"Образът на врага" гледан от Скопие

"Себеосъзнаването на модерния македонец в средата на 19 век се случва преди всичко поради жестоката гръцка и българска асимилаторска политика, а не поради изведнъж открития континуитет с “античния” македонец", пише в материал, публикуван в македонския “Утрински вестник” под заглавие “Образът на врага”.

Във форума към тази статия читател, подписал се като “умен”, пише във връзка с горното изречение:

“Каква българска асимилилация в средата на 19 век? По време на братя Миладинови не е имало нито българска държава, нито Българска екзархия. Но в песните, събрани в Македония, се говори за българи, гърци, турци, власи, всякакви, но не и македонци. Този примитивен антибългаризъм ни пречи да се договорим с българите да ни признаят като нов отделен народ и да ни бъдат най-близките съюзници. Тогава веднага ще решим проблема с гърците, а албанците ще знаят, че не сме сами”.

Във второто мнение във форума се казва:

“Македонците трябва просто малко аналитично да се погледнат в огледалото и да направят усилие да се подобрят. Вместо да се перчат, че са разпространявали писмеността сред славяните, нека си признаят, че допреди само един век огромното мнозинство са били неграмотни /и това е много добре, до Втората световна война мнозинството са били неграмотни/. А тези, които са били грамотни, са получи своята грамотност в български училища.

Трябва да си признаят, че са славяни, а не някакви митични потомци на Александър Македонски. Вместо да искат да им се върнат териториите от турските вилаети в недефинираната Македония /това постоянно ме кара да се смея/, където сега гърците са мнозинство, трябва да се запитат дали сегашните егейци искат да са с тях или с гърците. Да, мнозинството от тях просто не искат да бъдат македонци. Защо да искат?! За да се сведат заплатите им на една пета? За да не могат никъде да пътуват? За да ги ръководи детето-премиер или пияният президент и да ги ощастливят, както ощастливиха и нас? Всичко това боли, нали?”.

Третото мнение във форума гласи:

“Интересен въпрос “каква Македония искаме”. Най-обикновена, малка европейска държава, разпознаваема като Republic of Macеdonia, в която само “за празник” ще чета вестници и ще се интересувам от политиката”.