Париж, Франция. Тя се спря пред просякинята, погали я по главата и попита: „Как си, майко? Здрава ли си? Имаш ли нужда от нещо?“ В този момент графиня Ан дьо Колбер Христофоров ми напомни на Майка Тереза – по добрина и благородство. А просякинята се оказа … българка. Почти не разбираше думите на жената със синя кръв, но със сигурност усещаше човешката ѝ загриженост. След това научих, че от момента, в който графиня дьо Колбер вижда възрастната жена да проси на тротоара, редовно й носи топли дрехи и храна.
В дома на графиня дьо Колбер Христофоров в центъра на Париж са живели десетки българи. Съвсем безусловно.
Струва ми се, че тя обича България повече, отколкото ние самите. С нестихващ ентусиазъм се опитва да промени негативното мнение на французите за нас. „Те са сърдечни и много работливи!“, казва тя на всеки познат французин, стане ли въпрос за българите. Любовта към красотата на България е вписана в много от картините на графинята, която е международно утвърден художник. Всеки българин ще разпознае в тях редица китни български места от Родопите, морето, Панчаревското езеро.
Връзката ѝ с България – нейният съпруг
Професор д-р Боян Христофоров - светило в областта на медицината и дългогодишен ръководоител на Клиниката по гастроентерология в болница „Кошен“, Париж. Кавалер на Ордена на почетния легион и удостоен с титлата „Доктор Хонорис Кауза“ към МУ Варна. Родителите му напускат България през 1947 г., времената били тежки. Баща му, Петър Христофоров, професор по романска филология, преподава в България, Германия, а след това и във Франция. А майка му, Надя Христофорова – превежда за първи път на френски език „Под игото“ на Иван Вазов. Семейството се установява в Париж и започва нов живот. Боян е едва десетгодишен. Още в ученическа възраст той получава по пощата повиквателна заповед за отбиване на военна служба в България, но той така и не се явява, поради което в родината му го осъждат на „смърт чрез разстрел“. Провинението – неизпълнение на заповед по военна служба.
Боян Христофоров за първи път стъпва на българска земя едва през 1971 г. „Обичам родината си. Всъщност имам две родини - едната е с корени. Другата е Франция, която ме посрещна щедро“, споделя известният и уважаван повече във Франция професор д-р. Боян Христофоров.
Как се запознават?
Като в приказка. Съдбата е решила и двамата да се родят на 11 септември 1936 година и да се срещнат съвсем случайно в град Тюбинген, Германия, през 1962 година.
Той, Боян Христофоров, млад лекар на военна служба, изпратен да работи в германска болница. И тя, Ан дьо Колбер, наследничка на аристократичен род, командирована като детска учителка по френски език в германско училище. Едно от децата в училище се разболява и младата учителка го води на дежурния лекар. Съдбоносна среща! Любовта не пламва веднага. Следват дни, изпълнени с приятелски срещи и разговори. И когато трябва да се разделят, за да се върнат – той в Париж, а тя в родния Прованс, решават, че не могат един без друг.
Решението да се оженят се приема с ужас от аристократичното семейство Колбер. Родители, близки и роднини се противопоставят категорично благородничка да се омъжи за чужденец, беден лекар, българин, при това православен, защото Ан дьо Колбер е родена графиня, седмото от десетте деца, наследничка на великия Жан-Батист Колбер – финансов министър на Краля Слънце Луи XIV.
„Имаше твърда дисциплина у дома. Нашият баща ни възпитаваше много строго. Всяко дете имаше задължения, а когато не ги изпълнявахме или правехме бели – получавахме съответното наказание. Не бяхме глезени“, спомня си за детството графинята, докато показва дебела книга с твърди корици, събрала цялата история на фамилия Колбер.
„Баща ми ревностно спазваше традициите и искаше всяко от децата му да има равностоен брак. Затова не прие Боян“, разказва графинята години по-късно.
