Готова ли е Европа за руската атака с "Шахеди"? По-скоро не

"Ако рояци от Шахеди се насочват към Франция, Швеция, балтийските държави – какво правим?" Докато руските дронове разтърсват небето на Украйна, експерти предупреждават, че европейската противовъздушна отбрана може да е неподготвена за подобни масови атаки с дронове и ракети.

Говорейки в предаването Le Collimateur на 11 юли 2025 г., белгийският специалист по военновъздушна и военноморска война Джоузеф Анротен предупреди интервюиращия си:

"Ако имаме рояци от Шахеди, насочващи се към Франция, Швеция, балтийските държави – какво правим? Имаме серия ракети, но запасите ни ще се изчерпят много бързо. Няма да решим проблема със SAMP/T."

На 20 август 2025 г., на около 100 км от Варшава и на 40 км от военновъздушна база на НАТО, предназначена за защита на въздушното пространство, руски дрон удари цивилен район в Полша. Според Defense Express, липсата на прихващане може да се дължи на липсата на цялостна мрежа от наземни радари, предназначени за откриване на заплахи на ниска височина, "тъй като това би изисквало позициониращи станции на всеки 30–50 километра". И това, което важи за Полша, изглежда важи и за други европейски страни.

След серия от подобни инциденти в Литва и Румъния, виждаме как въздушната заплаха на Русия в Европа нараства.

Нова заплаха

От септември 2022 г. Русия инвестира огромни ресурси в масовото производство на евтини щурмови дронове, като същевременно дава приоритет на производството и модернизацията на балистични ракети. Това доведе до въздушни удари, които подкрепят политиката на Русия на терор срещу украинските цивилни и помагат за поддържане на ролята ѝ в баланса на възпирането. Тази нова стратегия, водена от масови атаки с дронове – наречена "Шахед Блиц" от The Guardian – се превърна в определяща характеристика на нейната въздушна кампания.

Всъщност украинските градове редовно са подложени на многопластови атаки, включващи планиращи бомби, дронове и крилати или балистични ракети. Само през юли 2025 г. Русия атакува Украйна с 6297 дрона с голям обсег - 16 пъти повече, отколкото през същия месец на 2024 г. Към това се добавят 198 ракети от всякакъв тип и над 5100 планиращи бомби. През същия месец столицата Киев издържа близо 80 часа въздушни тревоги, забавяйки икономиката и принуждавайки хиляди хора да се скрият в безсънни нощи и бомбоубежища.

Бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, Филип Брийдлав, го каза директно:

"Виждате какво се случи в големите градове в Украйна. Това би се случило и в някои от големите градове на Европа."

Експерти от целия континент бият тревога, призовавайки европейските държави да преразгледат военните си стратегии, да се превъоръжат в голям мащаб и да обединят отбраната си в обща архитектура, способна да се изправи срещу руската заплаха. Но пътят напред е труден.

Има несъответствие между търсенето на противовъздушна и противоракетна отбрана и това, което съюзниците могат да предложат.

Поуки от Украйна

Днес Украйна разполага с един от най-сложните – макар и импровизирани – противовъздушни щитове в света. Изграден слой по слой след първите руски ракетни обстрели през 2022 г., той съчетава старо съветско оборудване с най-съвременни западни системи и все по-често евтини дронове, борещи се с други дронове.

На върха са произведените в САЩ батареи Patriot (версия PAC-3) и френско-италиански пускови установки SAMP/T, способни да свалят балистични ракети като руския Искандер или дори много прехваления Кинжал. Тези системи обаче са оскъдни и непосилно скъпи: един прехващач струва няколко милиона долара. Американците, след като първоначално отказаха да разрешат доставката им, позовавайки се на разходите и риска от ескалация с Русия, разрешиха даряването и продажбата на Patriot и техните боеприпаси, започвайки от декември 2022 г.

