Грубо, безкомпромисно, брутално, иронично и самодоволно хилене. Това трябва да е първичната реакция на всеки средноинтелигентен тип (типка, хм, каква интересна дума), след като прочете и два реда от “История на Франция”.
Без аналог. Това е поредната книга от Сан Антонио, която излиза у нас. Всъщност Сан Антонио е псевдоним, зад който се стои авторът Фредерик Дар.
За жалост той си отиде преди повече от 7 години на 78-годишна възраст.
Но неговият Сан Антонио продължава да живее и да печели нови почитатели (включително и мен, автора на таз статия).
Всъщност Сан Антонио не е прост псевдоним, ей така измилен, а е цял герой. Образ на: “най-световноизвестния, най-неотразимия, най-парадоксалния и най-сексуалния комисар Сан Антонио - любимец на жените и кошмар за престъпниците”.
И истинска слабост на Фредерик Дар. Френският автор е издал над 300 книги през живота си, от които 174 посветени именно на Сан Антонио.
Някои носят прелестни имена като, “Дерзайте пичове”, „На зла кучка зъл прът” и „Гласувайте за Берю”.
Но да обърнем внимание на “История на Франция”. Това наистина е книга за историческата съдба на Франция. Но в Сан Антонио стил.
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие – “светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж”.
Берюрие с неговите “110 килограма триумфираща плът” е прототип на главния герой във всяка глава в романа.
В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г.
Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция – пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, които да една са “уруспии”, “пичкоранки” и все такива цветисти определения и съждения за нежния пол. Но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща (направо връз централния мозък и хипоталамуса).
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки.
Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, “История на Франция” от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Издава: Колибри
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Без аналог. Това е поредната книга от Сан Антонио, която излиза у нас. Всъщност Сан Антонио е псевдоним, зад който се стои авторът Фредерик Дар.
За жалост той си отиде преди повече от 7 години на 78-годишна възраст.
Но неговият Сан Антонио продължава да живее и да печели нови почитатели (включително и мен, автора на таз статия).
Всъщност Сан Антонио не е прост псевдоним, ей така измилен, а е цял герой. Образ на: “най-световноизвестния, най-неотразимия, най-парадоксалния и най-сексуалния комисар Сан Антонио - любимец на жените и кошмар за престъпниците”.
И истинска слабост на Фредерик Дар. Френският автор е издал над 300 книги през живота си, от които 174 посветени именно на Сан Антонио.
Някои носят прелестни имена като, “Дерзайте пичове”, „На зла кучка зъл прът” и „Гласувайте за Берю”.
Но да обърнем внимание на “История на Франция”. Това наистина е книга за историческата съдба на Франция. Но в Сан Антонио стил.
Фабулата е следната: комисарят седи в управлението и разказва за Франция на своя другар и колега Берюрие – “светец неоткриваем в църковния календар, но затова пък известен във всички квартални кръчми на Париж”.
Берюрие с неговите “110 килограма триумфираща плът” е прототип на главния герой във всяка глава в романа.
В частите от книгата, които разказват важни моменти от френската история, Дембо влиза в ролите на гала Берюрикс, непрокопсаника Берюроа, който измамва Жана Д’Арк, мускетаря Берюран, който опъва френската кралица и прецаква всеизвестния Д’Артанян, както и още доста комични образи.
Френските историци и общественици сигурно са си глътнали езиците, когато книгата е излязла през 1964 г.
Защото в нея всичко е абсурдно, комично, смешно до гротеска. Националните герои са осмяни безпардонно, а историята на Франция – пресъздадена през крив макарон. Пардон, асперж.
Да не говорим за жените, които да една са “уруспии”, “пичкоранки” и все такива цветисти определения и съждения за нежния пол. Но винаги секси и уважавани (по онзи начин нали се сещате), което си е малка утеха.
Големи реверанси за преводача и пресъздателят Теодор Михайлов, който е вкарал книгата в 21 век, правейки я още по-въздействаща (направо връз централния мозък и хипоталамуса).
Едно от ценните неща в този бурлесков исторически роман е, че насред целия низ от весело-тъжни нелепости в текста съвсем ненатрапчиво и живо са вплетени заслужаващи размисъл бележки.
Многозначителни намигвания към нашето съвремие, както и критични нотки към като че ли неизправимите дефекти, нагло съпровождащи до ден-днешен социално-политическите реалности, а и самата човешка природа.
С една дума, “История на Франция” от Сан Антонио е книга по-многоизмерна, отколкото изглежда на пръв поглед, и е предназначена за онези, които могат и да се смеят, и да мислят.
Издава: Колибри

Доналд Тръмп не е сигурен дали примирието с Иран трябва да бъде удължено
Мариана Трифонова: Мадрид иска водеща роля в европейската политика с Пекин
Неуспешният преход в ръководството на Фед хвърля сянка върху независимостта
Давиде Петрони: Строителните договори преминават към по-голяма гъвкавост чрез ценови индексации
ЕЦБ проучва AI модела Mythos на Anthropic заедно с ръководителите на банките в еврозоната
Кадър на деня за 16 април
Неща, които никога да не обсъждаме на работа
Политически сблъсък преди вота: Европейски курс, данъци и държавни разходи
От "чий е Крим" до връщане на лева: Сблъсък на идеологии между БСП, "Възраждане", "Прогресивна България" и ПП-ДБ
Микропластмаси в дома: Невидимата заплаха във въздуха около нас
Избори 2026: Четири партии с различни визии за външната и вътрешната ни политика
Гьоко каза дали Спартак Варна ще изпадне
Яница Динева стана шампионка в многобоя
Славия не успя да бие последния в Първа лига
Лео Меси купи каталунски клуб
Бойко Борисов обеща луди пари на ЦСКА!
Бандата: Сърцето ми бие за ЦСКА. Гонзо не ме взе в Левски
Дневен хороскоп за 17 април, петък
Задължителни ястия за Томина неделя на 19 април
5 тренда от 90-те, които са хит тази пролет
Технополис стартира „Пролетен супер уикенд“ с до - 40% на топ оферти
Защо листата на мушкатото пожълтяват?
Не е само за мускули: Най-добрите източници на протеин за жени
"Мяра": Общественото напрежение в българското общество остава високо
Нападат автомобили на улица във Варна
Принудителните разселвания ще нараснат с 4,2 милиона до 2027 г.
Ренета Инджова: Нашите избори са като игра на сляпа баба!
Отношението на поколението Z към AI тревожи технологичната индустрия
Световна медия с препоръка: За комфортен живот с разходи под $1000 на месец изберете България
НАСА и Voyager Technologies сключиха договор за нова частна мисия до МКС
Китай стартира масово производство на летящи автомобили (видео)
Астероид с размерите на три футболни игрища ще прелети край Земята през 2029 г.
След 400 години: Откриха точния адрес на изгубения лондонски дом на Шекспир
Трогателно писмо на 10-годишно момиче до НАСА развълнува света: Отнася се до Плутон
Астронавт от „Артемида 2“ наруши протокола на НАСА, за да спаси талисмана на мисията