Непокорната наследничка е изгонена от фамилния замък в Прованс. Напук на правилата, двамата се женят на общия си рожден ден – 11 септември 1962 г. Ан дьо Колбер Христофоров прекрачва прага на бащиния си дом години по-късно, едва когато баща ѝ, на смъртно легло, се разкаял за гордостта си.
„Животът ми се дели на две половини – до срещата ми с Боян и след това. В първата половина – строги порядки, сурово възпитание и предразсъдъци като например, че жена не бива да става художник. А аз съм бунтар по душа и винаги имам собствено мнение. И все пак това строго възпитание ме научи на самодисциплина, отговорност и умения да се държа еднакво добре както във висше общество, така и с най-обикновени хора. След срещата ми с Боян започнах нов живот, който повече ми допадна. Боян подкрепи желанието ми да рисувам. Благодарение на него опознах света и намерих много приятели, особено в България“, споделя мадам Ан дьо Колбер Христофоров.
За малките и големи чудеса на семейство Христофорови
Те даряват радост и сбъдват мечти. В дома на Ан и Боян Христофорови, в идеалния център на френската столица, подслон, храна и грижа намират над 50 студенти, повечето от тях българи. Когато и 4-те деца на семейство Христофорови - Никола, Пиер, Елена и Калина, тръгват по своя път, те решават да предоставят дома си на млади българи, които искат да се развиват. „Ние им осигуряваме храна и подслон, помагаме им с каквото е нужно. Единственото условие е да бъдат отговорни в следването си“, казва проф. Христофоров. Атмосферата в мезонета е семейна и топла. Всеки студент става член на тяхното семейство. Събират се всяка неделя на обяд и обсъждат проблеми и отговорности, а Ан и Боян ги изслушват като истински родители.
Младата перкусионистка Василена Серафимова е една от студентките, които живеят у Ан и Боян. „Запознах се с леля Ан и чичо Боян през 2006-та година след един мой концерт. Леля Ан беше със сълзи на очи. Предложиха ми да живея у тях, казаха ми, че съм добре дошла. За мен това беше чудо! Не бях чувала толкова мили думи. Направиха много за мен през годините. Аз не съм първата или втората, а 42-рата и съм изключително щастлива“, разказва Василена, която в България печели приза "Млад музикант на 2008 година".
Контактите с младите хора продължават и след това – Ан и Боян следят тяхната реализация в живота и се радват на успехите им.
„Аз живях у тях почти 6 години. Те станаха част от семейството ми, а аз – част от тяхното. Благодарение на тях завърших в едно от най-престижните висши училища по изкуство и дизайн – ESAG Penningen. Там дисциплината беше желязна - от 370 души завършихме само 70. Често съм падала духом и съм се обезкуражавала, но Ан и Боян винаги ми даваха сили и ме подкрепяха. Обичам ги като свои родители. Винаги ми е приятно да ида у тях, винаги съм сърдечно посрещната. Имам чувството, че никога не съм напускала този дом. И до ден-днешен ме подкрепят и се виждаме често“, споделя Юлия Николова, просперираща млада арт дизайнерка в Париж.
„Аз не деля хората по цвят, религия и националност. Деля ги само на добри и лоши!“
Преди години Ан Христофоров се запознава с Калину̀ – беден неук мюсюлманин, семеен с осем деца, по професия готвач и … бездомен. Приютява ги в дома си, пише писма до разни институции и успява да им осигури и обзаведе жилище. В разговори с Калину̀ графинята разбира, че той мечтае да отиде до Мека и да стане хаджия. Тя му купува двупосочен билет и сбъдва мечтата му. „Бяхме се събрали у Ан и Боян на обяд. Беше Денят на бащите и по традиция всеки баща трябваше да получи подарък. Калину̀ готвеше в кухнята. Ан го извика и пред всички му подари плакат, навит на руло. Той разгъна големия плакат, а на него – снимка на Калину̀ в цял ръст и облечен в традиционното бяло мюсюлманско облекло. Признателният готвач силно се разчувства и заплака от радост“, разказва българска учителка по френски език, чиято мечта да посети Париж се сбъдва благодарение на щедростта и гостоприемството на Христофорови.