По-нататък Украйна разчита на смесица от стари съветски С-300 и пускови установки „Бук“, наред с американските Patriot в по-старата им версия PAC-2. Те могат да покриват големи територии срещу крилати ракети и самолети, но ракетите от съветската епоха са на изчерпване и е трудно да се намерят заместители.

Гръбнакът на отбраната идва от западни дарения със среден обсег: германските IRIS-T, норвежките NASAMS и френските Crotales. Те са точни и мобилни, но всеки изстрел все пак струва стотици хиляди евро - тежко бреме, когато стотици дронове Shahed се спускат към Украйна в една нощ.

Близо до земята, защитата става по-икономична. Германските Gepards изстрелват 35-милиметрови снаряди, струващи част от цената на ракета, докато раменните Stinger осигуряват бърза реакция срещу дронове или хеликоптери. През последните две години Украйна разработи ракетни кули, задвижвани от изкуствен интелект, Sky Sentinel, също така е пионер в електронното заглушаване като нов слой защита и стартира бойната система „дрон срещу дрон“, с евтини FPV дронове, които прихващат руските Shahed по време на полет. Популярна инициатива, Shahedoriz, дори беше стартирана от блогъра Sternenko за снабдяване на украинската армия с дронове-убийци Shahed.

Европейските страни, които почти единодушно предоставиха военна помощ на Украйна, бързо осъзнаха, че могат да научат уроци от войната на Русия.

Белгийският специалист по военновъздушни и военноморски войни Джоузеф Анротин се съгласи да говори с UNITED24 Media за уроците, които Украйна получава на Европа по отношение на противовъздушната отбрана. Първият е, че е необходима „многопластова“ отбрана: опасно е да се изстрелват малкото налични ракети „Пейтриът“, за да се противодейства на рояци „Шахеди“ – в крайна сметка се губят малкото чукове, които имате, за мухи.

"Нуждаем се от системи, адаптирани към всяка заплаха", казва Анротин, "Това означава диверсифициране на видовете ракети и оръдия – противовъздушната артилерия е категория, до голяма степен изоставена в Европа – както и начините на действие."

Важно е също да се отбележи, че никоя система за противовъздушна отбрана не може да прехване всяка ракета. Дори "Железен купол" на Израел – смятан за един от най-модерните в света – не успя да спре всички ракети, изстреляни от Иран по него през април 2024 г.

"Европа няма да може – никога няма да може – да постави какъвто и да е чадър над всички свои страни, всички свои градове", каза д-р Улрике Франке, според Forces News.

Русия използва тези "дупки", като започва комбинирани атаки срещу Украйна, които принуждават операторите на противовъздушна отбрана да избират между защитата на критична инфраструктура и риска от ракетни фрагменти да ударят цивилни сгради.

"Вторият урок е, че нищо не замества масата", казва Хенротин. "Украйна исторически е имала най-силната противовъздушна отбрана в Европа, което ѝ е позволявало да покрива войските си и да защитава градовете максимално през цялата година. Ако, подобно на много европейски държави, ѝ е липсвала тази маса, контраофанзивите от 2022 г. нямаше да са възможни."

По този начин украинската система за противовъздушна отбрана е постоянно засегната от заявки и забавяния в доставката на нови системи и попълването на запасите от ракети – особено за горния слой, най-скъпият и сложен за поддържане в експлоатация. Русия, чиито запаси изглеждат много по-празни в сравнение с началото на инвазията, също действа с ограничен поток, като нанася удари по Украйна с новопроизведените си ракети. Украйна трябва постоянно да бъде снабдявана със системи за противовъздушна отбрана, за да се предотврати възстановяването на запасите на Русия и започването на още по-големи атаки.

През 2023 г. и след това недостигът на средства за противовъздушна отбрана означаваше, че защитата трябваше да бъде премахната от войските, за да се защитят градовете. Това беше една от причините за провала на контраофанзивата през пролетта на 2023 г. Следователно логиката на складирането трябва да има предимство пред доставките „точно навреме“.

