Могат ли САЩ все още да бъдат миротворецът на Европа?

В продължение на повече от век нито един европейски мирен договор не е бил подписан без участието на Съединените щати. Визията на Удроу Уилсън оформи Версайския договор след Първата световна война, а Хари Труман изработи следвоенния ред със съветския лидер Йосиф Сталин и британския премиер Уинстън Чърчил на Потсдамската конференция. Съвсем наскоро, през 1995 г., американският пратеник Ричард Холбрук ръководи преговорите, които сложиха край на войните в бивша Югославия.

Може би тази традиция е била на ума на Доналд Тръмп , когато се е съгласил да се срещне с руския президент Владимир Путин в Аляска в петък, за да обсъдят прекратяването на руската инвазия в Украйна, наред с други теми. В края на краищата, САЩ са европейска сила, стояща в центъра на НАТО, и като такава отношението им към бъдещето на Европа трябва да се вземе предвид, пише WSJ.

Но когато става въпрос за постигане на мир в Украйна, шансовете на срещата на върха за успех са малки. Белият дом е изправен пред двойна дилема. Любовта на Путин към объркването и забавянето прави преговорите с него дяволски трудни; а публично заявеното желание на администрацията на Тръмп да намали военното присъствие на Америка в Европа подкопава собствената ѝ позиция от самото начало. В резултат на това е по-вероятно срещата на върха да удължи войната, отколкото да я сложи край. Тя дори би могла да допринесе за поражението на Украйна.

Руснаците са уморени след повече от три години боеве, а икономическите и военните загуби от войната продължават да нарастват. Но що се отнася до Украйна, ентусиазмът на Путин е почти безграничен и руските сили в момента постигат успех на бойното поле, пробивайки украинските линии тази седмица. Може да дойде време, когато Путин ще признае, че Русия не може да завладее цяла Украйна, първоначалната цел на инвазията през 2022 г. Но няма причина да се смята, че той вече е стигнал до тази точка.

Путин е използвал преговорите в своя полза и преди. Войната на Русия срещу Украйна започна през 2014 г. с анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна. Военните цели на Путин включваха повече от придобиването на територия. Целта му беше да упражни пряк контрол над Украйна или поне да получи право на вето върху външнополитическите решения на Киев. В този смисъл нахлуването беше провал: въпреки че Русия запази украинската територия, завзета през 2014 г., тя не успя да постигне политическите си цели. Вместо това, Киев стана по-малко политически обвързан с Русия след 2014 г., като самоочевидна последица от нахлуването.

Въпреки че САЩ и Европа осъдиха заграбването на територии от Русия, те не се намесиха военно, а наложените от тях икономически санкции имаха малък ефект. През 2014-15 г. Путин сключи сделки с Украйна, Франция и Великобритания, като се съгласи да се изтегли от украинската територия (с изключение на Крим) в замяна на автономен статут за окупираните региони. Целта на Путин беше да убеди света, че намеренията му са сравнително добронамерени. Той беше навлязъл в Украйна, но нямаше да продължи; търсеше изходи.

Путин също така има солидно разбиране за суета. Той ласкаеше САЩ и Европа, карайки ги да повярват, че като не успяват да се противопоставят на Русия военно, те показват зрялост и помагат да се избегне световна война. В следващите години руски дипломати присъстваха на безброй срещи за прилагане на тези колективни споразумения и до 2021 г. Франция, Германия и САЩ възстановиха нормалните отношения с Русия. Но Русия така и не изтегли войниците си от Украйна. Дипломатическата пантомима на Путин не беше нищо друго освен изчакване, прелюдия към мащабното му нахлуване в Украйна през 2022 г.

Този контекст е от решаващо значение за разбирането на подхода на Путин към преговорите и намеренията му на срещата на върха в Аляска. Кремъл изрази задоволство от срещата на Путин с Тръмп, като същевременно умишлено остана неясен относно очакванията си.

Междувременно, украинският президент Володимир Зеленски настоя, че няма да отстъпи „земя на окупатора“. За Киев кошмарният сценарий е Тръмп да окаже натиск върху Украйна да прекрати войната, като отстъпи част или цялата територия, завладяна от Русия, легитимирайки инвазията и оставяйки страната уязвима за подновяване на агресията в бъдеще.

Историята показва, че САЩ са били успешни в приключването на войни в Европа, когато са участвали в тях или поне са демонстрирали военно превъзходство. Уилсън се присъединява към лидерите на Великобритания и Франция във Версай, защото американските войски са помогнали за победата над Германия в Първата световна война. След Втората световна война Труман е принуден да споделя светлините на прожекторите в миротворчеството със Сталин, чиито армии окупират по-голямата част от Източна Европа.

През 90-те години на миналия век САЩ бяха свободни да оформят бъдещето на Европа, защото безспорната им победа в Студената война ги направи единствената свръхсила в света. За да сложи край на войните в бивша Югославия, Холбрук покани представители на Сърбия, Хърватия и Босна да преговарят във военновъздушна база на САЩ в Дейтън, Охайо, за да покажат на участниците мащаба на американската въздушна мощ. Той успя да изложи гледната си точка.

В Украйна, за разлика от това, Вашингтон помогна за снабдяването на Киев с оръжия, но се въздържа от участие в бойните действия. Сега САЩ възнамеряват да намалят ангажимента си.

„Приключихме с финансирането на военния бизнес в Украйна“, обяви вицепрезидентът Джей Ди Ванс на 10 август. За администрацията на Тръмп войната в Украйна не е повод за увеличаване на американската мощ, а за нейното намаляване, като задачата за защита на Европа се прехвърля обратно на европейците.

Това не означава, че администрацията трябва да избягва дипломацията с Русия. Преговорите могат да бъдат безкрайни и могат да се възползват от неочаквани обстоятелства. Но екипът на Тръмп трябва да помни, че Путин има всички стимули да печели време, като се ангажира с неискрени мирни преговори, както често е правил в миналото. Тъй като САЩ са твърде отдалечени от конфликта и имат твърде малко лостове за влияние, за да принудят Русия към споразумение, страните, които е най-вероятно да сложат край на войната, са Украйна и нейните европейски партньори. За първи път от век САЩ може да са по-скоро страничен наблюдател, отколкото участник в развръзката на голяма европейска война.