САЩ не могат да наложат волята си на Иран

Защо най-мощната страна в света не успява да наложи волята си на много по-малка и по-слаба държава, отслабена от санкции и военни удари - от този въпрос тръгва анализът на Фарид Закария, публикуван първоначално във Washington Post.

Според водещия на "Фарид Закария GPS" по CNN част от отговора се крие в теорията на игрите. Закария сравнява конфликта между САЩ и Иран с "играта на пиле" - ситуация, в която двама шофьори се движат един срещу друг и печели този, който не се отклони.

"Ако залозите за едната страна са екзистенциални, а за другата - много по-ниски, страната с по-високите залози обикновено надделява", посочва анализаторът.

Според него за иранския режим загубата означава реална опасност от сваляне и унищожение, докато за Доналд Тръмп евентуален провал би бил просто "лош уикенд в Мар-а-Лаго".

Америка е раздвоена по отношение на Иран

По думите на Закария има и по-дълбока причина, поради която САЩ толкова трудно се справят с Иран.

От идването на ислямския режим на власт Вашингтон е раздвоен между две цели - от една страна иска конкретни решения по теми като ядрената програма и заложниците, а от друга - иска самият режим да бъде свален.

"Иска ли Вашингтон да промени определени политики на Иран, или иска да промени самия Иран?", пита анализаторът.

Той отбелязва, че всяко преговаряне с Техеран неизбежно дава известна легитимност на Ислямската република, тъй като САЩ я признават като реален партньор.

Именно това е проблем за част от американския политически елит, който смята режима за нелегитимен и вярва, че единствената правилна политика е неговото сваляне.

Закария припомня, че дори президентът Роналд Рейгън е бил принуден тайно да преговаря с иранските власти, докато публично ги е осъждал.

"Тръмп едновременно заплашва и преговаря"

Според анализатора противоречието личи ясно и в политиката на Доналд Тръмп към Иран.

В една публикация Тръмп заплашва да унищожи иранската цивилизация, а в друга - говори за напредък в преговорите.

"Тръмп влиза в преговори и изглежда оптимистично настроен за споразумение, а между кръговете обявява война на Техеран и призовава иранците да свалят правителството си", пише Закария.

Според него единствената американска администрация, която е взела ясна позиция по темата, е тази на Барак Обама.

Тогава Вашингтон е приел, че макар да предпочита различен режим в Иран, трябва да работи с настоящия, за да ограничи най-голямата заплаха - ядрената програма.

Закария определя ядреното споразумение от времето на Обама като успешен опит да бъде неутрализиран най-опасният елемент от иранската политика.

Изтеглянето на Тръмп върна кризата

Според анализа изтеглянето на САЩ от ядрената сделка е довело до дискредитиране на умерения президент Хасан Рухани и до връщане на твърдолинейните кръгове в Техеран.

Това е ускорило програмата за обогатяване на уран и е върнало Вашингтон обратно пред същата дилема - сделка или ескалация.

"В момента е ясно, че Тръмп иска сделка", заключава Закария.

Според него обаче, ако такава бъде постигната, Тръмп може да даде на Ислямската република онова, което тя търси от десетилетия - безусловно признание дори от най-непримиримите кръгове в САЩ.

"За Техеран това е награда, струваща много отстъпки", пише анализаторът.