Светът на изборните победи със 100%

Новият севернокорейски лидер показа съвсем категорично, че държи здраво властта в самоизолиралата се страна. Ким Чен Ун не просто спечели депутатско място, а го направи със 100 процента от гласовете на избирателите.

Разбира се, трябва да се отбележи, че той беше единственият кандидат от своя изборен регион, като гласоподавателите трябваше само да посочат „да” или „не”. Но 100 процента си е пълна победа.

Дори баща му Ким Чен Ир не може да се похвали с подобно постижение – на последните избори, на които участва, покойният лидер събира „едва” 99.9 на сто от гласовете, посочва Би Би Си.

100-процентова победа в актива си обаче има Саддам Хюсеин. Само година преди американската инвазия от 2003 година в Ирак се провежда референдум дали Хюсеин да продължи да управлява страната. Отговорът е изцяло положителен.

Подобна подкрепа получават кубинският президент Раул Кастро през 2008 година (99.4 %) и сирийският му колега Башар Асад през 2007-ма (97.6 %).

Туркменистанците на два пъти дават пълната си подкрепа за различни кандидат-президенти – през 1992-ра Сапармурат Нязов събира 99.5 на сто от гласовете, а през 2012-та Курбангули Бердимухамедов стига до 97%. 

Майкъл Светлик от Международната фондация за избирателни системи коментира за Би Би Си, че авторитарните режими използват изборите като инструмент за затвърждаване на властта си. „Вотът е манипулиран, като хората гласуват под строй, уплашени от неизбежните тежки наказания, ако не подкрепят, когото трябва”, уточнява Светлик.

Макар и някои като Ким Чен Ун да предпочитат да се явяват сами на избори, други авторитарни лидери предпочитат да има надпревара със символични съперници. „За всяка битка трябва и противник, затова те си създават противници”, посочва Светлик.

Има и случаи като в Беларус, където срещу Александър Лукашенко се изправят опозиционни лидери, които не са пионки на властта. Но те нямат особен шанс срещу държавната машина. Лукашенко печели вече трети мандат със среден резултат от 80%.

Според специалисти по политически науки всеки изборен резултат, при който кандидат или партия събира над две трети от гласовете, трябва да буди съмнение. Защото при свободен и честен вот такова единомислие сред избирателите е крайно необичайно.

Естествено и това правило си има изключения. Например в случай на революция и сваляне на дългогодишен режим. Свалянето от власт на Хосни Мубарак в Египет послужи като истински трамплин към властта на опозиционната групировка „Мюсюлмански братя” – партията спечели изборите през 2012-та г. със 70%.

В Грузия примерът е още по-крещящ. Оглавилият „революцията на розите” Михаил Саакашвили яхна вълната на народното недоволство срещу проруското управление на Едуард Шеварднадзе и стана президент на страната с 96 на сто от гласовете.

Франция пък се обедини срещу единия от двамата кандидати през 2002-ра година и това доведе до изразителен успех на другия. Жан-Мари Льо Пен стресна французите с крайнодесните си възгледи и те подкрепиха опонента му Жак Ширак, който получи 82% от гласовете.