Как Европа може да оцелее след американския антагонизъм?

В началото на тази година мнозина приветстваха триумфа на американската икономика, подкрепена от перспективата за намаляване на данъците, дерегулация, евтина енергия и огромни инвестиции в изкуствен интелект. През януари Световният икономически форум в Давос отбеляза освобождаването на „животинския дух“ в американската икономика. Оценките на акциите на американските компании - по-специално на цифровите фирми - изглеждаха така, сякаш не могат да станат по-високи. По време на панелни дискусии, кръгли маси и срещи при закрити врати анализаторите възхваляваха достойнствата на САЩ като инвестиционна дестинация и порицаваха Европа като свръхрегулирана, неконкурентоспособна и неспособна на иновации. Въпросите за прегряването на американската икономика бяха отхвърлени като нахални. Опасенията за комбинираното въздействие на потенциалното повишаване на митата и депортациите върху инфлацията бяха посрещнати скептично.

Почти четири месеца по-късно контрастът не би могъл да бъде по-ярък. Хаотичната търговска политика на администрацията на Тръмп, предизвиканите от нея ответни мерки и несигурността, породена от противоречивите изявления на президента на САЩ и неговите съветници, се отразяват негативно на американската икономика. Пазарите и бизнесът надцениха солидността на икономическите планове на администрацията. Още по-лошо, атаките на Тръмп срещу върховенството на закона и съдебната система, университетите, адвокатските кантори и научните институции подкопават основите на това, което прави Съединените щати толкова привлекателни за инвестиции и им придава такава голяма тежест на световната сцена.

Но събитията от тази година бележат повратна точка в трансатлантическите отношения; администрацията на Тръмп не иска Европа да успее. Тя ще се опита да отслаби континента чрез комбинация от външна принуда и хищнически политики: твърдейки, че трябва да контролира Гренландия за националната си сигурност, търсейки сближаване с Русия за сметка на украинската и европейската сигурност, отслабвайки възпиращата сила на НАТО и притискайки търговията. И ще насърчи антиевропейските сили в ЕС. Длъжностни лица в европейските столици получиха това послание силно и ясно.

Ерата на евро-американския съюз след Втората световна война приключи. Умилостивяването на Съединените щати няма да проработи. Ако Европа не иска да стане васал на Вашингтон или част от новосъздадената сфера на влияние на Русия, тя трябва да вземе бъдещето си в свои ръце. Континентът се нуждае от ясна стратегия, колективни действия и решителност.

Европа разполага с всичко необходимо: талантливи хора, богатство, солидна мрежа за социална сигурност, продуктивна мощ и нарастващо проевропейско настроение сред своите граждани – задължително условие за по-нататъшна интеграция на тези страни. Но предвид предстоящата задача, би било глупаво да се мисли, че напредъкът ще бъде лесен или линеен. Основните стъпки към по-голяма европейска интеграция, включително изграждането на единния пазар или въвеждането на еврото, изискваха време и политическо лидерство, които днес са в недостиг. А интеграцията, която възникна в отговор на кризи, като финансовата криза през 2008 г. или пандемията от COVID-19, се осъществи едва след като всички други възможности бяха проучени, оставяйки Европа икономически отслабена и политически изтощена.

Изправена пред влошаването на дългогодишното трансатлантическо партньорство и продължаващата война на източния си фронт, Европа е в критичен момент. Но икономическата сила на континента и политическата воля за изграждане на по-способна обща отбрана и насърчаване на растежа са твърди. А стъпките, които страните от ЕС вече предприемат, показват намерението им да преживеят разрива в трансатлантическите отношения и да излязат по-силни.

С наближаването на третата годишнина от руската инвазия в Украйна през февруари тази година, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви пред участниците в Мюнхенската конференция по сигурност, че заплахата за Европа не е Русия, Китай или друг външен фактор. Това е заплаха от самата Европа. Това, което Ванс най-много тревожеше, по неговите думи, беше „отстъплението на Европа от някои от най-фундаменталните ѝ ценности – ценности, споделяни със Съединените щати“. Европа е в риск, според вицепрезидента, защото не е в състояние да говори за демократични ценности и да ги живее. Ванс обеща, че въпреки че свободата на словото в Европа е „в отстъпление“, под ръководството на Тръмп Съединените щати ще „се борят да защитят“ правата на европейците да предлагат своите възгледи „на публично място“. Същия ден Ванс се срещна с лидера на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която германската разузнавателна агенция определи като екстремистка организация този месец (въпреки че агенцията временно спря официалния етикет в отговор на правни оспорвания). Срещата на вицепрезидента този ден с Олаф Шолц, тогавашния канцлер на Германия, беше отменена; Един бивш американски служител е цитиран да казва: „Не е нужно да го виждаме, той няма да бъде дълго канцлер.“

