Завръщащите се: Прецених, че в България ще живеем по-добре, отколкото в центъра на Лондон

След 1990 България губи около 1,5 милиона души население. Дали сега тенденцията започва да се обръща? АРТЕ излъчи репортаж за завръщащите се български специалисти от чужбина. Какво ги кара да се върнат в родината?

От 1990-те години България преживява масова емиграция. За над 30 години страната губи почти 1,5 милиона души - при население, възлизащо в момента на 6,5 милиона. Междувременно обаче тенденцията се преобръща, се казва във видеорепортаж на френско-германската телевизия АРТЕ. 

В него се посочва, че през 2025 година по официални статистически данни броят на новоустановилите се в България е бил около четири пъти по-висок от този на напусналите страната - 44 600 срещу 9500. Подобно явление досега не е било наблюдавано в страната, изтъква телевизия АРТЕ, цитирана от Дойче веле.

От новодошлите 17 300 са българи, завърнали се в родината си, 6800 са граждани на някоя друга страна членка на ЕС, а 20 500 са от държави извън Общността.

"Прецених, че в България ще живеем по-добре"

В репортажа кореспондентът на АРТЕ Мануел Дантас обяснява, че районът около Халите в центъра на София е много привлекателен - затова заможни чужденци и завръщащи се от чужбина българи предпочитат да се установят там. Една от тях е Джени. Преди шест години тя е решила да се върне в родината си - след десет години в Лондон в банковия сектор. "Прецених, че в България качеството на живота ни ще е по-добро, отколкото в центъра на Лондон, където живяхме по-рано. А и бях сигурна, че това ще е стъпка напред в кариерата ми. И действително - след като се завърнах бях повишена", разказва жената и добавя, че би искала да върне нещо на родината си и да допринесе с опита си, който е натрупала навън с работата си. "Радвам се, че все повече мои приятели се завръщат в България", казва Джени.

За да подтикнат българите да се върнат в родината си, а и в името на развитието на българската икономика, инициативи като Bulgaria Wants You ("България те иска") правят реклама на страната, разказва по-нататък АРТЕ. Те привличат с оферти за работа и повече. "Шест месеца след обновяването на сайта ни в него вече са се регистрирали и са си създали профил 40 000 души. Сред тях има много българи, които живеят в чужбина, но и българи от България. А на проявите, които организираме в Лондон, Берлин, Мюнхен и много други градове в Европа идват хиляди българи, за да се срещнат с компании и да чуят нашите лектори", разказва пред френско-германската медия Андрей Арнаудов, съосновател на инициативата. 

Партньорът на Джени е британец, занимава се с финансови технологии. Идеята за преместването в София била негова. "В моята фирма работят мнозина, които са се върнали от чужбина. Смятам, че те имат всички възможности да работят оттук, грижейки се за международните си клиенти. Най-хубавото на София е, че бързо можеш да излезеш от града - да качиш децата в колата и да ги закараш на ски в планината или на море. Тук е чудесно за семеен живот", казва британецът.

Политическата нестабилност или по-ниското качество на услугите в сравнение с Великобритания в крайна сметка не се оказват пречка за преместването. "Бях доста скептична - заради многото бюрократични проблеми или корупцията, както и заради несъвършената инфраструктура", признава Джени, но добавя, че връщайки се назад, не би взела друго решение.

Какво още трябва да се случи в България?

Новото лявоцентристко правителство обаче трябва да положи по-интензивни усилия, изтъква пред АРТЕ Адриан Николов от Института за пазарна икономика. "За привличането на хора от чужбина не стига само да им бъде предложена сигурна работа - има нужда от всеобхватна система, най-вече в сферата на обществените услуги, а в нея има недостатъци, особено в София. Много млади българи, които се връщат от чужбина, се надяват да отгледат тук децата си, а се натъкват на много лоша здравна система с малко услуги. Другият проблем са грижите за децата. В София има 4000 деца, за които няма места в детските градини."

По думите на кореспондента на АРТЕ особено зле е положението в здравеопазването. Детската болница в София е единствената, която извършва сърдечни операции, а заради липсата на достатъчно персонал се чака дълго. Нели Петрушева работи там в интензивното отделение като санитар и обяснява, че заради недостига на персонал отделението разполага само с четири легла. В България на 100 000 жители се падат само 340 обслужващи лица, докато средно за ЕС този показател е 786. "Условията на труд са тежки. Не би трябвало да работим извънредно, но това се случва редовно от години и по правило никой не обръща внимание. А сега мнозина страдат от бърнаут. Освен това много от нас - от обслужващия персонал, работят на няколко места, включително и аз." В момента 80 процента от хората, работещи в тази сфера, са над 45 години, информира АРТЕ.

В репортажа си телевизията цитира статистически данни, според които трудоспособното население на България е застаряло. Има обаче и една добра новина, казва репортерът Мануел Дантас. "Съгласно последните проучвания 87 процента от българите на възраст между 18 и 35 години виждат бъдещето си в родината. Това може да сложи край на изтичането на мозъци", завършва оптимистично репортажът.