50 години след Франко: Испанската икономика процъфтява, но ще продължи ли?

Кран, извисяващ се над катедралата в Малага, бижу на испанския Ренесанс, предвещава историческо събитие. За първи път от началото на строителството ѝ преди почти пет века се изгражда водоустойчив покрив. Решавайки вековен проблем, работата променя облика на най-емблематичната сграда в града.

Реставрацията е върхов момент за Малага, тъй като южният пристанищен град се радва на бум, който отразява широко възхвалявания икономически успех на Испания.

Проектът за катедралата се ръководи от 82-годишния Франсиско де ла Торе, кмет на Малага в продължение на 25 години, на когото се приписва заслугата за поставянето на града на световната карта.

Докато страната отбелязва пет десетилетия от смъртта на диктатора Франсиско Франко, кметът е сред испанците, които празнуват безпрецедентния просперитет, който демокрацията е донесла, пише The Times.

Испанската икономика, четвъртата по големина в еврозоната,

превъзхожда останалите от 2021 г. насам, благодарение на туризма, ниските цени на енергията, вътрешното потребление и имигрантската работна ръка. Международният валутен фонд наскоро класира Испания като най-бързо растящата развита икономика, като повиши прогнозата си за растеж за 2025 г. до 2,9 % след 3,5 % разширение през миналата година.

Централната банка прогнозира растеж на БВП от 2,6% през тази година, което е повече от двойно над средното за еврозоната.

Успехът е в рязък контраст с 2008 г., когато страната беше опустошена от срив на пазара на жилища и банкова криза. Това е още по-забележително на фона на ефективно парализираното, засегнато от корупция малцинствено правителство на Педро Санчес, социалистическия министър-председател, който не е успял да приеме бюджет, откакто запази властта след нерешителните избори през 2023 г.

Но докато Испания поглежда назад към прехода си към демокрация преди пет десетилетия, лидери като де ла Торе предупреждават, че ниската производителност и новата криза на пазара на жилища могат да засенчат успеха й. Според ОИСР растежът на производителността в Испания е спаднал от 2,5% през 80-те години на миналия век до 1,2% през 2010-те години и се е влошил както в абсолютно изражение, така и спрямо другите страни от ОИСР – от над средното ниво през 1991 г. до под средното ниво през 2021 г.

Разходите за жилища са се повишили с почти 50% по-бързо от заплатите на младите хора от 2014 г. насам, а средният наем на имоти сега е равен на повече от 90% от доходите на младите работници. Банката на Испания наскоро обяви, че в страната има недостиг от 700 000 жилища.

Луис Гарикано, професор по публична политика в Лондонската школа по икономика, заяви, че стандартът на живот е „застинал“ от 2007 г. насам и страната изостава от европейските средни стойности, например по отношение на БВП на глава от населението.

„Историята от смъртта на Франко насам е история на високи очаквания, които завършват с разочарование”, заяви Гарикано, бивш испански евродепутат от център-дясно. „Тя започва с бързо сближаване не само с Европа, но и със САЩ, но след това изостава.

Имаме стагнация, срив на перспективите на младите испанци, които имат толкова ниски заплати, че не могат да си позволят жилище.”

Тази мрачна картина не е очевидна на пръв поглед в Малага, шестият по големина град в Испания. Оживеният и разкрасен „империя на светлината“, както го описа философът Хосе Ортега и Гасет през 1910 г., е далеч от окаяния бивш индустриален град отпреди 25 години, когато туристите го заобикаляха и се отправяха направо към курортите на Коста дел Сол.

Де ла Торе е наблюдавал превръщането на града в туристическа дестинация, растежа на технологичната индустрия и откриването на няколко художествени музея, включително един, посветен на Пабло Пикасо, който е роден в града, и филиал на Парижкия център Помпиду.

