С Донбас в опасност, Европа трябва да окаже натиск върху Русия сега

Русия планираше да превземе украинския град Покровск, логистичен център в Донецка област, до ноември 2024 г. Нейните сили изостават с година от графика. Украинските защитници, макар и значително превъзхождани по численост, се бориха упорито, за да задържат отбранителната линия на Донбас, убивайки над 20 000 руски войници месечно. Сега Русия изглежда е на прага на консолидиране на контрола над руините на града, докато избутва все повече войски в разрушените сгради на Покровск, а руски дронове отрязват украинските защитници от снабдяване, пише Foreign Policy.

Покровск не е изолирана битка. Руските сили бавно превръщат украинските позиции на север и юг в „джобове“ и са в покрайнините на Константиновка. Също толкова обезпокоително е, че руските сили използват нови дронове с голям обсег, насочвани по проводници, и планиращи бомби, за да обезлюдяват градовете, когато се приближат до тях, преследвайки цивилни в Краматорск, точно както обезлюдиха град Херсон в Южна Украйна. Последните настъпления на север по река Днепър рискуват да изложат икономическия център Запорожие на тези терористични тактики. Ако Донбас падне, руската агресия ще се насочи към втория по големина град в Украйна: Харков.

Трагичната ирония на последните девет месеца на войната е, че докато международните дискусии бяха доминирани от перспективите за преговори и прекратяване на огъня, Русия засили интензивността на боевете. На фронта, както и с ударите си на далечни разстояния по украинските градове, Кремъл се стреми да пречупи гърба на украинската съпротива. Украйна беше отворена за преговори, но неспособността на партньорите ѝ да окажат натиск върху Русия позволи на руския президент Владимир Путин да отложи времето, за да промени фактите на място.

С наближаването на четвъртата година от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, и двете страни показват признаци на умора, но нито една от тях не е готова за мир. Въпреки месеците дипломатически контакти от страна на Съединените щати, Путин не е предложил никакви отстъпки по отношение на максималистичните си искания, според които Русия би спряла бойните действия само за сметка на суверенитета на Украйна. И тъй като Украйна е защитникът, решимостта на Русия да продължи да атакува не оставя на Киев друг избор, освен да продължи да се бори.

Всъщност поведението на международната общност подтикна Русия да продължи агресията си. Намаляването на американската военно-техническа помощ даде на Кремъл надеждата, че може да надживее украинските резерви от боеприпаси. Междувременно, фокусът на Европа върху това какво ще прави след прекратяване на огъня – с „коалиция на желаещите“, обещаваща войски да влязат в страната – направи удължаването на войната най-доброто средство за Русия да предотврати интеграцията на Украйна в европейската архитектура за сигурност. Ще трябва да се окажат други видове натиск върху Кремъл, за да го накарат да преоцени перспективите си.

Русия сега вижда стратегическата си цел да подчини Украйна в три фази, само първата от които включва реални бойни действия. Първо, Русия се стреми да окупира или унищожи достатъчно украинска територия, за да гарантира, че останалото е икономически жизнеспособно само с нейното съгласие. Руските плановици оценяват, че това може да се постигне, ако Русия задържи четирите области, които вече е анексирала, плюс Харков, Николаев и Одеса. При тези условия Кремъл би се стремил към прекратяване на огъня, вярвайки, че може да предприеме втора фаза, в която използва икономически лостове и политическа война, подкрепена от заплахата от повторно нахлуване, за да упражни контрол над Киев. В третата фаза Русия би погълнала Украйна в своята орбита по начин, подобен на Беларус.

В момента обаче Русия все още е далеч от постигането на първата от тези фази. Руските военни се надяват, че ако успеят да изтощят Въоръжените сили на Украйна, териториалните им завоевания на бойното поле ще се ускорят. Русия е в настъпление от две години и натискът върху Украйна ще нараства с намаляването на гъстотата на украинските защитници. Броят на пехотата в украинските части намалява от месец на месец, дори ако общият брой на украинските войски е стабилен.

Но Русия скоро ще се изправи пред собствените си предизвикателства, генерирайки повече сили. От средата на 2023 г. Русия поддържа войната, като използва доброволци, които са се записали в замяна на огромни бонуси и обещание за големи обезщетения на семействата им, ако умрат. Русия е наела около 420 000 души персонал през 2024 г. и над 300 000 през 2025 г. - брой, който е позволил нейните безмилостни, макар и скъпоструващи, пехотни атаки. Но броят на мъжете, за които тези стимули са привлекателни, намалява. Броят на вербуваните е намалял през есента на 2025 г. или е трябвало да бъде подсилен в някои райони чрез по-принудителни средства за вербуване. За да поддържа сегашното си темпо на офанзивни операции, Кремъл ще трябва или да разработи начин на водене на бой, който по-добре запазва живота на войниците му, или да намери нов модел на вербуване.

