След Афганистан - украинската криза: няма почивка за НАТО

За НАТО в началото си отминаващата 2014 година се очертаваше да премине под знака на изтеглянето на бойните части на Алианса и САЩ от Афганистан, отбелязването на 65-годишнината от основаването на организацията и 10-годишнината от разширяването й със седем страни, сред които България.

Подготвяше се и поредната среща на върха на НАТО, която се очакваше да бъде доминирана от обичайни въпроси като борбата с тероризма и киберзаплахите, морската сигурност и разбира се, Афганистан. Но още неприключил бойната си мисия в далечната азиатска страна, Алиансът внезапно се оказа изправен пред нови, неочаквани предизвикателства, когато събитията в Украйна грубо му припомниха, че нестабилността може да се появи и в самата Европа, в непосредствена близост до границите му, пише в свой обзор БТА.

Връщане към същината

Украинската криза накара НАТО да се върне към същината си - колективната отбрана, целяща да предотврати всякакво евентуално нападение срещу Алианса, отбелязва Франс прес. Освен на агресивните действия на Русия срещу Украйна, тази година на НАТО се наложи да даде отговор и на нарастващата нестабилност около южните й граници - от Близкия изток до Северна Африка, най-вече на настъпващия ислямски фундаментализъм и тероризма.

В отговор на действията на Москва Алиансът прекъсна практическото си сътрудничество с Русия след анексирането на Крим през март. След това се зае да успокоява съседните на Русия страни членки, страхуващи се да не станат следваща нейна мишена, най-вече като активизира военните си учения в Източна Европа.

Най-зрелищният отговор обаче беше приемането на План за готовност за действие, съдържащ пакет от мерки за реагиране на промените в условията на сигурност по границите на Алианса и отвъд тях. Планът, в който България ще участва с конкретни дейности и инициативи, беше приет в началото на септември на срещата на върха на НАТО в Уелс, окачествена с право като най-важната и решаваща в историята на Алианса след края на Студената война.

Предвижда се продължително присъствие на военновъздушни, сухопътни и военноморски сили и целесъобразна военна дейност в източната част на Северноатлантическия съюз, които ще се извършват на ротационна основа. Значително ще се засили оперативността на Силите за реагиране на НАТО чрез създаване на комплекти от сили, способни бързо да се придвижват и да реагират на потенциални предизвикателства и заплахи.

За тази цел Алиансът ще създаде Обединена оперативна група с повишена готовност - нови обединени сили на НАТО с численост 4000 души, които ще са способни да се разгърнат за няколко дни в отговор на заплахи най-вече по периферията на територията на НАТО. Ще се провеждат и повече учения с акцент върху колективната отбрана.

За всичко това обаче ще е необходима не само воля. Както посочиха 28-те в заключителната си декларация, "нашата обща сигурност и отбрана зависят от това колко средства изразходваме и как ги изразходваме". По този болезнен за много страни въпрос в условията на продължаваща икономическа криза лидерите от НАТО все пак решиха, че трябва да се промени тенденцията на съкращаване на бюджетите за отбрана, за да се използват по-ефективно средствата и по-равномерно да се разпределят финансовите разходи и задължения между страните.

България напълно подкрепя това решение и ще изпълни поетия ангажимент за инвестиции в отбранителните си способности , заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата заедно с министрите на външните работи и на отбраната в служебното правителство Даниел Митов и Велизар Шаламанов.

Срещата в Уелс даде повод на най-високо равнище да бъдат решително осъдени действията на Русия по ескалацията и незаконната й военна намеса в Украйна и да бъде поискано от Русия да ги прекрати и да изведе войските си от територията на съседната държава или до нейната граница, както се посочва в заключителната декларация.

В същото време 28-те увериха, че макар да са прекратили всякакво практическо военно и гражданско сътрудничество с Москва, продължават да държат отворени политическите канали за диалог, и че НАТО не се стреми към конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Това беше потвърдено неотдавна от новия шеф на Алианса Йенс Столтенберг.

Той изтъкна също, че организацията няма да отстъпи от принципите на сигурността и увери, че в Балтийско и Черно море, в Източна Европа военните учения и присъствие на Алианса ще продължат, колкото е необходимо.

Два месеца след срещата в Уелс обаче Ройтерс информира, позовавайки се на натовски дипломати, че Алиансът се натъква на трудности при създаването на новите сили за бързо реагиране заради недостиг на техника и спорове за финансирането. Това обстоятелство най-вероятно обяснява решението, взето от министрите на външните работи на 28-те в началото на месеца, за създаване на временно подразделение на тези сили в началото на следващата година, съставено от германски, холандски и норвежки военни. То ще действа до сформирането през 2016 г. на постоянните сили за бързо реагиране, които ще могат да се разполагат в кризисни райони в рамките на 48 часа.

Афганистан – мисия изпълнена

На 8 декември САЩ и НАТО приключиха с официална церемония в Кабул бойната си мисия в Афганистан, започнала преди 13 години за сваляне на правителството на талибаните. Няколко дни преди това новият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг доложи на Съвета за сигурност на ООН за успеха на операцията на ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан /ИСАФ/.

Този успех обаче имаше твърде скъпа цена за НАТО, партньорите му и най-вече за Афганистан - само през тази година от талибански нападения са загинали 71 войници от международната коалиция и 4634 афганистански военни и полицаи. За сравнение, близо 3500 чуждестранни военни, включително 2210 от САЩ, са били убити от началото на операцията.

Присъствието на НАТО в Афганистан няма да приключи напълно с края на бойната й операция. Тя ще бъде заменена от нова мисия, наречена "Решителна подкрепа", която от 1 януари ще започне да съветва и обучава афганистанските сили за сигурност в борбата им срещу талибаните, засилили атаките си с наближаването на изтеглянето на ИСАФ. България ще участва с до 110 военни в новата мисия, която ще наброява общо 13 хиляди чуждестранни военни, повечето американски.

Краят на бойните действия на НАТО в Афганистан дава повод за различни оценки на резултатите от амбициозната операция срещу тероризма и за бъдещето на азиатската страна - от предпазливо оптимистични до крайно песимистични.

ИСАФ постигна целта си и НАТО сега е готова да отвори нова страница в отношенията си с Афганистан, увери Столтенберг по време на първото си посещение като шеф на НАТО в Кабул миналия месец. "Ние направихме нашите страни по-сигурни, като преследвахме международните терористи, използвали Афганистан за убежище, от което да извършват ужасяващи нападения. Ние направихме Афганистан по-силен, като му помогнахме да изгради способни сили за сигурност", каза още генералният секретар, който обеща НАТО да продължи подкрепата си за страната.

Този оптимизъм обаче изглежда малко пресилен на фона на съобщенията на световните агенции за зачестили нападения на талибаните, които вече използват изтеглянето на чуждестранните войски, за да си върнат изгубените територии.

Въпреки успешно приключилия според НАТО тригодишен процес на предаване на отговорността за сигурността на афганистанската армия и полиция, местните сили за сигурност продължават да изпитват недостиг на оръжия и боеприпаси, а боеспособността им е далеч под равнището на международната коалиция. Нещо, което прави твърде вероятен сценария на рухването на Афганистан под напора на талибаните. Дали наистина мисията е успешна може би ще разберем още през следващата година.