Корупцията и данъчни измами в основата на скандали в Европа

Корупцията, прането на пари и данъчните престъпления са в основата на редица скандали в Европа и сложиха или са напът да сложат край на политическите кариери на политици от висок ранг.

Един от последните случаи е с еврокомисаря по въпросите на търговията Карел де Гухт (Белгия), който е обвинен във финансови измами и ще бъде изправен пред съд. Данъчната администрация в родната му страна го обвинява, че е укрил приходи от продажбата на акции, като не ги е посочил в данъчната си декларация. Властите настояват еврокомисарят да възстанови на бюджета 900 000 евро.

Обясненията, дадени от Де Гухт и съпругата му пред белгийските данъчни власти, не били убедителни. Данъчните определят случая като измама, а според адвоката на Де Гухт това не е правилно.
Говорителят на Европейската комисия Оливие Баи заяви, че това е "частен въпрос между Де Гухт и белгийските данъчни власти". Случаят е свързан с период, преди Де Гухт да бъде комисар, така че нямаме отношение към него, посочи говорителят.

Очаква се делото срещу Гухт да започне на първа инстанция в края на ноември, половин година преди изборите за нов Европейски парламент и назначаването на следващата Европейска комисия. Часове преди да бъде оповестена информацията за съдебното му преследване, Гухт обяви, че е готов за нов мандат като еврокомисар.

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони беше осъден през август тази година за данъчни измами на 4 години затвор и също така му е наложена забрана да заема публични длъжност в период от две години.
Присъдата на Берлускони обаче беше намалена на една година по силата на амнистия за престъпления, извършени преди 2006 г. Той няма да лежи в затвора, защото е надхвърлил 70 години и не е осъден за особено тежко престъпление. Оставащата една година от наказанието Берлускони може да изтърпи с полагане на общественополезен труд или под домашен арест.

Съдебното решение относно забраната за заемане на публични длъжности не влезе в сила веднага, тъй като Берлускони е понастоящем сенатор. За да бъде освободен от този пост, трябва да се проведе гласуване в горната камара на парламента до края на годината.

Бившият премиер беше осъден за това, че умишлено е завишил цената на правата за разпространение на филми, купени от негови фиктивни компании, при препродажбата им на основаната от него медийна империя "Медиасет". С тези машинации фирмата създала черни каси в чужбина и намалила печалбата си в Италия, за да плаща по-малко данъци. Италианските данъчни оцениха загубите на 7 милиона евро.

Берлускони твърдеше през цялото време, че е напълно невинен, посочвайки, че през периода 2002-2003 г., когато са станали престъпленията, той е бил премиер и изобщо не се е занимавал с правата за разпространение. В Германия преди дни започна първият процес срещу бивш германски държавен глава. Кристиан Вулф беше президент на Германия от 2010 до 2012 г., когато през февруари беше принуден да подаде оставка. От 14 ноември 2013 г. Вулф е подсъдим, като ще отговаря пред съда за лично облагодетелстване. Той е обвинен, че е позволил на приятел, продуцент, да плати хотелска сметка от 754 евро през 2008 г. Тогава Вулф е бил на мюнхенския Октоберфест със съпругата си. В замяна Вулф ходатайствал пред "Сименс" за спонсорство на филм на въпросния продуцент, но безуспешно.

През декември 2011 г. Вулф се оказа в центъра на скандал заради връзки с богати бизнесмени. Той бе критикуван, че когато е бил премиер на Долна Саксония, е взел от съпругата на свой познат голям заем при много изгодни условия и че пак като ръководител на провинцията през 2007 г. се е възползвал от безплатна почивка, осигурена му от бизнесмен. Обвинен бе и в опит да окаже натиск върху главен редактор, за да скрие неудобната за него информация за заема.

Кристиан Вулф изрази увереност, че ще бъде оправдан. Той отхвърля обвинението и не прие поканата да плати глоба от 20 хиляди евро, за да избегне процес.

Петър Нечас, който беше премиер на Чехия от 2010 г. до средата 2013 г., може да бъде съден за корупция във връзка със скандала, довел до падането на правителството му по-рано тази година. Върховният съд на Чехия постанови, че това ще е възможно, тъй като имунитетът, с който се ползва Нечас, се отнася само до действията му в парламента. Засега не е известно дали на Нечас ще бъдат повдигнати обвинения.
Има подозрения, че Нечас е предложил на трима депутати от своята Гражданска демократическа партия, противопоставящи се на предлагани от правителството фискални мерки, да се оттеглят в замяна на апетитни постове в държавната администрация.

Петър Нечас бе принуден да подаде оставка след скандал за корупция и злоупотреба с власт, в който бе замесена и бившата директорка на канцеларията му и по онова време негова любовница Яна Нагиова, с която той неотдавна сключи брак.

Прокуратурата обвини Нагиова в извършване на различни престъпления - от използване на чешкото военно разузнаване, за да шпионира тогавашната съпругата на Нечас Радка, до предлагане на участие на депутати в държавни компании, ако се съгласят с фискалните реформи на Нечас. 49-годишната Нагиова прекара един месец в затвора и очаква съдебно дело, което може да приключи с присъда от 5 години затвор.

Бившият премиер на Хърватия Иво Санадер /2003 г. до 2009 г./ беше осъден през ноември 2012 г. на 10 години затвор по обвинения в корупция.

Санадер беше обвинен за злоупотреба със служебното си положение, незаконно забогатяване от войната през 90-те години и взимане на подкуп. Съгласно обвинението той е взел от австрийската "Хипо Алпе Адриа Банк" 480 000 евро комисиона за кредит, даден от тази банка на Хърватия в средата на 90-те години, възползвайки се от военното положение и високата инфлация, заради които страната е имала ограничен достъп до международните финансови пазари. Освен това Санадер е взел през 2008 г. 10 милиона евро от директора на унгарската петролна компания МОЛ в замяна на придобиване на контролния пакет акции в хърватската компания ИНА. Санадер отхвърля обвиненията и твърди, че процесът срещу него е бил политически мотивиран.

Случаят „Христо Бисеров“ също влезе в световните медии. България разследва висш политик за пране на пари, който внезапно приключи политическата си кариера,  напускайки партийни и държавни постове, написаха световните агенции.

Бившият заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров получи две обвинения от прокуратурата  - за пране на пари и деклариране на неверни данни пред Сметната палата.

Наложена му е мярка за неотклонение парична гаранция от 25 хиляди лева, както и забрана да напуска страната.
Бисеров е обвинен, че през 2012-а в декларацията си пред Сметната палата не е посочил, че има сметки в Швейцария. По-тежкото обвинение - за пране на пари, обхваща периода от 13 декември 2012-та до 21 февруари тази година. За това време бившият зам.-шеф на НС е извършил финансови операции с близо 315 хиляди долара и малко над 117 хиляди евро, за които, според обвинението, е знаел, че са придобити по престъпен начин.

На доведения му си Ивайло Главинков е повдигнато обвинение, че е участвал в изпирането на тези суми, като ги е получил по свои банкови сметки. Той също е с 25 хиляди лева гаранция и забрана да пътува зад граница.
Засега Христо Бисеров мълчи и не коментира обвиненията, по неофициална информация той не е говорил и пред разследващите органи.

Борбата с корупцията по високите етажи на властта е предизвикателство както у нас, така и в целия ЕС, защото само от пране на пари годишно се губят трилиони евро.

За данъкоплатците остава надеждата, че и по върховете бушуват бури и няма недосегаеми, стига правосъдието да поиска да ги разобличи.