Как би изглеждал Facebook-ът на Ерик Хонекер

Малко преди падането на Берлинската стена ГДР разработва социалистическа социална мрежа. Тя се казва "Solidaris" и е последният отчаян опит на държавата да демонстрира високо ниво пред западния си враг. Това стои в основата на един утопичен разказ на Die Welt, публикуван днес по повод на 24-годишнината от обединението на Източна и Западна Германия.

Ето и пълния текст на разказа:

Юни 1988 г. Източен Берлин. Централният комитет на Германската комунистическа партия под ръководството на Ерих Хонекер празнува своя голям успех - въвеждането на националната карта за самоличност. Десет години след като в западния свят интернет създаде един нов вид на пряка комуникация, сега и ГДР пуска своите граждани в световната мрежа.

Разбира се, не в целия свят. Търсачката Google, подобно на Ebay или Facebook, не е достъпна зад Желязната завеса. А националната карта за самоличност ще замени бившия паспорт.

С тази национална карта гражданите на ГДР ще получат не само един инфрачервен чип, който позволява на Министерството на държавната сигурност да следи чрез предаващите и приемащите кули из цялата република местоположението на всеки източногермански гражданин с точност до четири метра. Източногерманците ще получат и достъп до народната мрежа Solidaris. Всеки, който би искал да получи достъп до мрежата, която е публична собственост, а с това получава и така желания и дефицитен пакет с името "Empfänger300“, трябва да вкара своята национална карта за самоличност в кутия.

"Solidaris трябва да вмени у гражданите фалшивото чувство за свобода", казва пред членовете на Централния комитет на партията Херберт Вайц, министър на науката и технологиите. “При това ние ще им предложим точно обратното. Ние ще знаем по всяко време къде са те, какво правят и какво търсят в нашата мрежа Solidaris. Сега ние ще можем да знаем всичко за тях”.

Хонекер аплодира енергично. Шампанското, внос от Крим „Золотая Балка”, се лее свободно. Това е една весела вечер с любимата храна на Ерик - пържени кюфтета с печени картофи. Една година по-късно генералният секретар на партията ще открие първия завод за 32-битови микропроцесори в Ерфуртския Комбинат за микроелектроника и ще обяви триумфално: „Нищо няма да попречи на развитието на социализма!“.

Националната карта за самоличност се превърна в истински успех. Три дни след началото на кампанията всеки втори гражданин на ГДР вече е заявил достъп до Solidaris. Първите 450 000 кутии вече са доставени. Натовареният с производството завод „Солидарно бъдеще и технологии" едва смогва с производството.

Но много хора не знаят, че самото устройство "Empfänger300" е оборудвано с микрофони. Шефът на Щази Ерих Милке пише в поверителен меморандум за Хонекер: „Другарю Ерих, не е ли страхотно? Времената на тайното прокарване на кабели, на денонощните наблюдения над хората, за да се намери минутка в ежедневието на бунтовниците, в което да инсталираме скрити камери, вече е зад нас. Ние доставяме напълно безплатно скритите камери в техните къща, а идиотите с благодарност приемат устройствата. С уважение, другаря Милке. Послепис: Ще се видим ли следващия уикенд в Древиц (бел. ред. там се намира ловната станция на Хонекер)? Оръжията са почистени".

Не всички обаче приемат националната карта за самоличност толкова еуфорично. Опозицията подозира, че уж спечелената свобода не е реална свобода. Двамата студенти по информатика от Лайпциг Петер Галецки и Франк Лета успяват четири дни след въвеждането на картата в кутията да разкодират системата за предаване и приемане на сигналите.

След това те копират картите за самоличност и задават на копията фалшивата идентичност на Хонекер и Милке. Малко по-късно в Solidaris се появяват дори Сталин и Ленин, а като шега студентите регистрират с имената Хелмут Кол и Роналд Рейгън. Много граждани слагат грамофоните си пред микрофоните и пускат носталгични песни.

