Борбата за американското участие във венецуелския петрол

Администрацията на Тръмп изпраща смесени сигнали относно бъдещето на американското присъствие във венецуелските нефтени находища, пише редакторът Джоузеф Адингтън за The American Conservative.

Специалният пратеник Рик Гренел заяви във вторник пред Стив Банън в предаването на последния „War Room“, че президентът Доналд Тръмп е разрешил удължаване на лиценза на Chevron Corporation за добив на петрол в южноамериканската страна, където тя осъществява съвместна операция с венецуелската държавна петролна компания PDVSA. Това твърдение беше опровергано на следващия ден от държавния секретар Марко Рубио, който заяви в публикация в личния си X акаунт, че „про-мадуро-байдънският петролен лиценз във #Венецуела ще изтече по график следващия вторник, 27 май“.

Присъствието на Chevron във Венецуела е предмет на известни противоречия за администрацията, както показва объркването около изтичането на лиценза миналата седмица. И двете администрации на Тръмп заеха твърда позиция спрямо репресивното правителство на Мадуро, включително налагането на мащабни санкции срещу страната през 2019 г. и твърденията в началото на тази година, че тя сътрудничи на затворническата банда и наркокартела Tren de Aragua при извършването на нахлуване на американска територия. Лицензът на Chevron, от друга страна, е продукт на неуспешния опит на тогавашния президент Джо Байдън да постигне сътрудничество от Мадуро чрез разхлабване на ограниченията върху дейността на американски компании във Венецуела.

Когато Тръмп се завърна на поста си през 2025 г., изглежда, че и стратегията му за „максимален натиск“ върху Венецуела се завърна. През март администрацията обяви, че ще отнеме лиценза на Chevron за сондиране във Венецуела, считано от 27 май. Но това решение получи остър отпор от някои кръгове.

В рамките на администрацията Гренел предостави най-голяма публична подкрепа за по-транзакционен подход към венецуелското правителство. Малко след встъпването в длъжност на Тръмп, Гренел се срещна с венецуелски представители и освободи 6 американци, държани в затвора от правителството, както и постигна споразумение Венецуела да приема полети за депортиране от САЩ. Тази седмица Гренел осигури и освобождаването на американския затворник Джоузеф Сейнт Клер, ветеран от ВВС, като част от преговорите, които според съобщенията включват възможността за удължаване на операциите на Chevron в страната, потенциално в замяна на приемането от страна на правителството на допълнителни полети за репатриране. (Администрацията на Тръмп наскоро отмени временния защитен статут за венецуелци, живеещи незаконно в САЩ, което означава, че стотици хиляди ще имат право на депортиране).

Подкрепата за нов подход към Венецуела извън администрацията дойде от фигури в десни медии, включително Банън и Лора Лумър, както и от хора в петролната индустрия, като бившия председател на финансовия комитет на Републиканската партия на Флорида Хари Сарджънт III, чиято компания Global Oil Terminals също оперира във Венецуела. В статия, публикувана в X на 8 май, Лумър твърди, че прекратяването на лиценза на Chevron във Венецуела просто ще предаде венецуелските петролни находища на Китай, като същевременно лиши САЩ от важен енергиен ресурс и ще окаже натиск върху местните потребители.

Това среща остро противопоставяне от поддръжниците на опозиционната стратегия на Тръмп за „максимален натиск“ срещу Мадуро. Рубио, който твърди, че лицензът на Шеврон ще изтече по план, силно подкрепи конфронтационна позиция спрямо Мадуро, както и специалният пратеник за Латинска Америка Маурисио Клавер-Кароне. В Конгреса подходът се ползва с подкрепата на тримата кубинско-американски представители - Марио Диас-Баларт (републиканец от Флорида), Мария Елвира Салазар (републиканец от Флорида) и Карлос Хименес (републиканец от Флорида), които агресивно лобираха пред встъпилата в длъжност администрация да отнеме лиценза на Шеврон по-рано тази година.

Поддръжниците на прекратяването на сондажните операции на Chevron с Венецуела твърдят, че компанията осигурява значителен източник на финансиране за автократичното правителство. Предприятията на Chevron допринасят с над 200 000 барела петрол дневно за производството на Венецуела, което е почти една четвърт от целия добив на петрол в страната. Това производство струва стотици милиони долари годишно за Венецуела, която изпитва затруднения с парите си.

Модерният и ефикасен флот на Chevron е много по-добре оборудван за експлоатация на находищата, отколкото държавният му партньор PDVSA, който се бори с корупцията, лошото управление и смущенията, причинени от американските санкции. Празнината, оставена от Chevron, потенциално би могла да бъде запълнена от китайски компании, но Китай значително се е оттеглил от инвестициите си във Венецуела през последните години. (Преди това той инвестира милиарди долари в страната между 2008 и 2017 г., но икономиката на страната се срина и постави под риск възвръщаемостта на китайските проекти и финансиране.)

Следващите няколко дни ще бъдат важен тест за позицията на администрацията по отношение на Венецуела в бъдеще: Ще изтече ли лицензът по план, потвърждавайки продължаването на подхода на „максимален натиск“ на Тръмп I? Или администрацията ще последва движението на Гренел към по-транзакционен подход към правителството на Мадуро?