Защо Централна Азия трябва да бъде в дневния ред за национална сигурност на Доналд Тръмп?

Точно преди да бъде назначен за съветник по националната сигурност на новоизбрания президент Доналд Тръмп, конгресменът Майк Уолц призова за прилагане на санкциите срещу Русия, за да се сложи край на войната на Москва срещу Украйна. Той вярва, че наводняването на световния пазар с американски петрол и газ ще доведе до спад на световните цени на енергията и ще отслаби военната машина на Москва, пише The National Interest.

Въпреки че подобна стратегия ще отнеме година или две, за да постигне желания резултат, администрацията на Тръмп може да предприеме незабавни мерки, за да подкопае способността на Москва да заобикаля съществуващите търговски санкции, особено в стратегически региони като Централна Азия.

Изданието пише още, че притисната между Русия и Китай, Централна Азия не само е подложена на влияние от двете съседки, но също така е действала като транзитен коридор за санкционирани западни стоки към Русия от нахлуването й в Украйна. Изглежда, че една държава, Киргизстан, дори е приоритизирала разработването на нови финансови механизми за избягване на финансовите ограничения върху плащанията към и от Русия.

Администрацията на Тръмп би могла да възстанови Съединените щати като по-съществен играч в Централна Азия и да използва това като лост с Москва и Пекин при справянето със стратегическите приоритети в Украйна, Близкия изток и Тайван. Участието на Вашингтон в Централна Азия намаля при управлението на Байдън, особено след хаотичното излизане от Афганистан.

От 90-те години на миналия век Вашингтон имаше значително влияние в Централна Азия с многомилиардни инвестиции в нефта, газа и минералите на Казахстан. След 11 септември регионът стана централен за интересите на националната сигурност на САЩ с военновъздушни бази в Карши в Узбекистан и Манас в Киргизстан, които обслужваха войските на НАТО в Афганистан.

Скорошните преки чуждестранни инвестиции на САЩ в региона обаче са в най-добрия случай скромни. Обемът на помощта за петте постсъветски страни от Централна Азия (Казахстан , Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) спадна от 435 милиона долара през 2012 г. на 226 милиона долара през 2023 г. Помощта спадна до само 63 милиона долара, задължени през 2024 г. като хуманитарна помощ за Украйна бързо нараства. В същото време Китай отдели милиарди долари за региона чрез своята инициатива „Един пояс, един път“ , включително 500 милиона долара безвъзмездни средства, и предложи щедри заеми, като някои държави сега дължат повече от половината от държавния си дълг на Пекин.

Въпреки че се очакваше инвазията на Русия в Украйна да отслаби влиянието й в Централна Азия, почти три години след началото на войната Москва се опитва да затегне хватката си. Постъпленията от трудови мигранти в Русия все още представляват 20 до 50 процента от БВП в някои страни от Централна Азия. Русия засилва енергийните си проекти за милиарди долари , от износ на електроенергия и транзит на газ до нови ядрени реактори в Узбекистан, което допълнително увеличава зависимостта на региона от Москва. Подпомагането на Русия за избягване на санкциите също се превърна в доходен бизнес за регионалния елит.

Забележителен пример е Киргизстан, някога приветстван във Вашингтон като „фар на демокрацията “ в Централна Азия, с неговата крехка, но относително справедлива и конкурентна политическа система. Но голямото обещание, дадено от Киргизстан, вече е избледняло. Американските военни бяха изтласкани от страната през 2014 г. и Киргизстан се смята за клиент на Москва, с полуавтократичен режим, който помага на Кремъл да заобиколи санкциите.

От началото на 2022 г., когато членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) спряха пряката търговия с Русия, Киргизстан като по чудо претърпя несравним ръст от 1026 процента на вноса от ЕС, докато обемът на превозените товари в страната нарасна с 29,7 процента в сравнение с 2021 г. Основната бизнес схема за нарушаване на санкциите включва фалшив внос или „ фалшиви фактуриране ”, в който киргизките компании поръчват стоки, които никога не са предназначени да пристигнат в страната физически, но незабавно се препродават на руски купувачи или се „изгубват” при транзит.

Миналата година Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ санкционира няколко киргизки компании, заловени в подпомагане на фалшиви сделки. По-рано тази година тя заплаши да санкционира киргизките банки, които работят с руски партньори и улесняват плащанията за незаконна външна търговия. В интервю за руската държавна телевизия през май министър-председателят на Киргизстан Акълбек Джапаров, който преди това заяви, че не се страхува от санкции, отговори на въпрос относно политическия си отговор на международните ограничения, наложени върху работата с руския финансов сектор, като каза : „Ние трябва да просто изпреварете всички тези санкции, всички тези разрешения, забрани и т.н. Тоест имаме нужда от компании за финансови технологии, които осигуряват навременни трансфери и сетълменти между нашите страни“.

Това не бяха празни спекулации. През септември киргизките власти наложиха „ едногодишна забрана “ върху банкови транзакции за експортно-импортни плащания от или към частни фирми, когато стоките или услугите не влизат физически в страната. Правителството създаде държавната „ Търговска компания на Киргизката република “ – на практика монополен експортно-импортен оператор – за да се занимава с подобни сделки срещу „ скромна “ комисионна от 2–6 процента. Експертите очакват , че тази компания ще използва двете най-големи държавни банки в страната, Aiyl и Eldik, както и новорегистрираната частна банка Asman с руски връзки, за да улесни плащанията чрез алтернативни национални валути и криптовалути. Нито една от въпросните институции не е отговорила на искания за коментар от автора относно техните практики за спазване на санкциите. Местни експерти предупреждават , че грубото неспазване може да предизвика вълна от вторични санкции, потенциално водещи до финансова изолация на Киргизстан и загуба на достъп до международните финансови пазари.

Въпреки че вторичните санкции, включително персонални наказания срещу длъжностни лица, участващи в явно избягване на санкции или открито застъпващи се за това, са от съществено значение, те едва ли ще са достатъчни. Регионалните политически и бизнес елити трябва да видят силна алтернатива на Русия и Китай.

Предвид капиталоемкия характер на развитието на природните ресурси (забележителен потенциал в този регион), това може да изисква значителни инвестиции. Все пак това ще бъде малка част от това, което Съединените щати в момента отделят за Европа и Близкия изток. Администрацията на Тръмп трябва да сигнализира, че Америка се завръща в региона – и този път сериозно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.