Ирак 10 години след Саддам

Десетилетие измина, откакто Джордж У. Буш разпореди атака срещу режима на иракския диктатор Саддам Хюсеин. Властта беше отнета със сила, а Саддам беше осъден и обесен. Тези събития неминуемо промениха богатия на петрол Ирак, но как? Отговорите в цифри и любопитни статистически данни от БиБиСи.

В наши дни Ирак е третият най-голям износител на петрол в света след Саудитска Арабия и Русия – изнася по 3,6 милиона барела дневно за разлика от 2,8 милиона преди поведената от Съединените щати инвазия.

Очаква се до 2035-та година Ирак да се е сдобил с 5 трилиона долара от износ на “черното злато”, което прави по около 200 милиарда годишно.

За последните 10 години номиналният БВП на страната се е увеличил неколкократно от 15 млрд. до 130 млрд. долара. Пред Ирак обаче има много сериозен икономически проблем и той е електроснабдяването.

Преди 2003-та година столицата Багдад “се радва” на ток между 16-24 часа на денонощие, но в останалата част на страната положението е драматично – 4 до 8 часа. Сега ситуацията е малко по-добра, но в никакъв случай не е на необходимото ниво – едно иракско домакинство може да разчита средно на едва 8 часа ток в денонощието.

Да се разчита само на петрола се оказва нерентабилно и иракското правителство трябва да се насочи към неразработените находища на газ, които има в страната. Именно там се крие ключът към решаване на енергийната криза, убедени са експерти.

По отношение на технологиите, както може да се предполага, Ирак се движи в крак със световните тенденции (разбира се, в съответните граници). От почти 0% сега притежатели на мобилни телефони са близо 78% от иракчаните.

Що се отнася до потребителите на интернет обаче, Ирак е далеч назад не само от Западния свят, но и от близкоизточните си съседи. Едва 5% от населението ползва глобалната онлайн мрежа, което е нищожно развитие за цяло десетилетие.

Интересно развитие има при притежанието на някои уреди и превозни средства. Така, например, по-малко иракчани имат собствени автомобили (35 на сто) сега в сравнение с времето на управление на Саддам (43 на сто). Тази разлика се покрива с растеж при велосипедите (от 12 на 13.3%) и моторите (от 4 на 6.6%). Най-рязко увеличение (почти двойно) има при газовите печки – след падането на режима 97% от иракските домакинства имат това удобство.

Насилието продължава да е сериозен проблем за Ирак, въпреки че чуждестранните войски са на път да се изтеглят окончателно от страната. Кръвопролитията все пак намаляха значително след пика през 2007-2008-ма година, когато на седмица имаше по 1000 жертви.

През 2012-та година са убити 4 571 цивилни, с което общият брой на загиналите невинни хора в 10-те години след войната нарастна до над 120 хиляди. От БиБиСи посочват, че спадът в броя на атаките и жертвите е малко успокоение за иракските власти, които на практика са в непрестанна война с множество екстремистки групи.

Проблемите със сигурността неизбежно водят след себе си до системно потъкване на основни човешки права, липса на адекватна съдебна система и корупция във всички етажи на властта. Неслучайно Ирак е сред страните с най-висок индекс на корупция в света – 169, а само преди 10 години този индекс беше 113. Ирак е зад редица арабски страни с неговите големина и население и по други показатели.

Средната продължителност на живота се е качила от 58.8 години до 69.6 години. В същото време обаче в Алжир и Саудитска Арабия живеят средно по 73.4 и 74.1 години. Подрастващите в Ирак ходят на училище средно по 10 години, но в Алжир и Саудитска Арабия обучението продължват цели 14 години.

По полово равноправие Ирак е на 120-то място от 148 страни. Едва 22 на сто от пълнолетните жени имат средно или висше образование, докато при мъжете този процент е 42,7. В парламента има 25% жени, а достъп до пазара на труда имат само 14,5% от представителките на нежния пол.