Брак по сметка и хладни чувства: Мигрантите и Прибалтика

Балтийските страни изнамериха начин да живеят без бежанци - приемат всички кандидати и се разминават със санкциите на Европейската комисия. Но го правят така, че бежанците не се задържат в страната. Но напоследък става ясно, че изпитаният механизъм заяжда и може да породи нов социален проблем.

Една свободна страна

Мехарена, роден в Еритрея, пристигнал в Латвия преди година от Италия. В Италия пък дошъл от Египет; преди това живял в Уганда, Етиопия и Израел. Всъщност научил за Латвия едва преди самия полет - не му разрешили сам да избере дестинация. Видяното не го зарадвало.

"Еритрейци има много във всички европейски страни и те поддържат връзка. Всички знаят, че в Германия дават на бежанците жилище и 400 евро джобни. А в Латвия - по 139 евро месечно и нищо повече", казва той пред руската редакция на Би Би Си. С тези пари в Рига е трудно да наемеш и едностаен. Но там изобщо не се канят да вдигат помощите.

"Пенсиите са ни такива, каквито са. Как ще си позволим да плащаме някому повече. Не сме такава страна", посочва шефът на парламентарната комисия по вътрешните работи Айнарс Латковскис.

Човек естествено може да си потърси работа. В Латвия обаче официално назначават само говорещи латвийски, а езикът по принцип се учи с години.

По думите на Мехарена тъкмо ниският стандарт кара бежанците да напускат Латвия, веднага щом получат официален статут - също като мнозина негови познати търсачи на убежище.

"Те няма да се върнат доброволно. Повечето не можаха да живеят тук. Не могат да приемат това (разликата в доходите между Германия и Латвия, бел. Би Би Си). Мнозина обаче са взели пари назаем, за да стигнат до Европа - и трябва да ги връщат", добавя еритреецът, сам платил 3000 долара на каналджии.

Латвийските политици не виждат нищо лошо в това местене. "Нали живеем в свободна страна, не в Русия. Проблем са войната и тежката ситуация в региона на Сирия. Трябва да се търси решение. А бежанците са просто последица", казва Латковскис.

Всички са доволни

Бежанците си заминават - обща тенденция и за трите балтийски страни. Според директора на Литовския бежански център Робертас Микуленас от 349 кандидати за убежище, пристигнали в страната, 248 са я напуснали след предоставяне на статут. Помощите за бежанци в Литва варират от 102 до 204 евро на месец.

В Латвия са пристигнали по линия на програмата за разпределяне 317 души, но никоя инстанция не знае със сигурност къде се намират - в страната или извън нея. Това, че някой си е заминал проличава от факта, че след като е получил официално бежански статут, не е потърсил полагащия му се наставник. По данни на Фонда за социална интеграция на такива услуги са имали право 327 разселени лица. През май обаче са ги ползвали 31 души.

Сходно е и положението в Естония - от 136 пристигнали по разпределение петима са напуснали страната, а 74 скитат из Европа (по-малко от три месеца). Бежанските помощи в Естония са 130 евро месечно.

Крайно ниските помощи, чийто размер е установен на държавно равнище, явно са пряко свързани с готовността на бежанците да остават там, където са разпределени от службите на ЕС. По-скоро - да не остават.

Формално всички са доволни: търсещите убежище получават легален статут и възможност свободно да се движат в ЕС (за да се преместят в крайна сметка при приятели и роднини в Западна Европа), а балтийските страни изпълняват всички изисквания на Еврокомисията за приемане на бежанци.

По-принципните страни от Източна Европа - Полша, Чехия и Унгария, ще трябва още на 15 юли официално да обяснят пред ЕК антиимигрантската си позиция, защото са официални участници в програмата за разпределяне, но до момента не са приели нито един бежанец. Сега ги заплашва глоба.

Латвия, Литва и Естония не са застрашени от глоби. Но местните националисти подкрепят с две ръце колегите си в региона. Тези дни 23 депутати от латвийския парламент подписаха писмо до Европейската комисия с молба да бъдат спрени санкциите срещу Полша, Чехия и Унгария.

"Санкциите не решават нищо - казва за руската редакция на Би Би Си един от авторите, депутатът от групата Национално обединение "Всичко за Латвия!" Карлис Креслинш. - И не се знае дали става дума за бежанци или за мигранти. Бежанци има, ако страната е окупирана, ако пък там има някаква вътрешна борба, това са мигранти. Те не се задържат в Латвия, почти всички са си заминали. Значи са дошли да търсят по-добър живот."

Те ще се върнат

Мисъл, която май няма да успокои за дълго местните политици. Споменатият вече Мехарена стои в Латвия вече година - досега плащал наема с помощта на приятели, а тези дни се надявал да намери работа.

"Имам висше инженерно образование, но ще работя физически труд на строеж. Дано да стане", казва еритреецът.

Ще му се да замине за Лондон, където живее семейството му. Мехарена обаче не бърза - според него едва ли би успял да си уреди легална работа извън Латвия.

"Ако се изселя в друга страна, там няма да ме приемат. Познавам няколко души, напуснали Латвия. Всички се преместиха в Германия, но никой не може да работи там", казва Мехарена.

Защото бежанският статут, получен в Латвия, дава право да получаваш помощи и да работиш именно в Латвия. В други страни от ЕС никой не му гарантира нищо - властите на ЕС изобщо не насърчават двукратното местене. Бежанците, напуснали Латвия, могат да разчитат само, че другаде статутът им ще бъде потвърден, щом минат всички процедури повторно. Но още не се знае някой да е успял.

"Те (бежанците, напуснали Латвия) чакат там по половин година, за да си подадат документите пак. През това време им помагат приятели. Но това е загуба на време", казва Мехарена.

В крайна сметка бежанците се връщат. Така се случило с друг човек от Еритрея, който първо си намерил работа в Латвия, после заминал за Германия да си продължи следването, а най-накрая се върнал - станало ясно, че в Германия нито ще може да учи, нито дори да работи или да получава помощи.

По същата схема се движат и други бежанци. Връщат се в Латвия и там се сблъскват пак с познатите проблеми: нищожни помощи, непознаване на езика, трудности в търсенето на жилище и работа. Как смятат да ги решат местните власти, не се знае.

/БТА/