Има връзка между ниските резултати по PISA и хазартната зависимост

В дигиталната ера хазартът отдавна напусна игралните зали и се премести директно в джоба на потребителя, благодарение на смартфоните, персонализираните реклами и алгоритмите в социалните мрежи. Борбата и превенцията на хазартната зависимост също трябва да следва тази тенденция, коментира Ясен Танев – експерт по киберсигурност, учредител на Институт за изкуствен интелект, основател на „Дигитално читалище“ и член на Цифровия иновационен хъб „Тракия“, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Доскоро превенцията срещу хазартните зависимости се провеждаше по остарели модели – чрез плакати и кампании в офлайн среда.

Традиционният подход обаче пропуска хората в най-висок риск – онези, които са подложени на денонощен дигитален натиск и не напускат домовете си, каза Танев.

За да промени тази парадигма, съвместно с Министерството на младежта и спорта бе създадена платформата RiskLab. Проектът разглежда хазарта не просто като отделно финансово действие, а като сложна дигитална среда, в която известия, реклами, спортно съдържание, социални мрежи и дизайн на приложения се комбинират, за да упражняват натиск.

„Това, което математически успяхме да оценим, е, че има едно много голямо неравновесие. От една страна са огромни бизнес ориентирани компании, които могат да наливат милиарди в социални мрежи и спорт, за да привличат интерес. От друга страна са хора в състояние на нужда, емоционален дефицит или финансови проблеми, които биват таргетирани перфектно, интелигентно и машинно, за да бъдат въведени в зависимост.“

Целта на RiskLab не е поставянето на медицински диагнози, а помагането на потребителя да разпознае механизмите на психологически натиск, да направи пауза и да приложи защитни действия.

Резултатите от кампанията в цифрова среда за по-малко от месец са над 1,2 милиона импресии и над 900 000 уникални показвания в Instagram и Facebook; над 34 000 интеракции и над 14 000 уникални посетители на уебсайта.

Интересен извод от кампанията е, че основната част от търсещите информация не са самите хазартно зависими, а техните близки и приятели, които търсят инструменти за помощ.

Танев описва основните примамки: бонус системи (създаващи илюзия за лесна печалба, докато математическата структура на хазарта гарантира загуба за играча в дългосрочен план), нотификации, визуални ефекти и инфлуенсър маркетинг. Според него е нужно въвеждането на строги предупредителни мерки по аналог с тютюневите изделия – рекламите на хазарт да бъдат съпътствани от реални кадри на последиците от хазартната зависимост върху семействата.

Връзката между резултатите от международното изследване PISA на ОИСР и уязвимостта към хазартни манипулации е пряка и математически измерима, смята Танев.

„Способността на младите хора да четат спада рязко - това означава, че са по-възприемчиви на влияние и по-малко устойчиви на въздействие. Спадовете по математика показват същото – ставаш много по-уязвим на внушения и заблуди, че хазартът ще ти донесе печалба.“

Смартфонът превръща хазарта в непрекъснато изкушение. За разлика от миналото, днес на младия човек не му се налага да посещава физическа зала или да спазва дрескод – той може да залага скрит в стаята си или докато кара велосипед.

Според Танев алтернативата на дигиталната апатия и риска от младежко поведение на насилие преминава през реалния живот: повече спорт извън училище, социални контакти в реална среда и изграждане на устойчивост спрямо алгоритмичните внушения.

По отношение на изкуствения интелект в българското образование Танев припомня Индекса за готовността на българските училища за AI. Резултатите показаха сериозен разрив: докато институционално училищата декларират готовност, българският учител всъщност не получава систематична подкрепа как сигурно да прилага технологиите в учебния процес.

Ако употребата на AI не се управлява критично и с насоки от преподавателите, съществува риск от драстичен спад в когнитивните способности на учениците, смята Танев.

„Ако това не се случи, те ще се превърнат в индивиди, които не могат да задават въпроси, доверяват се безгранично на отговори и техният мисловен капацитет ще спадне драстично. Липсата на естествен интелект в ерата на изкуствения ще доведе до сегрегация и дискриминация на огромни маси от хора.“

По думите му правилният подход изисква прозрачност и етика – учениците и студентите трябва да бъдат обучавани как правилно да формулират контекст, да проверяват източниците и да правят собствена крайна интерпретация на генерираната от AI информация.

За справяне с кризата в образованието Танев предлага модел, вдъхновен от традицията – Дигиталното читалище Safer. Тъй като Министерството на образованието и науката (МОН) или Регионалните управления на образованието (РУО) нямат физическия капацитет да стигнат до всеки учител поотделно, решението е овластяване на местните общности, които сами да идентифицират своите нужди и да споделят знания.

Целия разговор може да гледате във видеото.