Путин е майстор в създаването на изтощителни преговори

За почти всички замесени, дипломацията около прекратяването на войната в Украйна изглежда като упражнение по фалшифициране, докато не успеят. Руският президент Владимир Путин се преструва, че иска мир. Американският президент Доналд Тръмп е с него, преструвайки се (или може би наистина си мисли), че Путин е искрен. Украинският президент Володимир Зеленски се преструва, че вярва на Тръмп, както и лидерите в Европа. Срещите на върха в Аляска и Вашингтон отразиха това, генерирайки много шум без никакви пробиви. Наречете го мъглата на дипломацията, пише в коментар за Foreign policy министърът на външният работи на Украйна Дмитро Кулеба.

И все пак би било грешка да се каже, че срещите не са постигнали нищо. Всъщност всеки присъстващ лидер си тръгна с някакво постижение. Пътувайки до Аляска, Путин успокои Тръмп, който се раздразняваше от руския лидер, и осъществи дългогодишната си фантазия за среща с американски президент и разделяне на част от Европа. Междувременно Тръмп използва срещата в Аляска, за да се освободи от вътрешен натиск да наложи сурови санкции върху руския петрол или да предприеме други решителни мерки. Във Вашингтон Украйна и Европа получиха обещания, че Тръмп ще продължи да продава оръжия на Украйна и демонстрираха, че имат места на масата за преговори. Тръмп, от своя страна, увери критиците, че не сключва сделка с Путин зад гърба на съюзниците си от НАТО.

Но въпреки че срещите на върха бележат отклонение от ранната стратегия на Тръмп – когато Украйна и Европа получаваха само тояги, а Русия само моркови – президентът е непостоянен. Той многократно е изразявал възхищение от могъщите диктатури и е подкрепял идеята, че в международните отношения силните държави трябва да правят каквото си искат. Тръмп дори не смята, че е необходимо да слуша Путин, въпреки че руският президент също вярва, че слабите трябва да се подчиняват на волята на великите. С продължаването на разговорите Тръмп може да се върне към заплахи към Киев и Европа.

Но без значение колко пъти Путин и Тръмп говорят и без значение какво правят, украинците са достатъчно силни, за да избегнат диктуването на бъдещето си. Киев не е против споразумение чрез преговори, както Тръмп понякога предлага. Но освен ако не бъде изоставена от Европа и не претърпи вътрешен колапс, Украйна няма да се предаде. За да стане велик миротворец, Тръмп ще трябва по-добре да разбере от какво се нуждае Киев, преди страната да сложи оръжията си.

След години на нарушени обещания от Москва, Киев няма да подпише мирно споразумение, което според него няма да е трайно. Тръмп изглежда разбира поне това и затова изрази готовност да играе роля в предоставянето на така наречените гаранции за сигурност за Украйна. Той дори намекна, че Вашингтон би могъл да помогне за предлагането на „подобна на НАТО“ защита за държавата.

Но що се отнася до гаранциите за сигурност, дяволът се крие в детайлите. И не бива да се заблуждаваме: разстоянието между самия НАТО и „подобните на НАТО“ защити е огромно. Днес, поне, е изключително малко вероятно партньорите на Украйна да се бият от името на Киев (както биха направили, ако страна от НАТО бъде нападната). Всичко, което те наистина могат да осигурят, е повече оръжия, непрекъснатост на доставките и членство в Европейския съюз. С други думи, най-доброто, което могат да направят, е да не лишават Украйна от това, което вече получава.

Приемането в ЕС е особено важно, тъй като би направило Украйна пълноправен член на Запада. Да се ​​въоръжи Украйна, без да се въведе в ЕС, би означавало да се запази надеждата на Путин един ден да я върне в сферата си на влияние. Европа, разбира се, е най-вече отговорна за присъединяването на Киев. Но Вашингтон също е от съществено значение за процеса. Тръмп може би е единственият човек, способен да убеди унгарския премиер Виктор Орбан, който е приятелски настроен към Путин, да спре да блокира организацията от напредъка в интеграцията на Украйна.

Като част от евентуални преговори, Путин ще се опита да попречи на Украйна да получи значими гаранции за сигурност. Руският външен министър Сергей Лавров например вече отправи абсурдното искане Русия да бъде част от украинските споразумения за сигурност. За да направи това, той се позова на Будапещенския меморандум от 1994 г., в който Лондон, Москва и Вашингтон се съгласиха да уважават суверенитета на Украйна и да я защитават от атаки в замяна на отказ от ядрените си оръжия от Киев. Украинците никога няма да приемат съкращение от тази сделка. И все пак, с представянето на това предложение, Москва си даде огромно пространство за маневриране и безкрайни дискусии.

Следващият въпрос, пред който са изправени преговарящите, е относно механизмите за спиране на конфликта. Първоначално САЩ предложиха временно прекратяване на огъня. Украйна и нейните европейски партньори се съгласиха. Путин обаче призова за директно преминаване към постоянно мирно споразумение. Американският президент е очарован от идеята за пълен край на войната – наистина голямо и красиво постижение – и затова не е изненадващо, че след среща с Путин той възприе позицията на Русия.