Стотици хора от цял свят са посетили къщата им като скъпи гости. Особено през лятото, когато студентите са във ваканция. Случва се понякога в дома им да има хора от 3-4 държави. През изминалото лято Ан и Боян приемат в дома си група български ученици, изучаващи френски език. Освен разглеждане на забележителностите и упражняване на езика в естествена среда домакините организират за учениците среща-разговор с българския посланик във Франция Марин Райков, посещение и разговор с екипа на Ирина Бокова в ЮНЕСКО и посещение на кметството на Париж. „Те са много възпитани, умни, трудолюбиви и скромни деца! И са от България!“, хвали се Ан на всеки познат, който я види с 10-те деца накуп из улиците на Париж.
Добрите им дела не спират дотук
Още през 90-те години основават асоциация „Хуманитарна помощ за България“, чрез която организират изпращането на храна и лекарства. Проф. Боян Христофоров съдейства студенти по медицина да специализират по програмите „Темпус“ и „Еразъм“ в Белгия и Франция, а чрез членството си в Малтийския орден осигурява средства за построяване на детски психиатричен център в Александровска болница. С работата си в неправителствени организации той подпомага и обучението на ромски момичета за медицински сестри. „Някои от тях вече работят като лични асистенти“, споделя с радост професорът.
„Малките добринки ни правят истински щастливи“, искрено споделят Ан и Боян Христофорови, които повече от 50 години се радват на спокоен и изпълнен с разбирателство съвместен живот в къщата на любовта – така наричат те своя гостоприемен и интернационален дом в центъра на световната столица.
И всички, които са се докоснали до тяхното душевно благородство, могат само да го потвърдят.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Оптимизъм за подновяване на работата на администрацията в САЩ заля и Wall Street
А. Петров: Изкуството на младото поколение гради доверие между България и Северна Македония
Дейли от Фед: Трябва да се избегне грешката лихвите да бъдат задържани твърде дълго
ЕК ще обособи нов клас автомобили, за да направи достъпни електромобилите
Инвестиционният фонд Apollo става мажоритарен акционер в Атлетико Мадрид
Уорън Бъфет ускорява темпото на даренията за децата си, "докато е още жив"
Високопротеинови закуски в студеното време
Как да се справим с косопада през есента
Радев: Искам да ви се извиня за Бюджет 2026
Ефективни начини да изградим по-силна връзка с шефа
Такси блъсна младо момиче в Благоевград
МВнР: Призоваваме Русия да спре да смущава европейските сателити
Бившата на Роналдо и Балотели е бременна от футболист + СНИМКИ
Експерименти? Нагелсман иска първото място за Германия
Абонданца: България разполага с много интересен и перспективен отбор
Марица Пд скочи срещу съдия от родния елит + ВИДЕО
Чиликов не литна в облаците след триумфа в дербито на Втора лига
Куман похвали дебютант и проговори за ас на „червените дяволи“
Канадската сензация Джонатан Рой се завръща с концерт в Зала 3 на НДК през януари
Дневен хороскоп за 11 ноември, вторник
Как технологиите променят професиите – поглед отблизо с Базар на професиите 2025
Ретрограден Юпитер в Рак на 11 ноември – грижим се повече за себе си
Разпознаване на есенната депресия: Какво е сезонно афективно разстройство
Поверия за Свети Мина
Токът спря по време на интервю на Зеленски в Киев
Мечка нападна мъж докато бере гъби
Фратрия загуби от Дунав във Втора лига
Тъжна вест! Почина шампион по плуване
Синдикатите се срещат с ГЕРБ заради Бюджет 2026
Организират протест тази неделя във Варна
Ново откритие в квантовата физика отваря пътя към междузвездните пътешествия
Portal Space Systems представи сателитната платформа Starburst
Новите технологии могат да спасят астронавтите от космическо прилошаване
Vast изведе на орбита демонстратора на първата частна космическа станция Haven-1
Учени разкриха какво се случва с времето на Венера
Има ли вода на спътника на Сатурн – Енцелад