Книжки в Норвегия разбиват темите табу: Учат децата как се правят бебета и какво е смъртта

"Не знаех, че съм толкова смела писателка и илюстраторка", казва Анна Фиске, писателка, родена в Швеция, живееща в Норвегия, която е получила множество смъртни заплахи заради книга, написана през 2019 г. "Просто казвам нещата такива, каквито са."

Фиске не пише по политически теми, а книги за деца. Заглавието книга, която ѝ е донсела проблеми, е "Hvordan Lager Man en Baby?" (Как се прави бебе) - и, да, има илюстрации. Разпространявана в англоезичните територии чрез новозеландското издателство на Фиске, тя е предизвикала заплахи, идващи от Канада и е била забранена в няколко училищни библиотеки в САЩ.

"Казаха, че е порнографска", отбелязва Фиске пред The Guardian.

В жизнерадостни линейни рисунки книгата на Фиске изобразява сложни проблеми като ин витро оплождане, осеменяване и осиновяване, както и какво къде отива по време на полов акт. Група на майките в Русия също се е свързала с нея, за да възрази срещу гримасите и изкривените лица в рисунките ѝ на раждащи жени.

"Казаха, че трябва да рисувам щастливи лица", спомня си тя, смеейки се. 

Съпротивата обърква Фиске.

"Помислих си: "Какво е това? От какво толкова се страхува възрастният? Защо това нещо е толкова грозно?"

В Норвегия необузданото въведение на Фиске към раждането и други теми е посрещнато с отворени обятия

Нейната поредица "Как да" е продадена в над 100 000 копия, а авторката печели почетната награда Brage през 2025 г. - една от най-престижните литературни награди на Норвегия. Успехът ѝ отразява литературната индустрия, която активно приема темите табу като своя уникална визитна картичка. Норвежката литература и илюстрации за деца имат за цел да "питат, изследват и си представят без ограничения", според Norla (Норвежка литература в чужбина), правителствената агенция, която популяризира норвежките книги по света.

"Децата са независими личности със собствени мисли, чувства и перспективи - и заслужават артистични изяви, които ги приемат сериозно."

През юни, на норвежкия литературен фестивал в Лилехамер, най-голямото събитие от този вид в страната, това отношение ще бъде демонстрирано с гордост: тазгодишната програма представя книги по различни чувствителни теми като "изключване, тормоз, идентичност, куиър литература, климатични проблеми, предизвикателства пред психичното здраве и хора, бягащи от родината си", разкрива директорът на фестивала Марит Боркенхаген. Тя признава, че не всички теми са подходящи за всички възрастови групи.

"Но зависи как дефинирате трудните теми и за кого те се считат за трудни: за деца или за възрастни?", добавя Боркенхаген.

Фестивалът е бил домакин и на Лори Халсе Андерсън, американската авторка и носителка на наградата в памет на Астрид Линдгрен, чиито книги за тийнейджъри са разглеждали теми като изнасилване и анорексия и са били забранени в собствената ѝ страна.

"Но книгите ѝ не са се сблъскали с такава опозиция в Норвегия", отбелязва Боркенхаген.

Подобен радушен отклик е имало и към местните таланти: "Момичета" от Катрин Сандмел, норвежка приказка за момичета, които харесват момичета (за читатели на възраст между 9 и 11 години), и "Супер брат" от Катрин Луиз Финстад, илюстриран от Каролайн Л. Форсунд, който се фокусира върху момче, чиято сестра е мъртвородена, бяха добре приети от публиката на фестивала.

Фиске е редовен посетител на фестивала в Лилехамер. Тя вярва, че децата са като гъби, които попиват тревогите на възрастните.

"Те забелязват, че родителите им се страхуват, гледайки войната и новините. След това грабват това, за което говорим, и си създават свои собствени идеи и тъмни облаци", обяснява тя, добавяйки, че баща ѝ е страдал от биполярно разстройство - състояние, което никога не ѝ е било обяснявано като дете. "Мисля, че затова искам да пиша тези книги."

Според Свейн Нюхус, норвежки писател и илюстратор, който е съавтор на детски книги със съпругата си Гро Дале, принцип "можеш да кажеш всичко на всеки".  Творчеството на двойката включва "Ядосан мъж" (за баща насилник) и "Октоподът", който повдига темата за кръвосмешението. Нихус казва, че единственото табу е "да се отнема надеждата на децата... Никога не бих направил това". Целта на книгите му е "да отворят врати и да пуснат малко светлина в тези стаи".

Два ключови фактора са в основата на норвежкия подход - единият културен, другият икономически

Скандинавците имат значително по-различен поглед върху детството от британците или балканците - такъв, в който детето има много повече свобода на действие. Има много по-малко дисциплина и много повече дискусии между децата.  Родителството с предпазливост не се одобрява, докато елементът на риск се счита за нормален, дори здравословен. Гунар Брайвик, професор в Норвежкото училище по спортни науки в Осло, е казал:

"Провалили сме се като родители, ако децата ни не са си счупили кости, докато навършат 18 години."

В този бурен културен пейзаж детските книги служат на по-малко дидактическа цел. И тук парите имат значение: норвежката издателска индустрия се подкрепя от държавата, която купува голям брой от всяка книга за своите национални библиотеки, независимо от популярността на заглавието. Книгите се разглеждат като част от инструментариум за родители и учители, като социални инструменти, както и като продукти. А авторите са добре обслужвани от държавни субсидии. Норвежкият модел показва, че когато писателите не е нужно да се грижат за пазара, експериментирането може да процъфтява.

Разбира се, издателите в други страни също са смели. "Момиче с белези" от немската авторка Лили Богенбергер, която се предлагаше на чуждестранни издатели на панаира в Болоня, проследява борбите на 15-годишно момиче, което се самонаранява. Италианското издателство Corraini Edizioni имаше хит тази година с "Къде отиваме, когато умрем?" от Сами Рамос, който спечели Opera Prima на наградите BolognaRagazzi. Подходът на Рамос към смъртността е едновременно макабрезен и весел - корицата изобразява тяло, лежащо под земята, заобиколено от червеи, докато птица кълве земята отгоре. Това е философска книга без отговори. Вместо това смъртта се третира като забавен, неразрешим пъзел.

Предизвикателните теми предизвикват политическо мнение

Не само в САЩ забраната на детски книги се е превърнала в проблем - Академията Budmouth в Уеймът, Дорсет, наскоро премахна "The Hate U Give" - роман за млади хора от Анджи Томас за чернокожо момиче, занимаващо се с расови отношения и полицейско насилие в САЩ, от списъка си за четене за 10-ти клас.

"Тук, в Италия, знам, че нашето правителство би искало да забрани книгите", казва Елена Пасоли, директор на детския книжен панаир в Болоня.

Но норвежците сякаш разширяват границите повече от повечето. Попитана къде са нейните отговорности: с детето или с родителите, Фиске отговаря: 

"Първо децата. И винаги пиша книги, за които самата аз съм любопитна. Неща, за които се чудя... Идеята е най-важното нещо."

Но дали някои идеи са твърде много за едно дете?

"Не. Нищо не е твърде много. Важно е как го разказваш", казва Фиске, която работи усилено, за да не плаши читателите си. "Написах книга за смъртта и исках да опиша самоубийството, защото е често срещано явление. Свързах се с детски психиатър, който разгледа написаното от мен и каза: Това е наистина хубаво, но можеш да го формулираш по различен начин." Много деца смятат, че е тяхна вината, когато родител се самоубие. Исках да утеша децата и да кажа: "Родителите са виновни, не си ти, никога не си ти." Искам да премахна недоразумението, призрака в ума."