Изпълнението на Ванс в Мюнхен беше част от стратегията „шок и страхопочитание“, която характеризира външната политика на втората администрация на Тръмп до момента, с каскадни събития, които объркват партньорите и затрудняват реакцията. Два дни преди речта на вицепрезидента в Мюнхен, министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет заяви на съвет на НАТО в Брюксел, че две от централните цели на Украйна за прекратяване на войната – възстановяване на украинската територия в границите ѝ отпреди 2014 г. и присъединяване към НАТО – не са реалистични. След това, след изненадващ телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, Вашингтон обяви, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна ще започнат незабавно; че нито Украйна, нито Европа ще бъдат на масата за преговори, поне в началните етапи; и че Европа ще трябва да предостави писмено приноса, който е готова да направи за мирно уреждане.

На вечеря в Мюнхен през същата седмица с членове на Конгреса на САЩ настроението сред европейските участници беше толкова мрачно, че представител на САЩ бързо заяви, че Тръмп „няма да бъде Невил Чембърлейн на Украйна“, визирайки британския премиер, известен с това, че е умилостивил Хитлер, като е посредничил за Мюнхенското споразумение от 1938 г., което отстъпва немскоезичния чехословашки регион Судетска област на нацистка Германия. Но както се изрази един източноевропейски министър на вечерята, руснаците се стремяха да постигнат чрез преговори това, което не можаха да постигнат на бойното поле: ограничаване на суверенитета на Украйна, за да се реши нейното бъдеще.

Въпреки факта, че най-лошите страхове на европейците сякаш се материализираха, конференцията в Мюнхен през 2025 г. имаше едно голямо предимство: европейците разбраха веднъж завинаги, че осигуряването на собственото им бъдеще изисква предприемане на решителни стъпки за изграждане на надеждна европейска система за възпиране. В резултат на това седмиците след това бяха изпълнени с неистови усилия както на ниво ЕС, така и в европейските столици за масово увеличаване на разходите за отбрана на блока, справяне с критичния недостиг във военния му капацитет, насърчаване на по-конкурентоспособна отбранителна индустриална база и изграждане на истински европейски пазар за отбрана.

Ерата на евро-американския съюз след Втората световна война е приключила.

На ниво ЕС основният фокус на длъжностните лица е върху отключването на финансиране в размер до 800 милиарда евро (900 милиарда долара) за сигурност и отбрана, както и върху изграждането на общоевропейски пазар за военно оборудване. За по-малко от два месеца съществуващите фискални правила на ЕС бяха облекчени, за да позволят на държавите членки да се отклоняват от препоръчителните нетни разходи с до 1,5% годишно, за да увеличат разходите за отбрана. Освен това ЕС ще вземе назаем до 150 милиарда евро, за да подпомогне съвместното снабдяване на държавите членки с отбранително оборудване, произведено в блока, и да проучи договори с партньори, с които ЕС има двустранни споразумения за отбрана, като Япония, Норвегия и Южна Корея, или с които блокът би могъл да договори бъдещи споразумения, като Турция или Обединеното кралство. Съединените щати не са в списъка. Украинската отбранителна промишленост също ще бъде по-интегрирана в технологичната и индустриална отбранителна база на ЕС и в единния европейски пазар, предоставяйки на Киев третиране, много подобно на това на държава членка. През юни Европейската комисия ще представи нов пакет от мерки за отбрана, който очертава планове за по-нататъшно интегриране на пазарите на отбранително оборудване. Длъжностни лица на ЕС работят и за мобилизиране на частен капитал и огневата мощ на Европейската инвестиционна банка, което би могло да се окаже полезно за финансиране на нови участници на този разрастващ се пазар.

В навечерието на изборната победа на партията си през февруари, германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че негов приоритет ще бъде „да укрепи Европа възможно най-бързо, така че стъпка по стъпка наистина да постигнем независимост от САЩ“. След това той осигури приемането на конституционна поправка, която ще позволи на Германия да поеме безпрецедентно ниво на дълг, за да инвестира в отбрана, инфраструктура и климатични инициативи. Всички разходи за отбрана, които възлизат на повече от един процент от БВП на Германия, вече няма да бъдат обект на ограничение за заеми. Бундестагът одобри и специален фонд на стойност 500 милиарда евро през следващите 12 години за подкрепа на инвестициите в инфраструктура и климатична устойчивост. За страна, която исторически е толкова несклонна към държавен дълг, скоростта и обхватът на тези решения показват колко дълбоко германските власти вярват, че промяната в отношенията на Европа със Съединените щати е епохална.

