Кое ще породи следващата криза? Говори Стив Ханке

Професорът по приложна икономика Стив Ханке преподава в университета Джонс Хопкинс – институция с годишен бюджет за изследвания от 2,2 млрд. долара – малко по-малко от републиканския бюджет на България. Богата биография на проф. Ханке включва и длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън, президента Петър Стоянов през 1997-2002 и министъра на икономиката на Аржентина, както и президент на най-бързо развиващия се инвестиционен фонд на 1995 – Toronto Trust Mutual Fund Argentina.

Проф. Ханке бе в България по покана на три водещи икономически медии – Bulgaria ON AIR, Bloomberg TV и Investor.BG, за да участва в конференцията "Образование и Бизнес". 

Проф. Ханке, как мислите, че ще се развие ситуацията с отрицателната доходност по ценните книжа на държавите от еврозоната? Поне в краткосрочен план?

Няма качествени активи. Германските облигации са единственият качествен актив. Ето защо всеки би трябвало да ги купува. Следващата голяма криза ще дойде от огромния недостиг на качествени активи по света, защото няма да има обезпечения. Нуждаете се от качествени активи за обезпечения, с които да извършвате репо-сделки. Но няма да можете да правите репо-сделки.

Следващата криза най-вероятно ще се развие около липсата на ликвидност и на качествени активи. Ако се случи, това ще бъде голям проблем, защото централните банки държат всички качествени активи. Обемът, които циркулира на частния пазар, не е толкова голям. Ето защо междубанковият пазар се сви. Това е една от причините, поради които банките не увеличават кредита.

Ако следващата криза бъде факт, а си мисля, че има признаци за това, епицентърът й ще бъде около техническия срив на междубанковия пазар или на пазара на репо-сделки, за които хората не знаят нищо.

Какво ще стане с Гърция в краткосрочен план?

Анализирах внимателно, че четирите големи банки в Гърция, които държат близо 90% от пазара, са неплатежоспосбни. Това е така, защото делът на лошите кредити е по-голям от сбора на капитала от първи ред и провизиите, направени за лошите кредити. Това означава, че няма буфери за лошите кредити. Ако делът на лошите кредити се запази, с банките е свършено.

По време на кредитната криза през 80-те години в САЩ използвахме тази връзка, наречена Тексаски коефициент. Стойността му за гръцките банки е над 100%. С банките е свършено. Това означава, че и с икономиката е свършено, защото 85% от парите в икономиката идват от парите. Ако банките фалират, то това означава, че паричното предлагане ще трябва да се свие много бързо. А ако това стане, то икономиката ще се потопи дори още. Това е връзката между паричното предлагане, създавано от банките, и икономиката.

Забравете прогнозите за спад на икономиката. Те са грешни, защото не включват паричното предлагане в Гърция. Според мен има 60-65% шанс страната да обяви неплатежоспособност по външния си дълг. Що се касае до излизането от еврозоната – въпросът е много сложен и нямам представа какво ще направят. Но мисля, че за еврозоната ще е по-добре, ако Гърция излезе. И за Гърция ще е по-добре да излезе, но в условията на валутен борд, както България, защото трябва да имат дисциплина.

Хората не разбират, но валутният борд въдворява дисциплина. Фискалните власти знаят, че не могат да отидат при БНБ и да искат кредит. По този начин се дисциплинира бюджетът и нивото на дълга. Точно това трябва да направят в Гърция.

За плановете на България да влезе в еврозоната, а и научихме ли урока си от кризата с КТБ? Отговорите вижте в Investor.bg