Назарбаев - от работник в металургията до 5 пъти президент

Нурсултан Назарбаев, който за пети пореден път спечели президентските избори в Казахстан, управлява тази бивша съветска република от близо 24 години, налагайки се като цивилизован автократ, чийто основен коз е фактът, че ръководи най-благоденстващата страна в Централна Азия, пише Франс прес в редакционен материал.

"Сигурен съм, че казахстанците ще изберат политика на стабилност, развитие (. . . ) и хармония в нашата страна", заяви 74-годишният лидер в обръщението си към нацията в навечерието на предсрочните избори. Те бяха свикани през февруари заради икономическите "трудности", които преживява Казахстан.

След като свика президентските избори, човекът, когото руският президент Владимир Путин нарече "най-предпазливият" лидер в постсъветското пространство, изчака две седмици, преди да приеме официалното предложение на партията си "Нур отан" да се кандидатира за още един мандат.

Назарбаев, когото подкрепят 91 процента от казахстанците, както показва неотдавнашно социологическо проучване, бе преизбран с 97,7 на сто от гласовете. Този пестелив на усмивки мъж, с кръгло лице и жизнен поглед, започва кариерата си като металургичен работник, преди да се издигне в йерархията на съветски Казахстан и да стане през 1989 г. номер едно - първи секретар на местната комунистическа партия.

Откакто бе избран за пръв път за президент през 1991 г. на избори, в които беше единствен кандидат, Назарбаев държи здраво юздите на властта. През 2011 г. той отхвърли предложение на парламента да организира референдум за това дали да остане президент до 2020 година. Но веднага след това заяви, че е готов да остане безкрайно на власт.

"Готов съм да работя, колкото мога, ако здравословното ми състояние позволява", заяви Назарбаев в обръщение към нацията.

Типичен съветски апаратчик, Назарбаев ръководеше, подобно на много други местни лидери, политическата промяна след разпадането на СССР през 1991 г., когато Казахстан стана независима държава. Той прие капитализма и малко по малко наложи на международната сцена обширната си пустинна република, богата на въглеводороди и руда, обградена от двама гиганти - Русия и Китай.

Въпреки че е критикуван, че не е достатъчно демократичен, Казахстан получи през 2010 г. председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тъй като води "многовекторна" външна политика, както е официалната терминология, Назарбаев успява да поддържа приятелски отношения както с Москва и Пекин, така и с Вашингтон. За тази цел той прагматично използва огромните въглеводородни ресурси на страната, както и петролопроводите й, давайки и на едните, и на другите концесии върху петрола и тръбопроводите, а в същото време заплашвайки с глоби или експроприиране, за да защити интересите на Казахстан.

Резултатът е зрелищен: до 2008 г., когато започна световната криза, замразила икономическите резултати, Казахстан в продължение на десетилетие отчиташе растеж, колебаещ се около 10 процента на годишна база.

В последно време икономическите отношения между Казахстан и Русия, традиционно най-близкия съюзник на Астана, се обтегнаха заради негативните ефекти на западните санкции срещу Москва заради предполагаемата й роля в украинската криза. От Астана, новата столица от 1997 г., Назарбаев направи град с екстравагантна архитектура за милиарди долари, дошли от петрола, и небостъргачи с чудновати форми, пирамида, музей в своя прослава и други архитектурни "странности" - замислени като олицетворение на казахстанския успех.

Носител от 2010 г. на титлата "Водач на нацията" - статут, който му дава пожизнено право да определя основната политическа ориентация на Казахстан, Назарбаев фигурира и в конституцията като съавтор на националния химн.

От 2012 г. Казахстан чества и Деня на първия президент - национален празник, на който се чества първото избиране (на 1 декември 1991 г.) на Назарбаев за президент.

Международни неправителствени организации обаче често критикуват страна заради липсата на демокрация. Някои политически опоненти на Назарбаев умряха при неизяснени обстоятелства, други бяха вкарани в затвора или принудени да заминат в изгнание, а няколко опозиционни медии бяха забранени през последните години, защото бяха обвинени в "екстремизъм". След кървавото потушаване на размириците, избухнали през 2011 г. сред работниците от нефтената промишленост, стачкуващи в град Жанаозен, при което загинаха 14 души, преследванията срещу опозицията само се увеличават.

Въпреки безспорната си популярност Назарбаев никога не е организирал свободни избори, казва ОССЕ. Репутацията му бе опетнена през първото десетилетие на века от корупционен скандал за отдаване на петролни концесии. Заради съдебна процедура, свързана с този "казахгейт", той шест години не можеше да пътува в САЩ.

(БТА)