Южна Корея премина от разработване на лек самолетоносач за F-35B към команден кораб, фокусиран върху дронове, позовавайки се на опасения за разходите, променящи се приоритети на ръководството и поуки от съвременната война. През 2021 г. Република Корея (Южна Корея) обяви планове за инвестиране на 1,8 милиарда долара в собствен лек самолетоносач, който може да влезе в експлоатация до 2033 г., пише за The National Interest журналистът Питър Сучиу.
Такъв военен кораб би могъл да действа с Lockheed Martin F-35B Lightning II, вариантът с кратко излитане и вертикално кацане (STOVL) на изтребителя от пето поколение Joint Strike Fighter. Има спекулации, че той би водоизместим с около 30 000 тона и би могъл също така да премества войски и оборудване за справяне със заплахи около Корейския полуостров.
С палуба с кладенец, която би могла да се използва за разполагане на южнокорейски морски пехотинци или военноморски персонал за десант, той би бил подобен на десантните кораби на ВМС на САЩ, макар и по-малък по мащаб.
Амбициите на Южна Корея за самолетоносачи не са се развили; Сеул претърпява значителна промяна този месец. Вместо плоскоплан, който може да работи с пилотирания F-35, ВМС на Република Корея поискаха многоцелеви команден и контролен кораб за разполагане на бойни безпилотни летателни апарати (БЛА).
Поуките от продължаващия конфликт в Украйна, където и двете страни са използвали безпилотни летателни апарати (БПЛА) за поразяване на вражески превозни средства и предни позиции, както и за извършване на мисии за наблюдение и разузнаване, вероятно са били значителен фактор. Същото важи и за стремежите на Китай да разработва хиперзвукови ракети и други така наречени крилати ракети „убийци на носители“.
Сеул може би е разбрал, че самолетоносачът може да бъде голяма цел, особено след като Южна Корея би искала да държи такъв военен кораб близо до дома си, действайки в крайбрежните си води, вместо да го разполага в необятността на Тихия океан.
„Заплахата от A2/AD е основната заплаха, която трябва да бъде преодоляна“, написа Брандън Дж. Вихерт за The National Interest миналата година. „Самолетоносачът не може да помогне за постигането на тази цел. А за Южна Корея, която вече има проблеми с разполагането на бойния си самолет от четвърто поколение и повече, KF-21, да мисли, че може надеждно да произвежда средни (или по-големи) самолетоносачи – и да ги поддържа – е абсурдно.“
Програмата „Многоцелеви голям транспортен кораб II“ беше инициирана от либералната администрация на Мун Дже-ин, но беше спряна след встъпването в длъжност на консервативния Юн Сок-йол, след критики, че лекият самолетоносач не би бил рентабилен.
Промяната в програмата може да бъде обсъдена на срещата на началник-щабовете по-късно този месец. Няма обаче да е толкова лесно, колкото да се постигне съгласие военният кораб да служи като носител на дронове, вместо да оперира с пилотирани изтребители.
„За да се промени планът за проекта за лек самолетоносач, за който вече е взето решение относно изискванията, Обединеният комитет на началник-щабовете трябва да приеме резолюция за коригиране на изискванията, което се очаква да се случи след встъпването в длъжност на новото правителство“, обясни южнокорейската агенция Yonhap News .
Проектът от клас CVX се оценява на седем трилиона вона (приблизително 5,1 милиарда долара), включително 2,5 трилиона вона (1,8 милиарда долара) за кораба и допълнителните средства, необходими за флот от двадесет самолета F-35B Lightning II.
Без нуждата от изтребители от пето поколение, програмата би могла да спести няколко трилиона вона, достатъчно, за да може Сеул да избере два плоскопланински самолета, ако военният кораб успее.
Южна Корея ще има модел, който да следва. Членката на НАТО Турция първоначално планираше да експлоатира F-35B от своя флагмански самолетоносач TCG Anadolu . След като обаче самолетоносачът беше изключен от програмата F-35 заради закупуването на руска система за противовъздушна отбрана С-400 „Триумф“, Анкара остана с самолетоносач с малко възможности.
„Корабът беше преконфигуриран като носител на дронове, сега готов да управлява местни безпилотни летателни апарати като Bayraktar TB3 и Kızılelma. Той може да побере и до 30 хеликоптера, включително бъдещия TAI T929 ATAK 2“, съобщи AeroTime.
Без необходимостта от работа с пилотирани летателни апарати, времето за строителство и морските изпитания също биха могли да бъдат съкратени съответно.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.