Отрицателните швейцарски лихвени проценти изпращат предупреждение към Европа

Докато икономистите обсъждат дали търговските войни ще предизвикат инфлация, тъй като компаниите повишават цените, или ще доведат до дезинфлация чрез ограничаване на растежа, една страна вече се бори с последиците от забавянето на инфлацията. Годишният темп на инфлация в Швейцария се понижи до минус 0,1% през май, което вероятно ще накара Швейцарската национална банка да намали официалния си лихвен процент с 25 базисни пункта до нула на заседанието си на 19 юни, като е напълно възможно да продължи да намалява до отрицателни стойности, пише за Bloomberg колумнистът Маркъс Ашуърт.

Централната банка ясно изрази решимостта си да противодейства на непрестанното поскъпване на швейцарския франк - особено спрямо еврото, валутата на голямата икономическа зона, която заобикаля Швейцария. В публикувания в четвъртък полугодишен преглед Министерството на финансите на САЩ добави Швейцария към списъка си с девет държави, които наблюдава отблизо по отношение на валутните практики, но спря да я обвинява във валутни манипулации. Президентът на ШНБ Мартин Шлегел заяви, че отрицателните разходи по заемите - които бяха в сила от 2015 г. до 2022 г. - са вариант, въпреки че „никой не ги харесва“. Според Bloomberg Intelligence преминаването на паричната политика под нулата може да стане още през септември.

Освен че е необходимо да се предотврати разрушаването на швейцарския износ от движенията на валутния пазар, политиката на SNB по отношение на лихвените проценти се определя и от убедителни ценови фактори, тъй като тя се опасява, че дезинфлацията ще се превърне в дефлация - послание, на което еврозоната трябва да обърне голямо внимание. Швейцарските държавни облигации за период до пет години са на отрицателна доходност, като двугодишният дълг е на ниво минус 0,2%, а суаповите лихвени проценти са все по-ниски от нулата.

Досега само 19 млрд. франка (23 млрд. щатски долара) от облигациите - по-малко от една четвърт от целия швейцарски държавен дълг в обращение - са с доходност под нулата. Това обаче означава, че ерата на заплащане на заеми, която изглеждаше останала в историята, се завръща, поне за алпийската държава.

Така че спадът на инфлацията в еврозоната през май до 1,9%, което е под целевото равнище от 2% на Европейската централна банка, трябва да продължи да предизвиква алармен звън във Франкфурт, особено като се има предвид ясно изразеният спад на разходите за услуги до 3,2% от 4% през предходния месец. Инфлацията при стоките е много по-слаба и възлиза на 0,6%. Това се съчетава с драматичния спад на отчетените през първото тримесечие разчети за заплати до 2,4% от 4,1% през последното тримесечие на 2024 г. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн подчерта, че перспективите за заплатите са още по-благоприятни. Остатъчната лепкава инфлация се отърсва бързо от еврозоната и обяснява защо в четвъртък ЕЦБ намали официалния си лихвен процент за осми път до 2%, намалявайки наполовина референтната стойност в рамките на една година.

Големият въпрос на лятото е дали ЕЦБ може да остави паричната си политика на пауза, което крие риск потребителските цени не само да забавят ръста си, но и да започнат да намаляват, което ще постави еврозоната отново в същото затруднено положение, в което тя се намираше в продължение на десетилетие след кризата на еврото.

В тримесечния си преглед в четвъртък ЕЦБ отново понижи прогнозите си за растежа и инфлацията в резултат от засилените опасения за световната търговия, по-ниските форуърдни цени на петрола и значително по-силното евро. Тя очаква през 2026 г. инфлацията да бъде средно 1,6%, което е по-ниско от предвидените в мартенските ѝ прогнози 1,9%, макар че малко странно очаква през 2027 г. показателят магически да се върне към 2%. Рисковете очевидно са насочени към това да бъде по-слаба. Председателят на ЕК Кристин Лагард повтори на пресконференцията си, че рисковете за икономическия растеж остават наклонени в посока надолу; главният европейски икономист на Deutsche Bank AG Марк Уол предупреди в изследователска бележка, че „занижаването на инфлацията може да се задълбочи и да продължи“.

Еврото поскъпна с повече от 10% спрямо долара тази година, достигайки до около 1,14 щатски долара, което поставя чувствителната към валутата експортна машина под допълнителен натиск още преди да са се разгърнали войните за митата. То не е толкова необуздано като неукротимия швейцарски франк, но са вероятни по-нататъшни печалби, които допълнително ще потиснат растежа и инфлацията; главният валутен стратег на Bloomberg Intelligence за страните от Г10 Одри Чилд-Фрийман смята, че „една миролюбива ЕЦБ едва ли ще промени нашата прогноза за 1,15-1,20 долара през второто полугодие“.

Отрицателните лихвени проценти вече са част от инструментариума на централните банки, макар и да са мярка, която политиците ще прилагат неохотно. Както световните централни банки откриха за себе си само преди няколко години, след като потребителските цени започнат да намаляват, може да бъде ужасно трудно да се възроди животинският дух, необходим за поддържане на растежа. Опитът на съседна Швейцария показва, че еврозоната не може да се успокои.