Актьорът Антонио Бандерас се е завърнал в родния си град, за да отвори театър, и е ентусиазиран почитател на друга от големите атракции на Малага – добре рекламираните великденски религиозни шествия.

Подчертавайки големите промени, които Испания е претърпяла, де ла Торе описа състоянието на Малага при смъртта на Франко на 20 ноември 1975 г. Той каза: „Това беше много занемарен исторически център с усещане за изоставеност, който не беше привлекателен за живеене. Нямахме туристическа атрактивност, а светът страдаше от петролна криза.“

Спомняйки си репресивната атмосфера, той посочи забраната на произведенията на известния британски испанист Джералд Бренан, който е погребан в английското гробище на града.

Франко започна да отваря икономиката, особено туризма, след като неговата опустошителна политика на автаркия приключи през 1959 г. Но „интернационализацията“ на икономиката на страната след неговата смърт, особено присъединяването към ЕС и еврото, доведе до огромен скок в просперитета, каза Раймънд Торес, директор по макроикономически анализ в Funcas, икономически мозъчен тръст.

Оградена с палми и с мавритански замък на заден план, бароковата кметска сграда на Малага олицетворява романтичния образ на страната. Но кариерата на кмета й е пример за развитието на съвременна Испания. Като чиновник по времето на Франко, той е основател на университета в града, който днес е основен партньор на технологичния парк, за създаването на който също е допринесъл през 1992 г.

Докато Испания се опитва да се диверсифицира и да се откъсне от силната си зависимост от туризма, който съставлява 13% от БВП, Малага TechPark се превърна в център на процъфтяващата индустрия на страната. Построен на земеделска земя на 16 километра от града, той привлече компании като Accenture и Ericsson. Белгийският гигант в областта на научноизследователската и развойна дейност Imec планира да построи в парка завод за полупроводници на стойност 600 милиона евро.

Доскоро туризмът представляваше около 80% от икономиката на града.

Експертите оценяват, че технологичната индустрия вече съставлява почти една трета. „Новият център за киберсигурност на Google и центърът за развитие на изкуствен интелект на Vodafone в Малага изведнъж изведоха този сравнително малък средиземноморски град на световната сцена“, каза Фелипе Ромеро, генерален мениджър на парка.

Паркът е източник на оптимизъм в Испания, но Езекил Наваро, водещ бизнесмен в технологичния сектор, заяви, че този сектор е недостатъчно представен в икономиката на страната.

Торрес, анализаторът от мозъчния тръст, заяви, че освен ниската производителност, има и недостатъчни вътрешни инвестиции за поддържане на растежа, липса на инвестиции в жилищното строителство и необходимост от реформи в образованието.

Досега през тази година 463 000 имигранти са влезли в Испания, а 183 000 души са емигрирали, каза Торес.

Дебатът за имиграцията в Испания се изостри, особено след като избухнаха расови бунтове в Торе Пачеко, Мурсия, след като през лятото марокански младеж беше обвинен, че е пребил възрастен мъж.

Според мозъчния тръст Elcano Royal Institute по-голямата част от увеличението на населението на Испания с 8,2 милиона души между 2000 и 2024 г. се дължи на нетната имиграция. Без нея бързо застаряващата страна може би изобщо не би отбелязала ръст на населението, посочи институтът.

Признавайки натиска, който имиграцията оказва върху пазара на жилища, Торес заяви, че „без имиграцията работната сила би се свила и следователно би било невъзможно да има растеж в туристическия сектор, който представлява около 60-70% от новите работни места“. Но имиграцията се забавя, главно поради трудността при намирането на жилище, според доклад на Funcas, публикуван миналия месец.

Санчес наскоро се похвали, че имиграцията съставлява 25% от БВП на глава от населението на Испания и 10% от приходите от социално осигуряване, но само 1% от публичните разходи.

Данни, публикувани от фондация „Фоеса“, показват, че 26% от испанците живеят под прага на бедността, а 8% живеят в тежка бедност.