Докато Русия може да продава петрол, газ и други суровини, тя може да финансира въоръжаване и набиране на персонал.

В същото време, капацитетът на руската държава да продължи да провежда настъпателни операции се определя от наличния ѝ оборотен капитал. Докато Русия може да продава петрол, газ и други суровини, тя има средствата да генерира готови пари за финансиране на въоръжаване и набиране на персонал. Но спадът в цените на петрола през 2025 г. изчерпа руските резерви. Междувременно, засилената кампания на Украйна за удари на далечни разстояния срещу петролни рафинерии започна да оказва значително влияние върху вътрешното рафиниране на петрол и наличието на гориво. Въпросът е до каква степен комбинацията от санкции и удари ще създаде проблем с паричния поток за Кремъл през 2026 г.

Досега руските системи за противовъздушна отбрана са успели да победят до 95 процента от украинските дронове и предвид малкия полезен товар на украинските боеприпаси, само около половината от дроновете, които достигат целта, действително са нанесли значителни щети. Има основателни причини да се смята обаче, че Украйна може да подобри ефикасността на своите удари през 2026 г. От една страна, Русия изразходва повече прехващачи за противовъздушна отбрана, отколкото произвежда. Украйна също така натрупва запаси от крилати ракети, разработени в страната. Те не само имат достатъчна кинетична енергия, за да повредят много повече класове цели от украинските дронове, но и като държат повече видове цели в риск, те допълнително ще разпръснат руската противовъздушна отбрана, създавайки повече пролуки. Ако Украйна предприеме действия за атака срещу руската инфраструктура за износ на петрол, Русия ще усети ефекта.

За международните партньори на Украйна въпросът е дали са готови да отговорят на кампанията на Украйна срещу руската петролна инфраструктура със сравним реален, а не оперативен натиск върху руската икономика. Преди всичко това означава да се насочим към руския сенчест флот: стотиците порутени танкери, плаващи под удобен флаг, често без застраховка или обучен екипаж, за да превозват петрол до Индия и Китай. Това ще изисква отказ на 80% от руския морски износ на петрол, който преминава през Датския проток, и заплаха с вторични санкции срещу пристанищата, където разтоварват кораби от сенчестия флот.

Досега европейските и американските мерки в тази посока бяха плахи. Корабите бяха санкционирани, но действията по прилагането им бяха вяли. Това е жалко. Ефективното ограничаване на сенчестия флот е най-бързият начин за оказване на реален натиск върху Кремъл и това не би нарушило значително международния пазар или би предизвикало ценови шок, предвид нарастващото производство от държавите-членки на ОПЕК, които няма да имат възражения да изместят пазарния дял на Русия.

Някои европейски правителства, включително Дания, цитират Договора от Копенхаген от 1857 г., международно споразумение, което установява безмитен транзит на търговски кораби през датски води, като правна пречка за действие. Но това е по-скоро извинение, отколкото реална пречка. Държавите, които днес имат балтийско крайбрежие, с изключение на Русия, биха могли да се споразумеят за нов договор, изискващ корабите да отговарят на определени стандарти за застраховка и сертифициране, за да им бъде разрешено да плават в Балтийско море – например, въз основа на екологична защита. Тъй като остарелите кораби на сенчестия флот не отговарят на тези изисквания, такъв договор би им отказал достъп до проливите. Това не би накърнило принципа на безмитен транзит за търговски кораби през датски води. Дали държавите, обграждащи Балтийско море, са готови да предприемат подобни мерки, е показател за тяхната сериозност относно оказването на натиск върху Русия.

Способността на Украйна да се противопостави на по-нататъшното руско посегателство ще зависи от материални ресурси, хора и воля.

Освен това, загубата на достъп до Датския проток е проблем, който руснаците не биха могли бързо да решат. Въпреки че Русия може да изнася петрол от източното си крайбрежие и през Черно море, последното може да бъде мишена на украински безпилотни надводни кораби, докато първите нямат инфраструктурата в Русия за транспортиране на петрола до пристанищата. Сухопътните маршрути за превоз до Китай са също толкова ограничени от липсата на инфраструктура.

В момента Кремъл смята, че може да си позволи да продължи да се бори. Само като постави Русия на ясен път към икономическа криза в средносрочен план – ситуация, в която икономическите и политическите рискове от продължителен конфликт надвишават очакваните ползи – международните партньори на Украйна ще убедят Путин, че трябва да се задоволи с прекратяване на огъня. Подобна стратегия може да успее, но само ако Украйна успее да издържи до 2026 г.

Докато Украйна обмисля четвъртата си военна зима, способността ѝ да се противопостави на по-нататъшното руско нахлуване ще зависи от три основни фактора: материали, хора и воля. Задачата за снабдяване на въоръжените сили на Украйна с боеприпасите, необходими за продължаване на бойните действия, сега е твърдо поета от Европа. Това е мисия, с която европейските правителства са се ангажирали, а обещанията на европейските лидери за инвестиции в отбранително производство най-накрая започнаха да се превръщат от реторика в реалност. Производството на снаряди започва да се разширява, както и подсистемите за крилати ракети, дронове и други оръжия, въпреки че производството на противовъздушна отбрана остава недостатъчно.

