тя дава на властите липсващите парчета от мрачния пъзел, който те се опитват да наредят.

През октомври 1983 година, седмици след като на река Кник е открито тялото на още една жена, полицията арестува Хансен в неговата пекарна - място, където местните полицаи често спирали за понички и кафе. При обиск в дома му разследващите откриват бижута, принадлежали на жертвите, карта, отбелязваща местата, където са заровени тела, и пушка калибър .223, използвана в убийствата.

"Имам... може да го наречете болест или каквото искате, но имам почти пълна омраза към проститутките", казва Хансен пред разследващите, преди през 1984 година да се признае за виновен за убийствата на четири жени.

Живот след ужаса

Днес спомените за кошмара, който е оцеляла преди четири десетилетия, никога не са далеч от Полсън. Дълго време тя се страхувала, че чудовището, което е срещнала по улиците на Анкъридж, може да изпрати свой престъпен съучастник да я убие.

Но след смъртта на Хансен през 2014 година, майката на трима пораснали синове казва, че най-сетне може отново да диша.

"От 10 години съм чиста и трезва. Виждам синовете и внуците си редовно. Обичам живота и обичам себе си", казва Полсън.

И може би още по-важно - жената, която е прекарала голяма част от живота си с убеждението, че никога не е трябвало да се ражда, сега е убедена, че е била тук с причина - да "прибере" сериен убиец от улицата.

"Просто мисля за всички жени, чиито животи спасих, и за всички жени, за които отмъстих. Защото хванах този к*чи син", казва тя.