Опциите за намиране на скрития уран в Иран: Атака, преговори или изчакване

САЩ похарчиха милиарди долари за отчитане на нивата на уран в грамове по света от края на Студената война. Те платиха за срещи на върха на ООН за наблюдение и сигурност, като същевременно директно репатрираха около 7000 килограма радиоактивен материал от 47 държави, за да сведат до минимум възможността той някога да бъде използван в оръжие, пише Bloomberg.

Но на 13 юни тези десетилетия международни усилия бяха отменени за една нощ. Дори когато израелските атаки нанесоха сериозни щети на капацитета на Иран да произвежда ново ядрено гориво, това елиминира мониторинга на огромния запас от обогатен уран на Ислямската република.

При последното преброяване Иран е притежавал 409 кг материали, близки до бомбено качество, заедно с 8000 кг уран, обогатен до по-ниски нива. Местонахождението на тези запаси не е потвърдено от началото на атаките.

Иран предупреди, че ще премести материала на сигурно място, ако бъде атакуван. След като на ядрения регулатор на ООН е забранено да извършва инспекции за първи път, откакто Иран започна да произвежда гориво в началото на 2000-те години, сега съществува вероятност Техеран да е преместил запасите си в тайно съоръжение.

Като не успяват да отчетат или унищожат запасите от ядрено гориво, Израел и САЩ предоставиха на Иран „стратегическа неяснота“, каквато той не е имал преди началото на войната – преговорен коефициент във всякакви потенциални преговори за това какво ще се случи по-нататък.

Дилемата е как да се реагира.

Ето набор от сценарии и варианти, които САЩ и Международната агенция за атомна енергия биха могли да предприемат в подхода си за справяне със ситуацията. Кликнете върху опциите по-долу, за да видите как биха могли да се развият събитията.

Изминаха седмици, откакто Израел и САЩ атакуваха ядрената инфраструктура на Иран. Въпреки че ударите повредиха известни съоръжения, те не отразиха големия запас от обогатен уран на Иран. Тъй като е в сила крехкото прекратяване на огъня, Иран предприе стъпки за по-дълбоко скриване на ядрената си програма и преустанови сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия. 

Концепцията за стратегическа неяснота е разработена по време на Студената война, най-вече от Нобеловия лауреат по икономика Томас Шелинг, за да се управлява несигурността в настъпването на ядрената ера. Като мярка за риск или заплаха, тя позволява известно ниво на догадки относно капацитета и намеренията, което е имало за цел да предотврати плъзгането към пълномащабна война. Израел, например, я използва, за да управлява възприятието за собствения си ядрен арсенал, без нито да отрича, нито да потвърждава съществуването му.

Въпреки че разузнавателните агенции може да са в състояние да намалят неяснотата, като използват шпиони и анализират сателитни изображения, пълното ѝ елиминиране изисква дипломация или сила. Това е така, защото ядреният материал се нуждае от известно ниво на физическа проверка, за да се гарантира, че не е бил отклонен за военна употреба. За изграждането на бомба са необходими по-малко от 25 кг високообогатен уран. Според последното преброяване Иран притежава уран, обогатен до различни нива, което взети заедно е достатъчно суровина за две дузини оръжия.

Количеството неяснота, което САЩ и Израел могат да толерират, ще играе решаваща роля в действията им до края на годината. Каква част от ядрения арсенал на Иран са готови да оставят на случайността? Това е въпросът, пред който са изправени лицата, вземащи решения.

Като се има предвид, че администрацията на Тръмп настоява, че е унищожила ядрената програма на Иран, САЩ и Израел може да не изберат по-нататъшни действия. В такъв сценарий участниците ще трябва да бъдат много толерантни към неясноти, не на последно място, защото запасите от уран, видени за последно във владение на Иран, ще бъдат използваеми за оръжия в продължение на хиляди години.

Друга възможност е САЩ и Израел да имат ниска толерантност към неясноти и да са готови да положат всички усилия, за да принудят Иран да провери състоянието и местоположението на своя уран. При липса на капитулация на Иран, те ще трябва да наложат спазване на изискванията, евентуално с екипи на място за проверка. Дори с най-мощните оръжия, с които разполагат, въздушните удари сами по себе си не могат да премахнат неяснотите относно състоянието на запасите от гориво на Иран.

Взаимно приемлива или договорена неяснота е друг потенциален резултат. Използва се комбинация от дистанционно наблюдение, статистически методи и физическа проверка на място, за да се отчете наличието на материал. Това правеха ядрените инспектори на ООН преди атаката, публикувайки резултатите на всеки три месеца.