Съединените щати почти са спрели да доставят оборудване на Украйна. Ключовият въпрос е дали администрацията на Тръмп ще позволи надеждно закупуване на произведено в САЩ оръжие в областите, в които международните партньори на Украйна нямат собствени възможности – по-специално прехващачи „Пейтриът“, управляеми ракетни системи със залпов огън, лазерно насочвани 155-милиметрови снаряди и други специализирани военни артикули, като резервни части за F-16. Материалното положение на Украйна е несигурно, но с подходящи инвестиции е управляемо.

Съществува широко разпространено объркване относно ситуацията с човешкия ресурс в Украйна. От една страна, Украйна разполага с достатъчно хора, за да продължи да се бие. В национален мащаб няма проблем с човешкия ресурс. Но броят на боеспособните пехотинци във въоръжените сили на Украйна намалява от почти две години. В един момент той ще достигне ниво, което ще направи невъзможно задържането на фронта, освен ако не се промени подходът на Киев към генерирането на сили. Предизвикателството е по-малко в изтеглянето на хората от улицата и повече в подобряването на качеството и капацитета на обучението и интегрирането на украинската пехота в бойните бригади. Днес в украинската армия служат повече хора, отколкото по всяко време по време на войната, но военните не са в състояние да обучават личния си състав да изпълнява бойни функции на фронтовата линия.

За да реши този нарастващ проблем, новият армейски корпус на Украйна ще трябва да установи ротации на бригади и да позволи на по-добри подразделения да помогнат за обучението на по-малко способните. Това е област, в която международните партньори на Украйна могат да дадат значителен принос. Много от тези партньори са участвали активно в обучението на украински войски извън страната през последните три години и половина, но това е дало слаби резултати, както защото не позволява на подразделенията да се съгласуват с тактическите си командвания, така и защото Украйна не разполага с оборудване за преместване на учебни флотилии извън страната. Освен това, разпоредбите за мирно време в Европа пречат на правилното използване на голяма част от оборудването.

Най-добрият начин за преодоляване на тази пречка е разполагането на европейски сили в Украйна да се отдели изцяло от въпроса за прекратяването на огъня. Вместо това, европейските сили биха могли да започнат процеса незабавно, по различни начини. Първо, Полша и Румъния биха могли да поискат разрешение от Украйна да се справят с въздушни заплахи над украинското въздушно пространство, които се приближават до границата на НАТО, точно както Израел прихвана много от иранските дронове Shahed-136 в йорданското въздушно пространство. Без да се създава задължение за Полша, Румъния и други да атакуват цели над Украйна, подобно разрешение би поставило основите за разрешаване на конфликта между европейски самолети и украинската противовъздушна отбрана. По този начин европейската коалиция би могла да проектира въздушна мощ в Украйна в кратък срок.

От решаващо значение е, че европейските държави биха могли да провеждат и военно обучение на място. Като позволят на украинските сили да тренират на собствено оборудване, в обстановка, в която европейските инструктори биха били подкрепяни от украинските командири, които в крайна сметка ще наемат тези войници, подобна стъпка би решила директно предизвикателствата пред Украйна, свързани с генерирането на сили. Вярно е, че присъствието на европейски инструктори в Украйна би осигурило привлекателна цел за Русия. Но Русия е имала ограничен успех, насочен към украински инструктори, така че това очевидно е управляем риск и би могла да играе ключова роля в изграждането на подразделенията, от които Украйна се нуждае, за да поддържа отбранителната си линия.

Тази зима може да бъде ключова.

Русия произвежда повече ракети от всякога, докато повредената енергийна мрежа на Украйна вече не е в състояние да захранва цялата страна. Дори централен Киев е без ток с часове всеки ден. Отоплението в момента работи, но температурите падат и Украйна трябва да се подготви за значителни прекъсвания на комуналните услуги през студените месеци. Ако Русия успее да ускори напредъка си – може би чрез комбинацията от пропадането на отбранителните линии на Украйна и обезлюдяването на основните центрове близо до фронта – тя би могла да поеме курс за принуждаване на Украйна към подчинение през 2026 г.

Но това едва ли е предрешено. Ако Украйна може да се обедини със западните сили, за да окаже реален натиск върху руската икономика и енергийна инфраструктура, прекратяването на огъня може да бъде постижимо до края на следващата година. Затруднена от засилената украинска система за обучение, докато приходите ѝ от износ са ограничени, а Украйна продължава да уврежда петролните си рафинерии и експортната си инфраструктура, Русия може най-накрая да осъзнае, че се приближава до края на пистата си без достатъчна подемна сила.