Тревоги на 13-ия етаж в "Берлемон"

На 13-ия етаж в централата на Европейската комисия в Брюксел, където се намира канцеларията на председателя на институцията, напоследък е напрегнато. Първо покрай смяната на председателите - Жозе Барозу бе заменен от Жан-Клод Юнкер през октомври, а сега и с необходимостта само месец по-късно Юнкер да обяснява своите действия или съпричастност в установените стотици случаи на избягване на плащането на данъци в Люксембург, чийто премиер той бе до средата на годината в продължение на 18 години. Доскоро той бе не само премиер, но и финансов министър (1989-2009 г.) на Великото херцогство.

В тази история няма почти нищо ново, практиките на Люксембург като данъчен рай са отдавнашни, обаче събитията се наслагват и усложняват покрай икономическата криза, заради която много хора останаха без работа, а данъците на работещите се увеличават, за да издържат безработните си съграждани.

Точно сега, когато работещите в Западна Европа плащат от 30 до 50 процента данък върху доходите си, Юнкер стана председател на ЕК и се наложи да обяснява защо в неговата държава големи компании сключват тайни споразумения с властите и плащат около един процент данък върху мащабните си печалби. На това отгоре ЕК под негово председателство ще разследва тази практика.

Юнкер казва, че този труден за възприемане от гражданите подход е законен и това е така. Той дори заяви, че не е бил архитектът на данъчните конструкции на Люксембург. Но е съгласен, че от морална гледна точка има проблем, затова сега в новото си качество предлага промени.

Въпросът с Юнкер открива по-широката тема за законите, които дори в демократичния блок са морално укорими, обществено неприемливи, но действащи (в интерес на малки групи много богати хора и дружества).

В последните дни съседната на Люксембург Белгия бе залята от яростни стачки срещу повишаването на данъците и на възрастта за пенсиониране. Синдикатите вече заявяват на висок глас, че няма да допуснат обикновените граждани да плащат десетки проценти данък върху печалбата от труда си, докато в страната още дори не се обмисля налагането на данъци върху големия (нетрудов) капитал (натрупан от наследство, търговия, борсови спекулации или хазарт).

Юнкер обясни в интервю за няколко водещи европейски печатни медии в последните дни, че неговата страна с население колкото в някой от по-големите квартали на София не е имала много възможности за икономическо развитие, особено след кризата на пазара на стоманата във втората половина на миналия век.

Люксембург намира ловък начин да привлече капитал, като приютява представителства на всякакви дружества и им създава възможност по сложни схеми да прехвърлят пари между сметките си в други държави, така че да избягват плащането на данъци в огромни размери в страните, където всъщност извършват дейност и трупат печалба. Подобни действия винаги остават встрани от общественото внимание, тези теми са твърде особени за обикновените трудещи се и донякъде това е причината за допускането на икономическата криза въобще, за която, поне в Европа, вече пет години няма нито разследвани, нито осъдени.

Сега всички тези теми се сплетоха в един възел, който предизвика историческо събитие - Юнкер е първият председател на ЕК досега, срещу когото бе внесен вот на недоверие в Европейския парламент само месец след като се настани в канцеларията на 13-ия етаж.

Популистите и националистите в ЕП, внесли вота, може да са малобройни, опасни и често излишно язвителни, но не може да се отрече, че понякога са не просто заядливи, а и прави. С искането си за отстраняване на Юнкер евроскептиците си направиха силна реклама, макар отново да назоваха проблема, без да дадат предложение за решение.

"Никой не ще забрави, че докато Юнкер е позволявал международни дружества да плащат един процент данък, той бе в ръководството на еврозоната, наложило ограничение на разходите и повече данъци и страдания за обикновените хора", обобщиха те. Докато се изказваха обаче, се появиха твърдения, че част от тях са финансирани с милиони евро от Русия.

Юнкер оцеля при вота, дори бе подкрепен с 38 гласа повече, отколкото получи от евродепутатите през юли, когато бе избран на поста. Битката бе спечелена, но "войната" ще продължи.

Образът му пострада силно и дори да изкара целия си петгодишен мандат, Юнкер ще трябва да работи най-много за изчистване на съмненията и в защита на гражданите, в чиито интереси се вричаше в предизборната си кампания.

Тревогите тепърва предстоят и около дълго рекламирания му план за 300 милиарда евро инвестиции в европейската икономика - неговия отговор на икономическите проблеми в ЕС. След като нищо от този план не бе ясно близо половин година, накрая се разбра - и то ден преди гласуването на вота - че това не са пари, с които ЕС разполага, а са средства основно на частни собственици.

Мнозина коментират, че това са намерения за помен с чужда пита, макар времето за основателните критики да не е настъпило съвсем, тъй като по думите на водача на социалистите в ЕП "този план тепърва ще се разширява и допълва".

Но ЕС има шанс с Юнкер - според изявления на самия Юнкер от юли, неговата комисия е "комисията на последния шанс". Не е известно какво би станало, ако този шанс бъде пропилян, но ако бъде правилно използван, ЕС може да се облагодетелства от възможността комисията да бъде председателствана от финансист, дотолкова умел, че да направи с тънка пресметливост гражданите в миниатюрната си страна едни от най-богатите хора на света. Ако успее, доволните може да бъдат до половин милиард европейци.

Все пак е хубаво, че днес, когато отбелязваме 100-годишнината от Първата световна война, оставила милиони трупове и осакатени по европейското бойно поле, говорим просто за пари и авторитет. Едва ли е случайно съвпадение, че точно на този фон и само ден преди "оцеляването" на Юнкер от тържествената трибуна на ЕП папа Франциск призова най-сетне Европа да спре да се върти около парите, а да постави човека и неговото достойнство в центъра на своята геометрия.

А колкото до Юнкер, макар и поизнервен, макар и заявил готовност да се оттегли само четири месеца след заемането на високия пост, следва да се отчете безподобното му чувство за хумор. С него в Европа става по-весело - той определи себе си за Дядо Коледа (заради плана за 300-те милиона евро), а самия план описа като "третия бял дроб" на ЕС. С чувство за хумор вероятно се управлява по-лесно във времена, в които заплахите нарастват, включително срещу ЕК, опазена по-рано тази година от нападение на джихадисти.
 

/БТА/