Защо Доналд Тръмп финансира престъпната империя на Венецуела?

Идеята, че Тръмп ще позволи финансирането на режима на Мадуро чрез повторно сертифициране на венецуелските петролни лицензи на Chevron, е отвратителна.

Ричард Гренъл заби прословутата футболна топка в ендзоната, след като успешно лобира пред президента Доналд Тръмп да поднови лицензите на Шеврон за сондиране на нефт във Венецуела. По този начин Гренел помогна за освобождаването на още един американски гражданин, държан като заложник от социалистическия режим на Николас Мадуро. Макар това да е безспорно добро дело, остава фактът, че американският заложник беше освободен само защото администрацията на Тръмп плати на венецуелския режим - под формата на подновяване на лиценза на Шеврон за разработване на нефт за още 60 дни, пише Брандън Уейхсрт, старши редактор по въпросите на националната сигурност в The National Interest.

За да сме наясно, американската енергийна компания усилено лобира за подновяването на тези лицензи - въпреки че през януари, когато Тръмп се връщаше на власт, той и неговият държавен секретар (и временен съветник по националната сигурност) Марко Рубио обявиха, че тези лицензи ще бъдат преразгледани и вероятно ще бъдат отменени. Вместо това обаче те бяха подновени до юли.

Това е ужасен ход, тъй като позволява още 60 дни на един наистина ужасен режим да продължи да извлича неочаквани печалби в американското полукълбо. Режимът на Мадуро е не само морално осъдителен. Истинският проблем е, че режимът в Каракас се е доказал като реална геополитическа заплаха за Съединените щати.

Смята се, че руски наемници от групата „Вагнер“ защитават Николас Мадуро. Действително руснаци са били забелязани на място да защитават режима по време на бурни протести. Кремъл рутинно премества своите бомбардировачи с ядрени оръжия във и извън Венецуела.

Междувременно Китай има широки и все по-разширяващи се икономически отношения с Венецуела. Иран използва Венецуела като марионетка за собственото си злонамерено поведение в Западното полукълбо срещу националните интереси на Америка.

Поддръжниците на подновяването на лицензите на Chevron твърдят, че неподновяването на тези лицензи ще принуди американската компания да се откаже от своите авоари във Венецуела - и ще даде на Китай огромна възможност да придобие тези американски енергийни активи, като прехвърли Венецуела в орбитата на Пекин. Но Венецуела вече е в орбитата на Пекин! Режимът на Мадуро ще мрази и няма да вярва на Съединените щати независимо от всичко. Единственият начин да се промени тази реалност е да се смени режимът в Каракас.

Не само това, но венецуелският режим редовно използва както огромното си петролно богатство, така и географската си близост до Съединените щати, за да получи подкрепа от този антиамерикански съюз. Оттам Мадуро използва отношенията си с този антиамерикански алианс, за да се предпази от гнева на северните си съседи. Междувременно режимът на Мадуро финансира и подкрепя множество престъпни и терористични дейности, които пряко застрашават целостта и националната сигурност на Съединените щати.

В основата си обаче способността на Венецуела да привлича подкрепата на тези антиамерикански режими и да оцелява при какъвто и да е режим на санкции, който Вашингтон се опитва да ѝ наложи, се дължи на огромното ѝ петролно богатство. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS), непартиен мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, отбеляза, че през 2024 г. Венецуела е отбелязала четиригодишен връх както в производството на петрол, така и в орбитата си. „Като се има предвид окаяното състояние на венецуелската петролна индустрия - пише мозъчният тръст, - това би било невъзможна задача без помощта и партньорството на западни петролни фирми“.

Всъщност Chevron признава на собствения си уебсайт, че венецуелският му клон „е инвестирал 100 млн. долара на местно ниво в наземни и офшорни проекти от 2006 г. насам“.

Ръководството на венецуелската опозиция обаче твърди, че режимът на Мадуро е пожънал неочаквана печалба под формата на милиарди долари от съвместни предприятия между венецуелски държавни енергийни фирми, като PDVSA, и западни фирми, като Chevron. Опозицията твърди, че по този начин режимът на Мадуро печели някъде около 500 млн. долара на месец! Както заключава CSIS, „това са реални пари, които Мадуро може да използва, за да плаща на вътрешни хора от режима и да поддържа властта“.

Това са хора като Уго Карвахал, който е бивш ръководител на венецуелската армия и става един от лидерите на Картела на слънцето - мощен транснационален престъпен картел, специализиран в прокарването на наркотици, трафик на хора и незаконни оръжия в Съединените щати.

Всъщност ръководството на „Картела на слънцето“ е част от управляващия елит на Венецуела, който е дълбоко и широко свързан с военното разузнаване във Венецуела. Той функционира като държавен наркокартел. А средствата за текущите му операции несъмнено са свързани по някакъв начин със стотиците милиони долари, които ежедневно постъпват във Венецуела от Chevron и други западни фирми, партниращи си с PDVSA.

Неотдавна в американските новини се появи жестоката затворническа банда от Венецуела, известна като Tren de Aragua. Това е така, защото след граничната криза, която избухна по време на управлението на Байдън, хиляди членове на Tren de Aragua влязоха нелегално в Съединените щати.

Да се нарече Tren de Aragua „престъпна банда“ означава да се пропусне целта. В основата си Tren de Aragua е паравоенна сила, чиито цели съвпадат точно с тези на Мадуро. Всъщност мнозина - включително администрацията на Тръмп - твърдят, че Tren de Aragua е организирана и контролирана от самия режим на Мадуро. Като човек, който живее в Южна Флорида и има много връзки с венецуелската емигрантска общност там, мога лично да потвърдя, че почти всички венецуелци тук настояват, че групата е ръка на режима на Мадуро в Съединените щати - и редовно се използва за тормоз на неговите дисиденти в изгнание.

Трябва да се отбележи, че разузнавателната общност не е стигнала до това заключение. Но нейната разузнавателна оценка вероятно е била пригодена да подкрепи политиката на Тръмп за повторно сертифициране на тези петролни лизинги на „Шеврон“ за още два месеца. Ако тя беше стигнала до обратното заключение, Тръмп не би могъл разумно да поднови лицензите. Така че фактите може да са били променени, за да отговарят на теорията, а не обратното. Между другото, самият Тръмп може дори да не е знаел за това; това няма да е първият случай, когато служителите му тихомълком правят каквото те - или техните приятели лобисти - искат, без неговото одобрение или знание.

Разбираемо е, че Тръмп не желае да бъде президент във военно време, но идеята, че той би позволил финансирането на режима на Мадуро чрез повторно сертифициране на венецуелските петролни лицензи на Chevron, е отвратителна - особено защото голяма част от тези пари се насочват към транснационалната организирана престъпност, която представлява сериозна заплаха за Съединените щати.