Германия не е единствената страна в ЕС, която увеличава инвестициите си в отбрана. Швеция обеща да увеличи разходите за отбрана от 2,4% на 3,5% от БВП си до 2030 г. Финландия планира да достигне 3,0% в рамките на четири години. Испания ще ускори разходите до 2,0% през 2025 г. от 1,3%. Франция, от своя страна, сигнализира за готовност да обсъди разширяването на ядрения си чадър извън собствените си граници. Списъкът е безкраен.

Европейците също така планират да подкрепят прилагането на потенциално мирно споразумение между Украйна и Русия. Докато чакат напредъка на преговорите, голяма част от които ще зависят от Тръмп, европейците могат да започнат така необходимия разговор за една неудобна реалност: ЕС трябва да преосмисли институционалните договорености, които изграждат неговата архитектура на сигурност – за да гарантира, че тя не е подложена на рисковете, породени от доминираното от САЩ НАТО.

Въпреки че ще отнеме време, дългият поход към автономна европейска отбрана и сигурност вече започна. По думите на френския баща-основател на ЕС Жан Моне: „Всичко е възможно в изключителни моменти, стига да си готов, стига да имаш ясен проект в момента, когато всичко е объркано.“

Европейската икономика е подценявана. Но това е дело на самия континент. Добре известно е, че европейската интеграция има тенденция да напредва само когато блокът е в криза. През април 2024 г. ЕС възложи на бившия италиански премиер Енрико Лета да изготви диагностика на състоянието на единния пазар на ЕС и да предложи мерки за неговото задълбочаване. Същата година блокът възложи на Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка, да представи предложения за подобряване на европейската конкурентоспособност. И двата доклада документират недостатъци на капиталовите пазари, енергетиката и технологиите, всички те гръбнаци на европейската икономическа мощ и сигурност. Донякъде драматичният тон и на двата доклада, както и на последвалата дискусия, имаше за цел да мобилизира европейските столици за действие. Вместо това той породи песимизъм в Европа и, още по-лошо, беше разбран извън Европа като сигнал за упадъка на континента. Стана модерно да се омаловажава европейската икономика.

Но с оглед на сътресенията, причинени от хаотични съобщения на администрацията на Тръмп и нарастващия риск от рецесия, може би е подходящ момент да погледнем отвъд заглавията. Например, сравненията между икономическите резултати на Съединените щати и ЕС са склонни да бъдат изкривени от силата на долара. Когато се измерва по паритет на покупателната способност обаче, разликата в растежа на производството между двете страни е по-малка.

Европа предлага и стабилност и предвидимост – изключително ценни характеристики в днешната нестабилна глобална среда. На макроикономическо ниво инфлацията се е забавила, а разходите по заеми намаляват. Дефицитите и публичният дълг също са по-ниски в Европа, отколкото в други големи икономики, което позволява значителни маржове за маневриране в случай на икономически спад.

Дългият поход към автономна европейска отбрана и сигурност започна.

От началото на 2025 г. ЕС работи усилено върху балансирането на фокуса си върху декарбонизацията, конкурентоспособността и икономическата сигурност. Първият конкретен резултат от тези усилия, представен през януари, е „компасът на конкурентоспособността“ – петгодишен план, който очертава конкретни действия, които ЕС трябва да предприеме, за да преодолее иновационната си разлика, да улесни достъпа до чиста и достъпна енергия и да намали прекомерната зависимост от внос чрез партньорства и търговски споразумения. В края на февруари Европейската комисия в Брюксел прие пакет от мерки, който опрости правилата за устойчивост и инвестиции, като донесе облекчение от бюрокрацията на стойност около шест милиарда евро за малките и средни предприятия в блока. Като се има предвид антипатията на администрацията на Тръмп към политиката, фокусирана върху климата, сега е добър момент да се инвестира в зелени технологии в Европа.

Европа със сигурност е изправена пред икономически препятствия, но проблемите ѝ не бива да се преувеличават. Плановете на ЕС за растеж и инвестиции са ясни. Сега той трябва да се съсредоточи върху единството и скоростта на прилагане. Въпреки икономическия хаос, причинен от едностранното налагане на тарифи от администрацията на Тръмп на търговски партньори, въведено за първи път на 2 април, Европейският съюз има значително влияние върху търговията. Шестдесет и два процента от търговията на ЕС се осъществява между държавите членки в рамките на единния пазар, а други 13 процента - с европейските държави, които не са членки. Блокът може да намали излагането си на едностранни тарифи на САЩ, като улесни търговията в рамките на ЕС чрез задълбочаване на единния пазар и намиране на нови възможности за търговия на други пазари. Всъщност главният икономист на BNP Paribas, Изабел Матеос-и-Лаго, е изчислила, че еднопроцентно намаление на износа за Съединените щати би изисквало само 0,12 процента увеличение на търговията в рамките на ЕС.

