Blackmore's Night: Ние сме пълна противоположност на масовото

Ричи и Кендис ще представят парчета от най-новия си албум - “Village Lantern”. На сцената ще има интересни декори, както и бали сено и жива растителност, аранжирани по специален начин. Средновековната атмосфера от музиката ще бъде усетена и сред публиката.

Билетите за шоуто на ренесансовата фолк рок формация свършиха още в края на март и приблизително тогава радио Тангра мега рок се свърза с Ричи и Кендис и проведе приятелски разговор за свободата, музиката, карнавалите, калдъръмите на Пловдив, Helloween, Стинг, Iron Maiden и футбола...

Васил Върбанов: При нас е вечер, но при вас, в Щатите, все още е обяд. Къде се намирате в момента?

Ричи Блекмор: В Ню Йорк... където идват всички терористи.

В. В.: Там ли прекарвате по-голяма част от времето си?

Р. Б.: Да, живеем тук, в Лонг Айлънд, но доста често отскачаме по работа до Европа. Именно това е едно от основните преимущества на Blackmore's Night - свирим там, където пожелаем, а любимите ни дестинации са именно в Европа. Навремето, с другите му групи, тези решения се взимаха от мениджърите и концертните ни агенти, а има места, които не обичам, пък и работехме прекалено много... С Blackmore's Night свирим когато ни се прииска, което е чудесно.

В. В.: Сега, през 2007 г., се навършват точно 10 години от издаването на дебютния ви албум, "Shadow of the Moon". През изминалото десетилетие силно впечатление правеше факта, че вие двамата живеете в пълна хармония. Така ли е?

Р. Б.: Така е.

Кендис Найт: Разбира се, и ние, като всички хора, сме подложени на ежедневен стрес и напрежение, но се борим с тях по различен начин - чрез красота, творчество... Когато сме нервни, просто взимаме инструментите си и се опитваме да композираме красиви мелодии, с чиято помощ да избягаме от стреса.

Освен това, имаме късмет да сме сред природата, а не в центъра на града - задният ни двор гледа към океана, а къщата ни е заобиколена от гора, така че до голяма степен живеем в хармония с дивата природа, което, от своя страна, оказва влияние върху песните ни. Ние сме част от музикалната индустрия и обожаваме "музикалната" й страна, ако мога така да се изразя, но "индустриалната" част може да бъде наистина плашеща, ето защо се опитваме да се спасим от стреса. Постигаме го чрез създаване на музика, която помага както на нас, така и на слушателите й да избягат от напрежението.

В. В.: Така е, но във въпроса си имах предвид хармония в личен план - просто и двамата изглеждате много щастливи заедно. Има ли около вас завистници, правещи опит да разрушат семейната ви идилия?

Р. Б.: Не мисля.

К. Н.: Ние сме доста затворени хора. Обградили сме се с най-добрите си приятели и знаем, че можем да разчитаме на тях. Искаме около нас да има само позитивни личности, които да мислят като нас, а такива хора не изпитват нужда да разрушават каквото и да било. Ако някой се опитва да се държи гадно, просто стоим настрана от него.

В. В.: Кендис, преди месец си говорихме с момчетата от Helloween и обсъдихме и песента им "Light the Universe", в която пееш и ти. Как се свърза с тях? Звукозаписната компания ли пое инициативата или записа вокалите в парчето за удоволствие?

К. Н.: И двете. Helloween търсеха човек, който да изпее част от партиите, и тъй като работят със същия лейбъл като нас (SPV), оттам са ги насочили към мен. Когато ми изпратиха демото на песента, веднага се влюбих в нея. В началото бях леко нервна, тъй като не знаех дали ще успея да се впиша в тежката музика на Helloween с гласа си, но резултатът стана прекрасен. След около година момчетата долетяха до замъка, в който бях отседнала по онова време, и заснехме и клипа. Тогава се видяхме очи в очи за първи път и веднага си допаднахме.

В. В.: Да поговорим и за България. Спомняте ли си нещо от предишните ви два концерта преди около 8 години?

Р. Б.: Да, изкарахме си чудесно в страната ви и именно затова сега идваме отново. Като цяло, харесвам източноевропейските държави като България, Румъния и Унгария и винаги ми е интересно да ги посещавам.

К. Н.: Да, имаме чудесни спомени. Публиката бе невероятна - и в Пловдив, и в София. Спомням си как вървяхме по онези калдаръмени улички, как ни подариха гайда, направена от кожата на коза, как се опитвах да свиря на нея... и как си донесохме много записи с българска народна музика у дома. Непрекъснато я слушаме. Сега искаме да се върнем, за да се отблагодарим на хората с нашата музика.

Още за Blackmore's Night