Германия е изправена пред разруха

Германия се насочва към значителна загуба на работни места и „масивно“ увеличение на бедността сред възрастните хора, освен ако не успее да ограничи извънконтролните разходи на пенсионната си система, според един от икономическите съветници на правителството, пише The Times.

Управляващата коалиция е въвлечена в остър спор относно мащаба на социалната държава, след като министерството на финансите установи дефицит от 172 милиарда евро в разходните си планове за остатъка от десетилетието.

Консервативният канцлер Фридрих Мерц предизвика бурна реакция, когато заяви, че страната „от години живее над възможностите си“ и вече не може да си позволи разходите на системата, които са се увеличили до над 31 % от БВП, което е едно от най-високите нива в Европа.

Катерина Райхе, министърът на икономиката, заяви, че има „дълбока и спешна нужда от реформа“, за да се гарантира, че страната може да си позволи пенсиите.

Мерц предупреди за „дълбока епохална промяна“ и необходимостта от „болезнени“ мерки за строги икономии, за да се гарантира, че по-младите германци ще имат надежда за бъдещо благоденствие.

Барбел Бас, министър на труда и социалните въпроси от Социалдемократическата партия, публично отхвърли речта на канцлера като „глупости“.

В речта си във вторник президентът Щайнмайер, също социалдемократ, приветства социалната държава като „съкровище“ и „ресурс, който е направил страната ни такава, каквато е“. Той обаче призна, че „системата скърца“ и се нуждае от спешна модернизация.

Коалиционните партньори сега спорят за това, което се обявява като амбициозна „есен на реформи“ в икономиката, като първи на прицел е Bürgergeld – основното обезщетение за безработица.

Въпреки това Марсел Фратцшер, директор на Германския институт за икономически изследвания (DIW) и съветник на министерството на икономиката, заяви, че най-належащата задача е да се овладее публичният пенсионен фонд, който достига над 400 милиарда евро годишно и се очаква да нарасне значително през следващото десетилетие.

Миналата седмица министерството публикува бяла книга, изготвена от четирима други икономисти, в която „дисфункционалната“ пенсионна система се описва като „социална динамит“ и „сериозна“ заплаха за икономиката.

В нея се цитират прогнози, че до средата на следващото десетилетие на всеки двама души в трудоспособна възраст ще се пада по един пенсионер. До 2070 г., когато най-младите работници от поколението Z ще навършат пенсионна възраст, съотношението се прогнозира да бъде едно към едно.

В документа се посочва също, че средният 65-годишен човек в Германия днес може да очаква да живее още 22 години, в сравнение с по-малко от 18 години през 1990 г. и по-малко от 14 години през 1950 г.

Катерина Райхе, министър на икономиката, заяви, че анализът сочи „дълбока и спешна нужда от реформа“, за да се гарантира, че страната може да си позволи да изплаща пенсиите.

За разлика от Великобритания, германската система се финансира чрез вноски на работниците и работодателите в национална пенсионна осигурителна система, която гарантира, че средният пенсионер ще получава 48% от предишната си заплата.

Въпреки това постъпващите средства не могат да се мерят с изплащаните пенсии, което означава, че данъкоплатците ще доплатят допълнителни 121 милиарда евро тази година, за да покрият недостига. Тази цифра е около 3% от БВП, или значително повече от настоящия годишен бюджет за отбрана.

В същото време вноските за пенсии, здравеопазване, грижи за възрастни хора и други социалноосигурителни фондове – които се разпределят поравно между работника и работодателя – са достигнали 43% от средната заплата на човек и се очаква да достигнат 46% в края на това десетилетие.

„Първият най-лош сценарий е, че тази тежест от вноски ще доведе до сериозно отслабване на икономиката и загуба на много добри работни места“, каза Фратцшер. „Вторият е масивно увеличение на бедността сред възрастните хора.“

Неотдавнашно проучване на обществената телевизия ZDF показа, че 94% от германците се опасяват, че пенсионната система ще се сблъска с сериозни проблеми, но 72% нямат доверие в правителството, че ще ги реши.

Фратцшер, който е и професор по макроикономика в Хумболтовия университет в Берлин, каза, че по-младите поколения вече се огъват под финансовата тежест, която лежи върху раменете им.

В най-новата си книга „След нас, бъдещето“ той пише: „От епохата на Просвещението и индустриалната революция насам почти никое друго поколение не е лишило децата и внуците си от толкова много възможности за добър и самостоятелен живот, колкото го правят днес бейби бумърите.“

Предложенията на Фратцшер за нов „социален договор“ между поколенията разгневиха много хора от дясното политическо крило. Те включват „солидарна данък за бейби бумърите“, съгласно който най-богатите 20% от домакинствата на бейби бумърите ще плащат допълнителен данък в размер на 3 или 4% от пенсионния си доход, който ще субсидира по-бедните пенсионери без допълнителни разходи за работната сила.

Икономистът също така изтъква аргументите в полза на задължителната една година социална служба за бейби бумърите, т.е. хората, родени в двете десетилетия след края на Втората световна война.

Задължителният период на грижи за възрастни хора, малки деца или подобна работа веднага след пенсиониране би бил, според Фратцшер, „малка стъпка към възстановяване на малко повече баланс в солидарността в нашето общество“.

„Хората не искат да разберат проблеми, които не могат да видят или да почувстват директно“, каза той. „Има известно отричане на реалността и често това означава, че политиците ще отлагат реформите, докато вече не могат да бъдат избегнати, но тогава те са максимално болезнени. Дилемата се изостря още повече от факта, че за партиите в настоящото правителство... основната им избирателна база са възрастните хора, тези над 50 или дори над 60 години. Така че по принцип те би трябвало да действат против интересите и изричните желания на собствените си избиратели, и това е, което прави толкова трудно прилагането на реформи.“

Министерството на икономиката сега обмисля идеята за автоматично обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота. В Дания този механизъм наскоро принуди правителството да въведе постепенно увеличение от 67 години днес до 70 години до 2040 г.

В Германия обаче спорадичните предложения за повишаване на стандартната възрастова граница, която е малко над 66 години, но трябва да бъде замразена на 67 години през 2031 г., бяха единодушно отхвърлени от политическите партии.

Фратцшер предложи пенсионната възраст да бъде разпределена според почасовите заплати, така че по-добре платените хора да започнат да получават пенсия по-късно, а по-нископлатените, които по-често извършват физически тежка работа, да го правят по-рано.