Но предложението на Москва е капан. Довеждането на войната до пълен край изисква много повече време и отстъпки, отколкото договарянето на прекратяване на огъня. Повече време обаче е точно това, което Путин търси. Всяка седмица, погълната от хореография и комюникета, е седмица, в която руските сили завземат все повече украинска територия и убиват все повече цивилни. Продължаващите преговори биха предотвратили и американски решения, които биха могли да навредят на Кремъл – като например по-строги вторични санкции срещу руския петролен бизнес.

Приказките на Путин за справяне с „коренните причини за конфликта“ също са тактика на протакане. Кремъл обича да казва, че коренната причина е стремежът на Украйна да се присъедини към НАТО. Но както Путин многократно е заявявал ясно, истинската коренна причина е самото съществуване на Украйна. „Цяла Украйна е наша“, каза Путин през юни – чувство, което той многократно е изразявал от началото на войната. За да сложи край на конфликта, Путин ще трябва да промени тона си и да приеме Украйна като суверенна държава от ЕС, способна да се защитава. Тръмп ще трябва да приеме правото на Украйна на суверенитет като неотменен елемент от сделката, променяйки подхода на Москва, като използва принуда и насърчение.

Путин е майстор в създаването на изтощителни преговори.

Ако Русия е готова да приеме независимостта на Украйна, има начини двете държави да сключат някаква сделка. Да разгледаме например въпроса за земята, която Москва изисква. Съществува работещ междинен подход към този привидно неразрешим проблем: статутът ѝ да бъде оставен в сива зона, която позволява на двете страни да я претендират за своя. Този вид разбирателство е работило добре и другаде. Пекин и Тайпе, например, са избегнали война за Тайван, като и двамата твърдят, че са законното правителство на целия Китай, което позволява на първите да поддържат тезата, че островът и континенталната част остават едно цяло.

Но те не приеха тази формулировка самостоятелно. Тя беше въведена от държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър. И тя се запазва повече от 50 години, защото Съединените щати постоянно укрепват Тайван и принуждават Китай да отложи окончателното уреждане. За да проработи подобна сделка в Източна Европа, Вашингтон ще трябва да направи същото съответно с Украйна и Русия.

Вместо това, за съжаление, Тръмп възприе разговора на Путин за „размяна на територии“, при която Украйна официално ще отстъпи територия на Кремъл. Това е еквивалентно на това да помолиш някой, чиято кола и велосипед току-що са били откраднати, да сключи сделка с крадеца си, при която крадецът връща велосипеда, ако жертвата се съгласи да се откаже от опитите да си върне колата. За украинците това е напълно неприемливо, точно както би било за всяка друга нация. Това е против законите на страната и дори да не беше, подобно споразумение би предизвикало масови вътрешни вълнения, сваляйки каквото и правителство да го е подписало и хвърляйки Украйна в хаос. Колкото по-скоро фразата „размяна на територии“ бъде изключена от речника на Тръмп, толкова по-добре за миротворческите усилия на Вашингтон.

В преследване на голяма сделка, Тръмп предложи среща на върха както с Путин, така и със Зеленски. Такава среща би била значимо събитие. Тя не би гарантирала края на войната, но би било трудно за двамата лидери да си тръгнат, без поне да предложат някакви стъпки към споразумение.

Зеленски е наясно, че среща на върха с Путин би могла да помогне за ускоряване на споразумението. В резултат на това той подкрепя директните преговори с Путин от 2022 г. Кремъл обаче не се е съгласил. Когато бяха попитани за предложението на Тръмп, помощниците на Путин се възпротивиха, твърдейки, че всяка среща на върха със Зеленски ще трябва да бъде „постепенно“ подготвена. Ако Путин избегне среща под различни предлози, това ще бъде още едно потвърждение, че той просто печели време, възпира Тръмп от решителни действия, докато едновременно с това вбива клин между Тръмп и европейските лидери.

Никой не бива да се изненадва от подобен резултат. Руският президент е майстор в създаването на изтощителни преговори. Дори и да започнат напълно, преговорите между Киев и Москва биха могли да се проточат вечно. Както се казваше в един съветски виц от времето на Студената война: „Няма да има война, но борбата за мир няма да остави нито един камък на камък.“

Тогава войната вероятно ще продължи да бушува. Мотивацията на Русия не се е променила и тя все още има силата да атакува, въпреки че широко рекламираната ѝ лятна офанзива не доведе до значителни успехи. Украйна все още има капацитета да се бори и няма да сложи оръжие, докато не се увери, че независимостта ѝ е правилно защитена.

Европа помага на страната, като увеличава военната помощ, въпреки че трябва да ускори темпото. Но като цяло светът все още не предоставя на Киев подкрепата, от която се нуждае, за да обмисли сделка. Дипломатите могат да твърдят, че постигат напредък. И все пак никое изявление, среща на върха или публикация в социалните медии не могат да заместят действителното разбиране на исканията на Украйна – и създаването на стратегия, която да им отговаря.