ЕС и Великобритания рестартират Брекзит с големи червени линии?

Сцената е подготвена за сближаване между Обединеното кралство и Европейския съюз, тъй като лошата кръв от годините на Брекзит се превръща в лов на съюзници с високи залози в регион, притиснат от Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. Но разговорите за „рестартиране“ изглеждат пресилени, ако се съди по някои от политическите белези, които все още не са напълно заздравели. Да не говорим за някои големи червени линии, пише Bloomberg.

Ясно е, че посоката на движение е към подобряване на отношенията (сякаш те могат да станат по-лоши). Няма ги вече обичайните сцени на Брекзит, в които премиерът на Обединеното кралство, подтикван от таблоидите, иска отстъпки от европейските правителства, които нервно се опитват да предотвратят „браненето на череши“. Приоритетите са се променили и лидерите на ЕС, които се срещат на Даунинг стрийт, искат да става дума за по-голямата картина: споделени ценности, върховенство на закона и по-задълбочени връзки в областта на сигурността и отбраната - особено след като Тръмп удря НАТО и спира военната помощ за Украйна. Това е начин да се сложи месо върху костите на това, което вече се е превърнало в коалиция на желаещите да подкрепят Киев, водена от ядрените сили Франция и Великобритания заедно с Германия и Полша.

Наред с амбицията за партньорство, за да направи Европа по-устойчива във военно отношение – дори с риск да жертва репутацията си за дълги ваканции и щедри пенсии – ще се говори и за подготовка за по-тясно икономическо сътрудничество. Още преди виалцата от тарифни заплахи на Тръмп, пътят на растеж на Обединеното кралство беше изместен от курса поради ударите върху инвестициите и производителността след Брекзит. С очакванията, че икономиката на Обединеното кралство ще бъде с около 3% по-малка през 2030 г. в резултат на това, според Bloomberg Economics, има натиск за подобряване на търговските връзки с ЕС. В Париж и Берлин, където растежът също е слаб, също има желание Обединеното кралство да бъде представено като партньор, а не като съперник – дори ако ножовете останат наполовина извадени на показ в технологичните и банковите работни места.

И макар да е облекчение да чуем политици от Обединеното кралство и ЕС да говорят с термини, по-близки до „Да, министър“, отколкото до „Убий Бил“, все още сме далеч от ново начало.

Обединеното кралство очерта червени линии по време на тази среща на върха в опит да избегне повторното отваряне на поляризиращия дебат за Брекзит, дори когато балансът на общественото мнение се промени: Няма връщане към митническия съюз, няма повторно присъединяване към единния пазар и няма свободно движение на хора. Това може да избегне политически протести, но също така ще ограничи икономическите ползи. Способността на Стармър да задава тона на вътрешния пазар също е подложена на изпитание с въпроси в последния момент относно мобилността на младежите: Найджъл Фараж, едно от малкото лица на референдума през 2016 г., което все още е мощна сила, е начело в социологическите проучвания във Великобритания, като се фокусира върху имиграцията и говори за неотдавнашното ограничено търговско споразумение на Обединеното кралство със САЩ. Последното няма да улесни задълбочаването на сътрудничеството с ЕС и ще намали обхвата на „нулирането“, твърди Федерико Фабрини, директор на Института за Брекзит в Градския университет в Дъблин.

Междувременно в Брюксел, трайният спомен за британския „тортизъм“ тласка дипломатите да си уредят сметките от последния път, когато всички бяха заедно в една стая – а именно достъп до британски риболовни води и енергия, където договорените условия за Брекзит изтичат следващата година. Ето защо длъжностните лица настояват за отстъпки от страна на Обединеното кралство в замяна на достъп до фонд за отбрана на ЕС в размер на 150 милиарда евро (168 милиарда долара). Това е отчасти въпрос на доверие и отчасти знак, че ЕС също се е променил след Брекзит, като е станал по-меркантилистки и се стреми да укрепи собствената си индустриална база пред търговските партньори. Франсоа-Жозеф Шишан от Flint Global казва, че Еманюел Макрон от Франция и Фридрих Мерц от Германия имат на ум собственото си френско-германско рестартиране.

Макар че това звучи като фатални ограничения за бъдещето след Брекзит, не е нужно да е така. И двете страни могат да намерят повече място за маневриране в рамките на съответните си червени линии, стига да имат сила на волята – да не говорим за натиска от допълнителни разходи за отбрана. Лидерите на ЕС имат право да се страхуват от риска от сделка, която издълбава ЕС отвътре, но могат да се успокоят, че излизането на Обединеното кралство е било далеч по-малко дестабилизиращо и заплашително от очакваното; може би то е засилило аргументите за континенталното единство, наблюдавано по време на пандемията, и е подтикнало популистките партии да се откажат от собствените си планове в стил Брекзит. Друг положителен момент на Брекзит е, че Обединеното кралство е спряло да обвинява Европа за всички свои проблеми, което го прави по-податливо на регулаторно съгласуване – а ЕС – на по-малко бюрокрация.

Може би области като изкуствения интелект и изменението на климата могат да доведат до по-голямо сътрудничество след края на тази среща на върха. Както каза Джейми Даймън от JPMorganChase & Co. в Париж миналата седмица, нека не чакаме втори Ден на победата в Европа след 80 години, за да се чудим какво е могло да бъде.