Готова ли е Русия отново да преговаря за Украйна?

От началото на октомври 2025 г. висши руски длъжностни лица обсъждат, понякога и публично, дали „духът на Анкъридж“ все още е жив. Според говорителя на Кремъл, този дух „отразява набор от взаимни договорености между Русия и Съединените щати, постигнати на срещата на върха в Анкъридж през август миналата година, които са в състояние да доведат до пробив“ в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Никой обаче не е описал подробно тези договорености и нито един американски представител не е използвал този термин. Въпреки това руските представители говорят така, сякаш съдбата на руско-американските отношения зависи от това дали администрацията на Тръмп ще спази постигнатите споразумения, пише за TNI Томас Греъм, научен сътрудник в Центъра "Макмилън" към Йейлския университет.

Официалните руски коментари подсказват, че ключовото споразумение засяга разрешаването на териториалния спор между Русия и Украйна. Руският президент Владимир Путин очевидно си тръгна от Анкъридж с убеждението, че президентът Доналд Тръмп е дал гаранции, че ще принуди украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи целия Донбас на Русия, включително и приблизително 15-те процента от Донецката област, които Русия все още не е превзела.

Това виждане има известна доза правдоподобност. Миналата пролет специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, който се занимава с преговорите с Кремъл от началото на администрацията на Тръмп, настоя, че териториалният въпрос е ключов за разрешаването на конфликта, като има предимство пред въпроса за гаранциите за сигурност и суверенитета на Украйна, които според повечето други наблюдатели са поне толкова важни, ако не и по-важни.

Уиткоф очевидно е представил формула за уреждане на въпроса на срещата си с Путин през август миналата година, която съветникът по външната политика на руския президент определи като "напълно приемлива". След това, при брифинга пред украинците и съюзниците, Уиткоф беше неясен относно подробностите за това, което е договорил с Путин.

Ясно беше само, че Украйна ще се оттегли напълно от Донбас в замяна на териториална компенсация другаде,

включително, може би, отказът на Путин от претенциите към територията в областите Херсон и Запорожие, които Русия официално беше анексирала, но все още не контролираше. Каквото и да беше споразумението, Кремъл беше доволен и двете страни се съгласиха да проведат среща на върха в кратък срок, за да могат да превърнат тези договорености в споразумения между двамата президенти.

Срещата на върха в Анкъридж все още е обгърната от мистерия. Тя беше внезапно прекъсната след три часа дискусии между двамата президенти и малка група съветници. На кратка съвместна пресконференция Путин и Тръмп заявиха, че са постигнали някои споразумения, но не дадоха повече подробности. Тръмп също заяви: „Няма споразумение, докато няма споразумение.“ Те не издадоха съвместно комюнике. Въпреки това руснаците настояват, че постигнатите на срещата на върха договорености се основават на предложенията, направени от Тръмп, и вярват, че Тръмп се е ангажирал да принуди украинците да ги приемат.

Независимо дали Тръмп се е ангажирал да принуди Киев да се оттегли от Донбас, факт е, че той не го е направил, въпреки епизодичните коментари, в които обвинява Зеленски за продължаващите сражения. Уиткоф и Джаред Кушнер, зетът на Тръмп, който се присъедини към преговорите, предложиха идеи за разрешаване на териториалния спор – като създаването на свободна икономическа или демилитаризирана зона на територията, която Украйна все още контролира в Донецка област.

Но три кръга тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна в началото на тази година не успяха да намерят приемлив компромис. Преговорите бяха преустановени, след като на 28 февруари САЩ започнаха атака срещу Иран. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че духът на Анкъридж може би е изчезнал, но конкретните споразумения, постигнати там, остават в дневния ред.

През първите седмици на войната с Иран Кремъл не прояви особена спешност или загриженост относно паузата в преговорите. Те бяха готови да чакат, докато Тръмп реши да се включи отново.

Вече не е така. Фактът, че Путин и Лавров инициираха последните телефонни разговори съответно с Тръмп и държавния секретар Марко Рубио, е ясен знак, че Кремъл е нетърпелив да се включи отново. Путин подкрепи това послание с коментари по време на честванията на Деня на победата на 9 май - той каза, че е "благодарен", че американците искрено се стремят да разрешат конфликта. Войната, добави той, е към края си, защото очевидно вярва, че европейците все повече разбират, че подкрепата за Украйна е безсмислена.

Но Путин не даде да се разбере, че е готов на компромис. Всъщност външнополитическият съветник на Путин настоя, че пълното изтегляне на Киев от Донецка област е условие за започване на сериозни преговори за уреждане на конфликта. Последствията за Вашингтон бяха ясни: Кремъл иска Тръмп да изпълни споразуменията, за които смята, че са били постигнати в Анкъридж.

Защо тази спешност? Почти сигурно защото ситуацията на бойното поле се обръща срещу Русия.

Непрестанните въздушни удари срещу енергийната инфраструктура и големите градове на Украйна тази зима не сломиха украинския морал, както се очакваше. Офанзивата от тази пролет вече затъна, като според някои оценки Русия всъщност губи територия. Междувременно Украйна ускорява своите дълбоки удари срещу енергийната инфраструктура и военни цели в Русия с все по-голям ефект. Хвалбите на Русия, че ще завземе останалата част от Донецк със сила, ако не може да я получи на масата за преговори, изглеждат все по-празни. Кремъл прави така едно последно усилие да убеди Вашингтон да принуди Киев да им предаде територията на масата за преговори.

Какво ще реши президентът на САЩ оналд  Тръмп е отворен въпрос. Но той трябва да устои на молбите на Кремъл да спази това, което според него е духът на Анкъридж. Условията са се променили радикално от август миналата година. Противно на многократните твърдения на Тръмп, Киев е демонстрирал оттогава, че не само има карти, които да играе, но и че може да ги използва с голям ефект. Решението на Кремъл да ограничи честванията на 9 май говори много за възможностите на Украйна и уязвимостта на Русия. Предположението на Тръмп от август миналата година, че Русия в крайна сметка ще завземе цялата област Донецк със сила, вече не важи.

Вместо да оказва натиск върху Украйна да отстъпи територии, които все още контролира, Вашингтон трябва да започне да призовава за прекратяване на огъня по настоящата линия на контакт и да използва всяко влияние, което има както върху Москва, така и върху Киев, за да постигне този резултат. Няма смисъл да се спазва обещание, дадено в Анкъридж, ако наистина такова обещание е било дадено, при положение че условията, на които се е основавало, вече не са налице.

Условията на всяко споразумение трябва и ще отразяват настоящия баланс на силите. Макар Москва все още да има преимущество, този баланс определено започва да се измества в нейна вреда – и възраждането на духа на Анкъридж няма да промени това.