Централният комитет е уведомен от Министерството на държавната сигурност за все повече и повече Хонекери и Егон Кренцени, които наводняват народната мрежа. В Лайпциг и Десау върху екраните на Щази дори се появяват стотици копия на Роналд МакДоналдс. Това е най-лошият сценарий за системата.

Една година по-късно една трета от нацията вече сърфира с фалшива идентичност. Народът нарича фалшифицираните карти Identis. Хората се надсмиват над системата във Vkom (Volkskommunikation – алтернативата на ГДР на Facebook) и VEB Zwitscher (източногерманския Twitter).

На моменти нови поколения Identis усложняват комуникацията. Почти всеки месец се издава нов Identis. Тайните служби променят алгоритъма за регистрация. Но няколко часа по-късно той отново е хакнат и отключен. Междувременно опозицията преминава отново на пишещи машини модел "Ерика", за да избяга от дигиталния мониторинг.

На 4 септември 1989 г. в Лайпциг под цуитча (източногерманския еквивалент на туит) "#aufdiestrasse" гражданите на града разпространяват призива за голяма демонстрация пред църквата Nikolaikirchhof. Те призовават за "#Масовобягство" и "#Заминаванесега". Държавната сигурност е осведомена за митинга, но няма представа кой го организира. На мониторите ѝ се появява само името на Роналд Рейгън.

Всичко се развива много динамично. У дома пред екраните и кутиите за прием гражданите си разменят съобщения. Председателят на община Лукас в Лайцпиг Кристоф Бергер успява в дните преди 8 октомври 1989 г. да отпечата 25 000 листовки с лозунга "Ние сме един народ". Много граждани, включително и състуденти на Галецки и Лета, качват надписите в социалната мрежа Vkom. Цуичът "#ниесмеединнарод" и "#ниесменародът" наводняват интернет, преди на 9 октомври 70 000 участници да стартират най-голямата демонстрация в Източна Германия.

Новината за тази голяма демонстрация се разпространява с огромна бързина. За това принос има и фактът, че през ноември са представени първите мобилни приемно-предавателни кутии "mB89c", с които потребителите могат да имат достъп до Solidaris и докато са навън. В късната есен на 1989 г. социалистическата държава е изправена пред колапс. Да се отнемат на гражданите устройства въобще не става и на въпрос за Хонекер. Твърде голям би бил страхът, че по този начин ще се предизвикат още повече вълнения. „Ако им подадем пръст, те искат да отхапят цялата ръка“, оплаква се той на Милке.

Въпреки това ръководството на ГДР решава временно да изключи Zwitsch и Vkom. „Поради технически проблеми временно не можем да обслужим искането ви за влизане в Solidaris", се казва в съобщение до гражданите. Но проблемът е отстранен отново с помощта на хитри студентите по компютърни науки. С помощта на програмата "Tor" те програмират програма за отклоняване, която пренасочва заявките за търсене от Solidaris към собствен сървър.

През нощта на 9 срещу 10 ноември натискът вече е твърде голям. Членът на Политбюро Гюнтер Шабовски и министър-председател на Източна Германия с необмислените си думи обявява отмяната на ограниченията за излизане от страната. Това се случва късно вечерта и на въпрос откога влиза в сила решението, той обявява, че "доколкото знам... ограничението пада веднага". Предполага се, че го е направил неволно или от умора.

В резултат на неговото изказване хиляди хора от Източен Берлин нахлуват в Западен Берлин, като започват сами да демонтират стената. На Vkom и Zwitsch с огромна скорост се разпространява новината за падането на стената. До полунощ са отчетени 3,4 млн. съобщения и коментари с хаштагове „"#свободен", "#щесевидимназапад" и "#курфюрстендам". Любимата профилна снимка на следващия ден е селфи пред KaDeWe (най-големия търговски център на 7 етажа в Западен Берлин).