След кървавия китайски 11-ти септември

Група от въоръжени с ножове нападатели, по всяка вероятност мюсюлмани от Западен Китай, предизвика хаос и ужас на 1-ви март в град Кунмин. Тези мъже убиха 29 души и раниха 140 други.

Атаката шокира Китай, стигна се дори до сравнения с теростичните нападения от 11-ти септември, 2001-ва година в Ню Йорк и Вашингтон. Жестоките убийства на невинни цивилни хора съвсем естествено бяха осъдени от китайското правителство и дори от Вашингтон.

Но освен със задържането на извършителите, комунистическата власт трябва да се справи с далеч по-голям проблем, пише сп. “Икономист”. Репресивната политика на правителството по отношение интегрирането на етническите малцинства от неспокойния Запад очевидно не дава резултат.

Обвинени за атаката на гарата в Кунмин бяха уйгурите – мюсюлманско население, установило се в автономния регион Синдзян. Според Пекин убийците са били радикализирани в чужбина с идеите за глобален джихад.

Но е факт, че уйгурската общност е готова на все по-отчаяни стъпки, за да търси правата си. Неслучайно не минава и седмица без антиправителствени изблици на насилие.

Пекин настоява, че Синдзян е част от Китай в последните 2 хиляди години. Поглед към историята обаче показва, че през повечето време от този период регионът е бил частично в границите на Китайската империя или много често извън тях.

През размирните години в средата на 20-ти век уйгурите дори обявяват своя независима държава Източен Туркестан. От 1949-та година комунистите започват да интегрират региона към китайската държава със сила.

Множество китайски войници са били изпращани със семействата си да колонизират незаселени земи в Синдзян. Репресиите се превръщат в ежедневие за уйгурите.

И както може да се предположи те не хранят особено топли чувства към ханските китайци (основната етническа група в Китай), които са едва 20% от населението в Синдзян, но в същото време получават лъвския пай от ресурсите и най-високите политически постове.

От друга страна китайците също не харесват особено уйгурите. Отношението на мнозина от тях е дори расистко, а правителството счита етническата група за неблагодарна. През 2009-та година стотици хора бяха убити при етнически сблъсъци между уйгури и хански китайци.

Реалните мотиви на убийците от Кунмин може и да останат забулени в тайна завинаги. Но опасенията, че ислямистки бойци навлизат в сърцето на Китай, не бива да оставят на заден план китайското потисничество в Синдзян, посочва “Икономист”. 

В последно време уйгурската идентичност е подложена на сериозни атаки: на учениците се забранява да постят по време на Рамазана, религиозното учение на децата е силно ограничено, ограничено е и използването на уйгурския език.

Много уйгури се страхуват, че тяхното културно наследство може да бъде заличено почти напълно, както се случва в съседен Тибет.

В китайския Запад са съсредоточени големи части от китайската армия. Правителството е убедено, че липсата на военен контрол, ще позволи на уйгури и тибетци да се отцепят от Китай. Но използването на сила може да има и обратен ефект, може да възпламени гнева на хиляди, десетки хиляди репресирани хора.

Според “Икономист” единственият начин за успокояване на ситуацията е уйгурите да бъдат убедени, че могат да имат мирен живот и просперитет като част от китайската държава. И за тази цел са нужни отстъпки от страна на Пекин – отмяна на забраните върху религиозни обичаи и културни празници, да се даде свободата на тези хора да се почувстват като самите себе си и същевременно като важна част от китайското общество.

Освен това са необходими и икономически инициативи за съживяване на бизнеса в размирните региони.

В противен случай ни очакват още насилие и нестабилност.