Бурята свиреше Чайковски

Лятна филхармония постопли измръзналите зрители с „Ръченица“ от Петко Стайнов, "Зима" от Вивалди, унгарските танци на Брамс, но заради общината и лошото време филмовата музика на Джон Уилямс и темите от „Индиана Джоунс“ и „Хари Потър“ останаха неизсвирени.

Ако се чудите какво общо има общината и Лятна филхармония – финалът на концерта, доста след девет и половина, трябваше да приключи със заря.

След „Пер Гинт“ на Григ настана лека суматоха на сцената, Максим Ешкенази се извини и обясни, че заради наредба на общината, зарята не може да е по-късно от девет и половина.

С всяко следващо произведение времето ставаше все по-отблъскващо и небето заплашваше да се разтвори над главите ни.

„Опасявах се, че когато се обърна, няма да видя никого“, усмихна се Максим, когато след последните акорди, написани от Сен Санс сред публиката започнаха да изникват чадър след чадър.

Признавам, не съм слушала друг път „1812“ на Чайковски, но едва ли е имало подобно драматично изпълнение в последните двадесет години.

Произведението е вдъхновено от битката между французи и руснаци през 1812 година, двете армии дават много жертви и според представите на Чайковски е трябвало да завърши с камбани и топовен изстрел.

Лекият, уж летен дъждец, се превърна в качествена лятна буря почти веднага след началото на увертюрата.

Сцената не се виждаше, скрита зад стотиците чадъри, образували общ покрив над главите ни.

Тимпаните се задушаваха в гръмотевиците, а светкавици изпревариха за секунди грандиозната заря, с която завърши увертюрата и концертът.

Чайковски сигурно е останал много доволен. А ние - със сигурност.