Що се отнася до новите пазари, ЕС постигна напредък на редица фронтове само през последните три месеца, включително ново споразумение с Меркосур, търговският блок, състоящ се от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай; подновени двустранни споразумения с Мексико и Швейцария; и преговори с Индия, Филипините и Тайланд. Докато Съединените щати се изолират от световната икономика, Европа удвоява усилията си за създаване на нови възможности и изграждане на нови мостове.

Тъй като геополитическите перспективи се помрачиха и страните по света започнаха да се опитват да „намалят риска“ за своите икономики, дигиталното евро набира скорост. Това отчасти се дължи на неотдавнашна изпълнителна заповед на администрацията на Тръмп, която насърчава развитието и растежа на стабилните монети, обезпечени с долари, в световен мащаб, което ще засили господството на международните платежни системи. Като част от тази вълна Китай удвои усилията си за разработване на дигиталния юан. Страните от БРИКС, клубът на големите незападни икономики, от които Китай е част, също работиха за свързване на своите дигитални инициативи на централните банки на обща платформа.

В неотдавнашна реч бившият икономист на Европейската централна банка Филип Лейн посочи, че зависимостта на европейците от чуждестранни доставчици на плащания – 65% от плащанията с карти, извършени в еврозоната, се обработват от международни марки карти като Visa и Mastercard – и от плащанията чрез мобилни приложения, които са доминирани от технологични фирми извън ЕС, е източник на уязвимост за ЕС. Откакто беше представена през 2021 г., инициативата за дигитално евро набира скорост. След задълбочена оценка на разходите и ползите, подготовката за нейното стартиране се очаква да започне до края на 2025 г.

С напредването на работата по изготвянето на следващия бюджет на ЕС, който ще обхване периода от 2028 до 2033 г., в Европа се чуват все по-големи призиви той да се разшири, за да обхване европейските обществени блага в широк смисъл; отбраната и сигурността на континента например включват области като енергетика и инфраструктура. Укрепването на тези области обаче ще изисква значително увеличение на разходите не само на национално ниво, което вече се оформя, но и под формата на колективни инвестиции на ниво ЕС. Съвместното инвестиране би спомогнало за по-добра координация на разходите за отбрана и би насърчило икономиите от мащаба.

На последното неформално заседание на Европейския съвет през февруари 2025 г. лидерите на ЕС разгледаха възможните пътища за постигане на тези цели. Те включваха разширяване на бюджета на ЕС; стартиране на нов кръг от съвместни заеми, подобен на този, който беше предприет за NextGenerationEU, пакетът от стимули, който помогна на ЕС да се справи с икономическия спад, причинен от COVID-19; или пренасочване на Европейския механизъм за стабилност, бюджетен инструмент, създаден през 2012 г., за да осигури достъп до финансиране за държавите членки на ЕС, изпитващи финансови затруднения след кризата в еврозоната, с максимален капацитет за кредитиране от 500 милиарда евро. Във време, когато американските инвеститори търсят по-стабилни пазари, би имало смисъл ЕС да пусне нов кръг от съвместни заеми между държавите членки, който освен привличането на капитал би имал предимството да интернационализира еврото.

Антагонизмът на администрацията на Тръмп към традиционния трансатлантически съюз може да бъде най-значимият спусък за по-нататъшна европейска интеграция, откакто основите на ЕС бяха положени през 1948 г. Ангажиментът на Европа към трансатлантическия съюз досега не е символ на слабост или на неспособността на континента да събере политическа енергия, за да стане по-автономен. Всъщност европейските страни вече са предприели важни усилия във всички области, за да подобрят своите индивидуални и базирани в ЕС отбранителни и икономически способности. Съюзът би искал да запази отношенията си с дългогодишния си съюзник и да продължи да изгражда продуктивни партньорства със Съединените щати във всички сектори. Но предпазлив от непредсказуемостта и антагонистичното поведение на Вашингтон – и осъзнавайки възможностите, които реалността създава – ЕС се готви да вземе бъдещето си в свои ръце.

Би било опасно да се пренебрегват щетите, които администрацията на Тръмп нанася на способността на САЩ да проектират сила. Държавите по света, особено в Азия, внимателно наблюдават как Съединените щати играят своята роля в Европа. Те трябва да осъзнаят риска от надценяване на стабилността на Вашингтон и подценяване на капацитета на Европа. Ако държавите-членки съберат достатъчно воля да действат по плановете и амбициите, които са изложили досега, ЕС ще може да запази своя уникален модел на обединен суверенитет и да постигне по-сигурно, проспериращо и демократично бъдеще за своите граждани – нещо добро както за Европа, така и за нейните международни партньори.