Провал на PISA 2025: БГ учениците последни в ЕС по четене, математика, природни науки

PISA 2025 отчита най-ниските досега средни  резултати за страните от EC по природни науки, четене и математика. Четенето се влошава след пика около 2012 г., природните науки спадат по-плавно, а математиката бележи особено силно понижение след 2018 г.

Но по-сериозният проблем може да се окаже не самият резултат, а отношението на учениците към ученето. Любопитството и постоянството намаляват, а държавите с по-голям спад на любопитството между 2022 и 2025 г. показват и по-сериозен спад в четенето. Обратно, там, където учениците виждат повече смисъл в училището, се наблюдава и по-добра динамика на резултатите.

Това е изключително важен извод: образователният проблем не може да бъде решен само с повече учебни часове, повече изпити или повече съдържание. Ако ученикът не вижда смисъл в училището и губи любопитството си, механичното увеличаване на натоварването трудно ще произведе качество.

Резултатите от последното международно оценяване PISA 2025 показват, че българските ученици са на последно място по четене, математика и природни науки в ЕС. Тестът PISA 2025 измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. 

Нашите ученици са се представили най-зле от всички свои набори в ЕС по всичките три показателя, а резултатите са по-лоши и от тези на предишното оценяване от 2022 година.

По природни науки България регистрира резултат от 421 точки. Той е бил такъв и през 2022 г. При четенето страната ни има 387 точки, през 2022 г. са били 404. При математиката също има спад - 405 т. при 417 т. през 2022 г.  В сравнение с резултатите от 2015 г. има голямо понижение при всички три показателя, съобщава "24 часа". 

Така резултатите на българските ученици са под средните за ОИСР.  Около 53% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по природни науки (средна стойност за ОИСР: 74 %). Тези ученици могат поне да разпознават правилното обяснение на познати научни явления и да използват тези знания, за да определят, в прости случаи, дали дадено заключение е валидно въз основа на предоставените данни. 

Едва 2% от нашите ученици са стигнали до ниво 5 или 6 по природни науки.  43% от нашите ученици са постигнали поне ниво 2 на владеене на математиката (средна стойност за ОИСР.

Като минимум тези ученици могат да тълкуват и да разпознават, без да им се дават преки указания, как една проста ситуация може да бъде представена математически (например сравняване на общото разстояние по два алтернативни маршрута или превръщане на цени в друга валута). Само 3% от 15-годишните българчета са стигнали по-високо ниво по математика. 

Около 42% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене (средна стойност за ОИСР: 69%). Тези ученици могат поне да определят основната идея в текст със средна дължина, да намират информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, и да разсъждават върху целта и формата на текстовете, когато им бъде изрично зададено да го направят. 

Плашещата част от статистиката е тук - едва 1% от българските ученици са достигнали до ниво 5 и нагоре по четене. 

Синдикат "Образование": PISA 2025 рисува  картина, която е по-дълбока от  обикновен "спад на резултатите"

PISA 2025 рисува  картина, която е по-дълбока от  обикновен "спад на резултатите". В центъра стои криза на вниманието, мотивацията, четенето, принадлежността и доверието в смисъла на ученето.

И тук има много важен извод и за образователната политика - не можем да искаме по-добри резултати от учениците, ако едновременно отслабваме учителя, допускаме разпад на учебната дисциплина, претоварваме учебното съдържание и заменяме педагогиката с техника.

Технологиите и AI могат да бъдат мощни инструменти. Но PISA 2025 връща прожектора към нещо доста по-традиционно: мотивиран ученик, подготвен и подкрепен учител, спокойна учебна среда, четене, критично мислене и усещане, че училището има смисъл.

Четенето се превръща в стратегически проблем в епохата на AI

Особено тревожен е спадът именно в уменията, които стават все по-необходими при масовото навлизане на изкуствения интелект: оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене. Делът на т.нар. „прибързани читатели“, които преминават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори, почти се е удвоил между 2018 и 2025 г.

Допълнително PISA установява, че учениците срещат все по-големи затруднения при задачи с по-дълги текстове. А учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.

Тук се очертава един от парадоксите на дигиталната епоха: колкото повече информация имат децата пред себе си, толкова по-важна става способността им да се концентрират, да четат продължително и да различават стойностната информация от информационния шум.

PISA не доказва, че повече технологии  означават по-добро образование

Броят на компютрите в училищата значително се увеличава: от шест на десет ученици през 2012 г. до девет на десет през 2025 г. Но ключовият въпрос вече не е дали училището притежава техника, а как я използва.

Особено показателно е, че директорите съобщават за спрямо по-ниска дигитална готовност 2022 г., като най-сериозно се влошават уменията за интегриране на дигиталните устройства в преподаването. Същевременно богатите училища са по-добре подготвени за ефективното им използване.

Следователно инвестицията в техника без инвестиция в учителя, квалификацията и времето му за подготовка рискува да произведе скъпо оборудвано, но не непременно по-добро образование.

AI трябва да бъде инструмент, а не заместител на мисленето

Това е един от най-интересните резултати. Учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, като цяло постигат по-високи резултати от тези, които ги използват. Те показват и по-силно поведение, свързано с търсене на помощ.

 В същото време картината не е черно-бяла. При общото използване на AI седмичните потребители и непотребителите имат сходни резултати, а честото използване може да бъде свързано с малко по-добри резултати, когато учениците получават възможности да развиват AI грамотност. Проблемът е, че тези възможности са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което създава риск от ново AI неравенство.

Изводът не е „AI вън от училището“, а AI в училището трябва да влиза през учителя и педагогиката, а не да ги заобикаля.

Дисциплината, отсъствията  и тормозът вече са фактор  за качеството

Документът обръща сериозно внимание на училищния климат. Тормозът се е увеличил след 2022 г., особено релационният тормоз, а всички форми на тормоз са свързани с по- ниски академични резултати. Увеличават се също отсъствията и закъсненията. Дисциплинарният климат остава особено проблематичен в социално по-неблагоприятните райони. Това е силен аргумент срещу разглеждането на дисциплината като второстепенна или единствено административна тема. Спокойната учебна среда е предпоставка за учене.  Правата на учениците, подкрепата за тях и ясните правила не са противоположности. Данните по-скоро подсказват, че качественото образование изисква едновременно подкрепа, принадлежност, ясни очаквания и работеща дисциплина.

Учителят остава решаващият фактор

PISA отчита, че  учителската подкрепа по природни  науки се е увеличила в повече от половината участващи държави спрямо 2015 г. и е положително свързана с постиженията.

Същевременно около четири от всеки десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори съобщават, че недостигът на учители в някаква или значителна степен пречи на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.

Това води до важен политически извод: реформа, която увеличава изискванията към училището, без да увеличава човешкия ресурс в него, сама си поставя спирачка.

Необходими са не само учители, а психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг образователен подкрепящ персонал.

Социалното неравенство продължава да влиза в класната стая

PISA показва силна  връзка между социално-икономическите  условия и образователните резултати. Само 18 държави попадат едновременно над средното ниво по резултати по природни науки и по социално-икономическа справедливост.

Особено интересен е друг резултат: когато учениците вярват, че успехът в образованието може действително да подобри живота им, те са по-склонни да полагат усилия. Социалната мобилност следователно не е само икономически въпрос, а образователен мотиватор.