Разведена на 14 години

Реем ал Нумери е на 14 години и тъкмо се е развела. Била на 11, когато баща й я принудил да се омъжи за братовчед й, който бил два пъти по-възрастен от нея.

Реем казва пред CNN, че вече е дамгосана заради развода и сега е отхвърлена от обществото. Без съпруг или баща, които да я подкрепя, тя не може да ходи на училище.

Друга подобна история, тази на йеменското момиче Нухуд Али, предизвика обществен отзвук в целия свят и това даде надежди за промени в страната.

Законопроектът за обявяване на браковете в детска възраст за незаконни обаче беше блокиран и практиката малки момичета да бъдат принуждавани да се омъжат продължава. В събота парламентът на Йемен отново ще дискутира браковете на деца.

А историята на Реем започнала така: отчаяните й молби да остане дете не били чути от баща й, който я накарал да се омъжи за 32-годишен братовчед.

„Каза ми: трябва да отидеш в стаята, където е съдията, и да му кажеш, че си съгласна да се омъжиш. Аз му отговорих, че няма да отида. Той измъкна камата си и ми каза, че ще ме разпори, ако не отида и не се съглася“, разказва момичето.

За Реем това било само началото. Казали й да спи с мъжа си, но тя отказала. Заключвала се в спалнята нощем, но той все пак успял да влезе и я изнасилил.

Семейството му първо я принудило да се подчини, а след това очаквало да празнува.

„Те решиха да не ми купуват булчинска рокля, докато не са сигурни, че правя секс с него, защото не искаха да си дават парите напразно. Когато вече бяха сигурни, ми купиха рокля и направиха тържество. След това изгорих бялата булчинска рокля и се опитах да се самоубия с бръснарско ножче“.

В Йемен – подчинено на племенната йерархия общество, въпросът с браковете в детска възраст е изключително сложен.

Преди две години 10-годишната Нухуд Али шокира света с това, че отиде в съда в йеменската столица Сана и поиска да я разведат.

След широко отразен процес тя получи развод и се превърна в героиня за тези, които искат да хвърлят светлина върху темата с мъничките булки в Йемен, където повече от половината от момичетата са били омъжени, преди да навършат 18 години, обикновено за доста по-възрастни мъже.

През 2009 година в парламента на Йемен беше внесен законопроект, който определя, че минималната възраст за сключване на брак е 17 години. Консервативни депутати обаче се противопоставиха на законопроекта, като го обявиха за противоречащ на Шериата (законите в исляма), който не определя минимална възраст за сключване на брак. С тази парламентарна маневра влизането на закона в сила беше блокирано.

Повече от 100 влиятелни духовници обявиха опита да се ограничи възрастта за сключване на брак като „не-ислямски“.

Мохамед Абдулахум, съветник на йеменския президент, смята, че законът трябва да влезе в сила. Борбата срещу ранните бракове обаче била по-скоро за разсейване на обществото, начин парламентът да избегне по-големи и по-чувствителни политически теми.

„Смятам, че трябва да има ограничение за възрастта и ако седнете с религиозните лидери и ги попитате, бихте ли разрешили дъщеря им да се омъжи на 12 години, те ще отговорят: "Не". Така че това е нещо, което се използва повече за политика“, коментира президентският съветник.

Шада Насър, адвокатката на Реем, е един от най-известните юристи по защита на правата на децата в Йемен. Тя е представлявала няколко момичета в бракоразводните им дела, включително и Али. Насър смята, че тази практика дори не бива да се нарича брак. „Това е изнасилване“, казва адвокатката.

Надеждата й все пак е, че поколението на Реем ще изгради нов Йемен, в който няма да има насилствено омъжени деца.

„Но всички тези момичета се нуждаят от закон – от закон за семейството, затова се обръщам към духовниците, които пречат на закона: „Проявете милост към тези момичета“.

Известната защитничка на човешките права в Йемен – Амал Албаша, също се бори срещу ранните бракове, но смята, че нищо няма да се промени, докато хората в Йемен не си дадат сметка за целия кошмар, през който децата булки минават.

„Преди два дни едно 9-годишно момиче беше омъжено в Таиз“, разказва Албаша.

„Помислете си за болката, за ужаса, само си помислете – деветгодишна с 50-годишен в една стая. Това преживяване не може да бъде изтрито до смъртта“.