Преди много толерантна към мигрантите, Швеция затяга мерките

Шведските власти засилиха мерките срещу нелегалната имиграция, след като кандидат за убежище с отхвърлена молба уби пет души в Стокхолм. Решението обаче предизвика опасения, че така само ще нарасне броят на живеещите в нелегалност имигранти, които така или иначе вече формират цяла една социална прослойка в шведското общество, пише Ройтерс.

През последните месеци полицията разшири мащаба на проверките си за документите на заетите на различни обекти. По този начин бяха заловени много нелегални работници, като от една страна така бе изпратено послание на работодателите да не наемат такива хора, но от друга това стана причина и за разгорещени дебати в Швеция, която като страна традиционно следва политика на толерантно отношение към мигрантите.

Полицията проведе най-голямата си акция досега през май, когато десетки нейни служители се появиха на строителен обект в Стокхолм. Девет души бяха задържани, а 40 избягаха, катерейки се по скелета и покриви на сгради.

Шведските власти така или иначе вече бяха започнали да затягат режима за нелегалните имигранти, но полицията засили проверките си, след като през април в Стокхолм строителният работник от Узбекистан Рахмат Акилов се вряза с камион в пазаруващи хора.

"Работата за нас никога не свършва", каза Йерк Виберг, началник на отдела на стокхолмската полиция, занимаващ се с този ресор. Той има 22-годишен стаж, като за това време е арестувал хиляди нелегални имигранти. Именно Виберг ръководеше голямата акция на строителния обект през май.

След като Акилов стана поредният екстремист в Европа, използвал камион като оръжие, премиерът Стефан Льовен произнесе следната фраза, ясно показваща как ще се процедира с хората с отхвърлени молби: "Не значи не".

Акилов, чийто адвокат заяви, че подзащитният му е признал за извършването на престъплението, се укривал, след като молбата му за убежище била отхвърлена.
По прогнози на шведската Агенция по миграцията за в бъдеще всяка година 10 000 кандидати за убежище ще избират да живеят в нелегалност пред възможността да бъдат депортирани. До 50 000 е броят на нелегалните имигранти, работещи по хотели, в транспорта, строителството и ресторантьорството, съобщи тя миналата година.

Министърът по въпросите на миграцията Морган Юхансон заяви, че е неприемливо да съществува "алтернативен пазар на труда, където прогресивно увеличаваща се група хора работи извън обществото и продължават да са в Швеция", след като им е отказано правото да пребивават.

"Същевременно така расте и рискът за тях от експлоатация. Нещата не могат да продължават по този начин", каза той, добавяйки: "Единият вариант е да преследваме работодателите ... (чрез) проверки по работните места".

Макар и евтината мигрантска работна ръка да е добре дошла за някои малки фирми, властите и икономисти се опасяват, че с наличието на този сив сектор се подкопава шведският стопански модел. Щедрите социални помощи и високи заплати, с които той се отличава, се опира на високи равнища на производителност и един от най-строгите данъчни режими в света.

Строгите мерки срещу имигрантите не се харесват на много хора в Швеция - 10-милионна страна, която някога се самоопредели като "хуманитарна суперсила" и оказваше радушен прием на мигранти, бягащи от военни конфликти в Близкия изток и Африка.

Но тези нагласи изглежда се променят, като според изследване от тази година на Гьотеборгския университет 52 процента са за това да се приемат по-малко бежанци, а на обратното становище са 24 процента. Преди две години тези два дяла бяха съответно 40 процента за редуциране на приема и 37 процента против подобна мярка.

Шведската социалдемократическа работническа партия, първа политическа сила на всички избори от 1917 г. и по-голям коалиционен партньор в сегашната управляваща коалиция със Зелените, беше принудена да търси баланс между традиционните си леви постановки и необходимостта от прилагане на законите за имиграцията.

Въпреки политическата подкрепа за затягането на режима в тази област полицията среща трудности да извършва депортациите. Между януари и април тя е извела от страната по-малко от 600 души, което е с една трета по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

Някои от задържаните бяха освобождавани, защото нямаше къде да бъдат настанявани, а други не можеха да бъдат депортирани, защото нямаха паспорти, за да докажат страната си на произход, или защото родните им страни отказваха да ги приемат.

Властите никога не обявяват точния брой на лицата в центровете за задържане, като единствено са съобщавали, че в тях има 360 легла за такива хора и че депортацията обикновено трае до три седмици. Правителството разпореди на Агенцията по миграцията да добави още 100 легла.

Тази година бюджетът на полицията беше увеличен с 800 милиона шведски крони (95 млн. долара) именно за изпълнение на тези мерки, но според служители от ръководния й състав това не е достатъчно.

През 2016 г. са извършени около 1100 необявени проверки на различни обекти, което е почти три пъти повече в сравнение с 2015 г., като са установени 232 нелегални имигранти. Очаква се през 2017 г. тези числа да набъбнат още с оглед на увеличаващия се размах на акциите. Нелегални имигранти биват задържани и при проверки по големи обекти от транспортната инфраструктура, в автомобили, както и след извършване на престъпления. Депортираните са само малка част от общо 20 000 кандидати за убежище, които през миналата година са напуснали Швеция.

"Съумяхме значително да увеличим броя на хората, напускащи територията на Швеция. Но ние се вслушваме в полицията и направихме възможно да се заделят още ресурси и да има увеличаване на правомощията", заяви в интервю Юхансон, добавяйки: "Ще е необходимо още по-голямо увеличение".

Разширените правомощия на полицията, включващи например право да се проверяват обекти, без да е налице конкретно подозрение, ще влязат в сила от догодина и също така са предвидени по-високи глоби за наемане на незаконни имигранти.

Самите имигранти са обезпокоени. Когато полицията изненадващо нахлула в пицарията в Южно Малмьо, където през май работел Ехсанула Каджфар, 38-годишен афганистански бежанец, той си помислил, че търсели "терористи или наркодилъри".
Изненадал се, когато му сложили белезници и го накарали да седне на задната седалка на полицейска кола, докато през това време данъчни инспектори извършвали обстойна проверка на счетоводните книги на заведението.

Трийсет и седем годишният никарагуанец Уго Едуардо Сомариба Куинтеро заяви, че го задържали погрешка при голямата акция в Стокхолм през май, тъй като властите се били объркали, и го пуснали. Архивите на Агенцията по миграцията потвърждават това.

"Загубих обаче своята работа - компанията, за която работех, беше отстранена от този строителен обект (поради нередности, свързани с документите на работниците). Сега си търся работа, но не мога да си намеря", каза той през сълзи пред Ройтерс, добавяйки: "Преди имаше много толерантно отношение към мигрантите. Сега законите са по-строги".

Мухамад, 22-годишен афганистанец, отказал да съобщи фамилията си, се укрива в Малмьо от три години, след като молбата му за убежище била отхвърлена.

Тази година се е местил три пъти и никога не е оставал на едно и също място за повече от три месеца. Всичките му вещи са събрани в куфар и две найлонови торби, в случай че се наложи бързо да си тръгне.

За изхранването си Мухамад разчита на помощите, раздавани в местна църква, както и на останала храна в ресторанти и магазини за плодове и зеленчуци.

Избягва центъра на града, когато има засилено полицейско присъствие, и получава помощ от други имигранти и доброволци, които работят за правата на кандидатите за убежище. Предупреждават се един друг за полицейски проверки и акции чрез есемеси.

"При последната акция на полицията за търсене на имигранти приятелят ми не беше излизал навън 15-20 дни", каза Мухамад. "Аз обаче не мога да стоя вкъщи толкова време, прекалено потискащо е."
 

/БТА/