Как Путин формира руските мнения?

Андрей Солдатов и Ирина Бороган празнуваха новото хилядолетие с колегите си журналисти, когато бившият президент Борис Елцин представи Владимир Путин като свой изненадващ наследник.

Но миналото на новоизбрания руски държавен глава в КГБ предизвика тревога относно бъдещето на зараждащите се свободи в страната.

„Беше ясно, че за хора като нас това не обещава нищо добро“, каза Бороган пред Newsweek.

Четвърт век по-късно, репресиите на Путин срещу несъгласието са толкова тотални, че затворнически присъди могат да очакват онези, чиито публикации в социални медийни платформи като Telegram и VKontakte се считат за дискредитиращи пълномащабното му нахлуване в Украйна.

Книгата на Солдатов и Бороган „ Нашите скъпи приятели в Москва“ очертава траекторията от по-свободна Русия в началото на управлението на Путин до страна, в която президентът държи в плен мнението на мнозинството, и как някои бивши колеги в крайна сметка следват линията на Кремъл.

Подзаглавието на книгата, „Вътрешната история на едно разбито поколение“, очертава нарастващия контрол на Путин върху обществения дискурс, особено по отношение на войната, която той започна. „Хората, които са против това нахлуване, мълчат от страх“, каза Солдатов пред Newsweek .

Когато Солдатов и Бороган започнаха в началото на 20-те си години, работейки за вестници като „Севодня“, „Известия“ и като основатели на руската агенция за надзор на тайните служби „Агентура“, те бяха с едно поколение по-млади от тези, които преди това бяха работили в индустрията.

Напредъкът беше бърз в един свободен медиен климат, далеч от ограниченията на съветската епоха, но скоро след като пое президентския пост през 2000 г., Путин започна да завърта винта. „ Нашите скъпи приятели в Москва“ описва как това е означавало, че са били принудени да преминават от издание на издание, понякога поради това, че редакторите са се подчинявали на държавните изисквания да следват новата партийна линия, друг път заради работа, която е вълнувала службите за сигурност.

Но едно събитие, което бележи намеренията на Путин да контролира общественото мнение, беше щурмуването на московския театър „Дубровка“ на 23 октомври 2002 г. от чеченски бойци, които взеха за заложници 912 души, гледащи мюзикъла „Норд-Ост“.

Руските служби за сигурност пуснаха приспивателен газ в сградата преди щурмуването. Всички 40 заложници загинаха, но също така загинаха и над 130 заложници, до голяма степен заради газа, и неуспешната операция беше осъдена.

Путин искал да се покаже като президент, който може да се справя с терористите по различен начин от Елцин, човекът, който го е помазал, каза Солдатов.

„Путин искаше да бъде възприеман като силен лидер и много по-брутален и решителен – не като Елцин“, каза той, „когато журналистите започнаха да пишат критични неща за начина, по който беше решена ситуацията, той наистина се вбеси.“

След обсадата Путин обвини журналистите в предателства и тогава Солдатов и Бороган се изправиха пред първото си разследване от ФСБ. Ограниченията се засилиха и до края на първото десетилетие, според Солдатов, повечето вестници са намалили или напълно са затворили своите разследващи отдели. Заплахите срещу журналисти се увеличиха, изпращайки смразяващо послание към онези, които пишеха за руските служби за сигурност.

Икономическите сътресения от постсъветската ера причиниха финансови затруднения за голяма част от руското население, което се чувстваше „измамено от Запада“, че новата демокрация не означава богатство, както си мислеше, че им е било обещано, каза Бороган.

Това беше нещо, което Путин успя да използва, когато дойде на власт. „Той каза: „Ще бъдем силни. Няма да бъдем заедно със Запада, който винаги е бил срещу нас, и аз ще възкреся нашата гордост“, каза Бороган. „Населението не беше промито напълно с мозъци, Путин намери слабото им място.“

Цената на най-доходоносния износ на Русия скочи рязко и тъй като барел петрол достигна връх от 150 долара за барел през юли 2008 г. преди световната финансова криза, хората свързваха това процъфтяващо богатство с Путин.

„Първоначалният обществен договор беше много прост“, каза Солдатов. Обществото се отказа от обществените свободи и участието във всякакви политически дейности в замяна на просперитет, стабилност и сигурност.

Но Путин също така използва желанието на хората в Русия да си върнат гордостта като суперсила. Солдатов каза, че по този път е войната в Грузия през 2008 г., която показва, че руската армия вече няма да бъде унижавана. Незаконното анексиране на Крим през 2014 г. засили това чувство на гордост.

Оттогава Путин отново въведе елемент на страх. Преди десетилетие противопоставянето на Кремъл беше проблем само за политическите играчи – сега почти всички слоеве на руското общество са в опасност, включително бизнесмени и държавни служители, каза той.

Путин упражни контрола си върху телевизионните канали, а ограниченията върху други медии са толкова строги, че гледането на публикации или независими медии на публично място може да бъде рисковано. „Страхът е вездесъщ“, каза Бороган.

„Повечето хора в Русия, които се противопоставят на нахлуването в Украйна, мълчат поради този страх“, каза Солдатов. „Кремъл умее да напомня на хората какво е било при Сталин“, каза Солдатов, „понякога те използват умишлено реториката, която се използваше при Сталин, за да напомнят на хората на какво е способен Кремъл.“

Пример за това са публикациите в социалните мрежи на бившия президент Дмитрий Медведев, който редовно критикува Запада и се хвали с ядрените възможности на Русия.

„Това отправя силно послание към руската публика, защото те веднага разпознават формулировката.“

През юни 2022 г. руското Министерство на вътрешните работи обяви Солдатов за издирване по обвинение в разпространение на „фалшиви новини“ за руската армия, свързани с неговите доклади за невярна разузнавателна информация, предшестваща инвазията.

Тъй като руските медии бяха задушени по време на управлението на Путин, което включваше и престой като министър-председател между 2008 и 2012 г., за Солдатов и Бороган стана по-трудно да работят в Москва и те напуснаха страната. Междувременно техните медийни колеги, с които бяха близки в началото на века, започнаха да се придържат към позицията на Кремъл.

Един от тях, Женя Баранов, беше водещ на пропагандно издание Канал 1, което пропагандира кремълска реторика за нацистите в Украйна. Друга, Олга Любимова, се издигна до министър на културата.

Трети, Петя Акапов, в статия в РИА Новости, нарече нахлуването на Путин „Русия възстановява историческата си пълнота“ и определи действията на президента като „решение на украинския въпрос“.

Тези бивши другари били амбициозни и искали да играят значителна роля в руската политика и затова решили, че единственият начин да постигнат нещо е да работят за диктатора, каза Солдатов, добавяйки, че те вярват, че „ако решиш да му се противопоставиш, ставаш аутсайдер, индивидуалист – като нас, които сме принудени да живеем в изгнание“.