Никой не желае мира повече от украинците, но не вярват в него

Следващият път, когато някой развълнуван водещ на новините спомене възможността за „споразумение“ за прекратяване на войната, в което Украйна „отстъпва територия в замяна на мир“, ще му кажа да седне и да поговори с Аделина. Миналата седмица в Лвов Аделина ми показа на картата на мобилния си телефон къщата, която е загубила в Нова Каховка, окупирана от Русия област на другия бряг на Днепър, точно от другата страна на освободената от Украйна територия около Херсон. "Вижте, тук, на тази сателитна снимка, можете да видите екологичната катастрофа, след като през 2023 г. Русия разруши язовира Каховка, пише El Pais. А това е мястото, където мечтаех да създам малка художествена галерия. Защо трябва да се откажа от дома си?" - казва тя през сълзи. Защо наистина?

Територията, окупирана от Русия, е с размерите на Португалия и Словения, взети заедно. Трудно е да се знаят точните цифри, но там живеят около пет милиона души, а поне два милиона други са принудени да напуснат и са бежанци на други места. Вътре в окупираните територии украинците са подложени на жестоки репресии и системна русификация. Навън бежанци като Аделина нямат нищо друго освен спомените си, стари снимки и ключовете от къщата, която им е била отнета. Не бива да избелваме това чудовищно престъпление на окупацията с успокоителни думи като „мир за териториите“.

Никой в Украйна не вярва, че всяко „споразумение“ ще доведе до окончателен край на войната, дори ако преговорите доведат до крехко прекратяване на огъня. Това, което Русия брутално окупира, е не само „територия“, но и домът, семейната история, животът и поминъкът на милиони мъже, жени и деца. Украйна не би се отказала от територия повече, отколкото аз бих се отказал от колата си, ако някой крадец я открадне и не мога да си я върна. И най-вече, това няма да бъде истински мир. Един справедлив мир, който би позволил на Аделина да се върне у дома след освобождаването на цялата украинска територия, на Русия да плати репарации, а на Владимир Путин да бъде съден в Хага, е непостижим в краткосрочен план. За да се постигне нещо сериозно, което заслужава да се нарече „мир“, е необходимо да се постигне трайна военна сигурност, икономическо възстановяване, политическа стабилност и интегриране в Европа на около четири пети от суверенната украинска територия, която все още е под контрола на Киев. Това означава години.

Никой не желае мира повече от украинците. Ясно е, че президентът Володимир Зеленски трябва да се опита да се разбере с президента Доналд Тръмп, така че американският хулиган да не продаде Украйна на Путин. В неотдавнашно проучване на Международния социологически институт в Киев само 29% от украинците заявиха, че могат да приемат мирния план на Тръмп, докато 51% биха могли да приемат алтернативния план, предложен от САЩ.

Следователно истинският въпрос е дали Украйна ще може да продължи да се защитава и укрепва в дългосрочен план с повече помощ от Европа, за да компенсира помощта, която САЩ спират да предоставят. Най-оптимистичните разговори, които проведох в Киев, бяха с хора, ангажирани в отбранителната индустрия. В момента Украйна е водеща страна в света по отношение на иновациите, разработването и производството на безпилотни летателни апарати, като през миналата година са произведени повече от два милиона безпилотни летателни апарата. И тя би могла да постигне още по-голям напредък, ако други съюзнически държави последват примера на Дания и възлагат договори директно на украинските производители на оръжие. Най-сериозният проблем на страната е недостигът на новобранци. Фронтови командир ми каза, че сега разполага с достатъчно оръжия и боеприпаси, но батальонът му има само 30 % от войниците, с които би могъл да разполага. На изток, каза той, има празни окопи, защитавани само от дронове.

Изглежда, че Русия планира нови сухопътни офанзиви, но западните военни експерти смятат, че Украйна може да продължи да защитава по-голямата част от територията, която контролира в момента. Постепенно тя може да усъвършенства методите за отблъскване на руснаците по море (където вече постигна успехи), по суша (с „виртуална стена“ от безпилотни самолети и удари на далечни разстояния зад руските линии) и, което е най-трудно, във въздуха.

Трите основни военни елемента, от които САЩ все още се нуждаят, са разузнавателните служби (които е много трудно да бъдат заменени), произведените в САЩ прехващачи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ (единствените, които могат да свалят руски балистични ракети) и големи количества 155-милиметрови боеприпаси (въпреки че Европа увеличава производството им). Ако Тръмп може да бъде убеден да не прекъсва доставките на тези три неща, Украйна ще може да оцелее с повече европейска помощ. Тогава, малко по малко, особено ако Европа в същото време засили икономическите санкции срещу Русия, Москва може да започне да се оказва под по-голям натиск от Киев. Може би в някакъв момент дори самият Путин ще започне да мисли, че е време да започне да охлажда тази война, ще приеме „контролна линия“ за прекратяване на огъня и ще нареди на вътрешния си пропаганден апарат да обяви огромна победа. Нищо не е сигурно в тази ситуация и режимът на Путин може вече да не е в състояние да рискува да подпише мир, но това е най-реалистичният начин да се сложи край на най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.

Украйна веднага ще се изправи пред нов и обезкуражаващ набор от проблеми: как да запази националното единство, постигнато по време на войната, когато оръжията замлъкнат; как да реинтегрира повече от три милиона ветерани; кога да проведе избори и как да гарантира, че те са свободни и честни; и как да гарантира, че те са свободни и честни.

От друга страна, Европа може бързо да загуби интерес, както се случи с Босна след Дейтънското мирно споразумение през 1995 г. На практика целият невоенен бюджет на Украйна се финансира от международна помощ. Ще са необходими още стотици милиарди евро, за да може възстановената икономика да възвърне своята динамика. Нарастващите популисти в Европа - от Португалия до Полша - ще кажат на избирателите си, че те не трябва повече да плащат сметката. За Мерц ще бъде от решаващо значение да подкрепи с цялата си тежест конфискацията на замразените активи на Русия, за да осигури този вид пари.

По-рано този месец четирима европейски лидери пътуваха до Киев ден след т.нар. ден на победата в Европа, в който се отбелязва пълният разгром на нацистка Германия. За съжаление, в Украйна няма да има един-единствен, обикновен Ден на победата, който да отбележи пълното поражение на Путинова Русия. Дълготрайният мир е далеч и със сигурност няма да дойде от прибързано и небалансирано споразумение. Украйна и Европа трябва да имат далновидност, устойчивост и единство за дълга борба; само тогава ще бъде възможно да се постигне нещо, което наистина заслужава името мир до края на това десетилетие.