Съкращенията на Тръмп принуждават учените да търсят работа в Европа

Дейвид Дие Дежан е запален по изучаването на рибата тон. Миналата година той получи мечтаната работа в Националната океанска и атмосферна администрация в Маями, за да продължи изследванията си. До януари се е установил на работа, получил е добра оценка и обича да работи с колегите си, казва той.

След това в средата на февруари получава имейл, че трябва да напусне помещенията в рамките на 90 минути.

Той и стотици други са били уволнени при съкращения, насочени към работниците на изпитателен срок, тъй като новата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп започна да намалява финансирането на университетите и изследователските органи, пише Ройтерс.

Администрацията на Тръмп твърди, че са необходими съкращения за милиарди долари, за да се ограничи федералният дефицит и да се постави под контрол дългът на САЩ.

Неговите съкращения в областта на научните изследвания идват на фона на по-широк сблъсък, в който Тръмп критикува университетите като дискриминационни заради политиките им за многообразие и осъжда това, което смята за провал на някои институции да защитят еврейските студенти от антисемитизъм.

Заплахата за препитанието на учените в университети като Йейл, Колумбия и Джон Хопкинс даде надежда на европейските политически лидери, че могат да получат интелектуален успех.

В писмо, прегледано от Ройтерс, подписано през март от 13 европейски държави, сред които Франция, Германия и Испания, се настоява Европейската комисия да предприеме бързи действия за привличане на академични таланти.

Европейският съвет (ЕС) за научни изследвания, орган на ЕС, който финансира научната дейност, заяви пред Ройтерс, че ще удвои бюджета за преместване на изследователи, които се преместват в ЕС, до 2 млн. евро (2,16 млн. долара) на кандидат. Тези средства са предназначени за покриване на разходите за преместване в европейска институция, което може да включва създаване на лаборатория.

В Германия, като част от коалиционните преговори за ново правителство, консерваторите и социалдемократите са изготвили планове за привличане на до 1000 изследователи, според преговорни документи от март, видени от Ройтерс, които намекват за сътресенията в американското висше образование.

„Регулаторната несигурност, съкращаването на финансирането, имиграционните ограничения и намаляването на международното сътрудничество създават перфектната буря за изтичане на мозъци“, казва Грей Макдауъл от американската консултантска фирма Capgemini Invent.

Служител на Белия дом заяви, че администрацията анализира субсидиите за научни изследвания и приоритизира финансирането на области, които вероятно ще донесат възвръщаемост за данъкоплатците „или някакъв значим научен напредък“. Съкращенията в НОАА са направени с цел да се избегне компрометиране на способността на агенцията да изпълнява задълженията си, добави служителят.

Привличането на американски таланти в Европа обаче изисква нещо повече от добра воля. Нужни са и пари.

В продължение на десетилетия Европа изоставаше от САЩ по отношение на инвестициите в своите висши учебни заведения.

Общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в ЕС на предприятията, правителствата, университетите и частните организации с нестопанска цел през 2023 г. възлизат на 381 млрд. евро (411 млрд. долара), сочат последните данни на Евростат - статистическата служба на Европейския съюз.

През същата година общият обем на научноизследователската и експерименталната дейност в САЩ се оценява на 940 млрд. долара по данни на Националния център за научна и инженерна статистика - федерална агенция, която предоставя данни за резултатите от научната и инженерната дейност в САЩ.

И докато най-богатият университет в САЩ, Харвард, разполага с дарение на стойност 53,2 млрд. долара, това на най-богатия британски университет, Оксфорд, е само 8,3 млрд. паунда (10,74 млрд. долара).

Според един от учените и експерт в областта на академичните среди, дори и при съгласувани и значителни усилия, на Европа вероятно ще ѝ е необходимо много време, за да преодолее това предимство в разходите.

„Не предвиждам бързо натрупване на допълнителен научен потенциал, който би могъл да се равнява на това, с което САЩ разполагат сега... в продължение на няколко десетилетия“, заяви пред Ройтерс Майкъл Опенхаймер, професор по геонауки и международни отношения в Принстън.

Служителят на Белия дом заяви, че дори и след съкращенията, САЩ ще продължат да получават най-много средства за научни изследвания в световен мащаб, като добави: „Европа няма и не може да запълни празнината“.

Десетки учени се включиха в социалните медии, като насърчиха колегите си да останат в САЩ, докато други признават, че редица недостатъци могат да ги възпрат от преместване.

Майкъл Олесен, директор на програма за превенция на инфекциите в система за здравеопазване във Вашингтон, окръг Колумбия, заяви, че езиковите бариери са един от потенциалните недостатъци, както и непознатите закони и трудови практики.