Има и едно важно измерение, което трябва да се вземе предвид във войната на изтощение, която Русия започна срещу Запада: компромисът между разходите за отбрана, стойността на това, което се защитава, и цената на самата заплаха. Докато производството на дрон „Шахед“ струва на Русия само 50 000–100 000 долара, свалянето му с прехващач IRIS-T изчерпва европейските запаси от ракета на стойност приблизително 630 000 евро. Дори и да бъде неутрализиран от 35-милиметров оръдиевен снаряд – около 4000–5000 евро за брой – везните все още силно се накланят към нападателя.

Разминаването се задълбочава при крилатите и балистичните ракети. Ракета „Калибър“, чиято цена е малко под 1 милион долара, може да бъде прихваната от ракета „Астер-30“, струваща 2 милиона долара – нетен недостатък от приблизително 1 милион долара на изстрел. Ако защитникът използва ракета „Патриот“ PAC-3 MSE, дисбалансът се удвоява: 980 000 долара срещу 4 милиона долара.

За балистични ракети с малък обсег като „Точка-У“ (около 300 000 долара) или по-модерната „Искандер-М“ (400 000–500 000 долара), Украйна отново харчи многократно повече: 2–4 милиона долара на прехващач, като всеки път се увеличава разликата с няколко милиона долара.

Уравнението достига своя връх при хиперзвукови ракети. „Кинжал“, струващ около 10 милиона долара, принуждава защитниците да разчитат на системи като „Стрела-3“, чиито само прехващачи струват между 10 и 15 милиона долара. Тук икономиката най-накрая се накланя близо до паритет, макар и само защото и двете страни харчат астрономически суми.

По същество математиката на бойното поле е в полза на Москва: всяка ракета, която изстрелва, е по-евтина от ракетата, необходима за спирането ѝ, динамика, която оказва натиск върху Европа да разшири по-евтините алтернативи – електронна война, отбрана от дронове и скорострелни оръдия – вместо да изгаря системи за милиарди долари, проектирани за различна епоха.

"Добродетелта на гражданската защита"

Едно от най-забележителните предимства на Украйна по време на пълномащабното нахлуване на Русия е активното участие на гражданското общество във военните усилия – изграждане и оборудване на убежища, предоставяне на първа медицинска помощ и директно инвестиране в иновативни решения за въоръжените сили. Това, което Джоузеф Хенротин описва като „добродетелта на гражданската защита“:

По време на Студената война много малко страни имаха истинска култура на гражданска защита – в края на краищата, в ядрена война оцеляването зависи от нещо повече от първите дни. Някои държави ще трябва да научат всичко това от нулата.

Облекчаването на бюрократичните ограничения, въведени от Украйна с програми като Brave-1, също е от основно значение за подкрепата на иновациите. Това изглежда е една от слабите страни на европейските армии.

"Трябва да съкратим иновационните цикли, което означава понижаване на стандартите ни за квалификация на оръжията: скоростта на разполагане е важна!", продължава Хенротин.

Електронна война

Последният урок е значението на електронната война. Днес се използва предимно за разузнаване, но далеч по-малко за офанзивни действия като заглушаване или спуфинг. И тук е необходима културна промяна. Протиракетната отбрана може да означава унищожаване на вражески запаси преди изстрелване, но също и електронна война.

Украйна е интегрирала електронната война като пълноценен слой в своята архитектура на противовъздушна отбрана. Дроновете тип „Шахед“ първо се заглушават от различни, повече или по-малко мобилни системи, което ги принуждава да се разбият, когато се приближат до определени жизненоважни инфраструктури. На фронта бригадите са интегрирали дивизия, специализирана в електронна война – нещо рядко срещано в страните от НАТО.

Подготвена ли е Европа?

Като една от основните интегрирани отбранителни системи сред европейските страни, НАТО призна, че разполага само с 5% от необходимия капацитет за противовъздушна отбрана за защита на източния си фланг. Повечето европейски държави имат ограничени системи, предназначени за спорадични заплахи, а не за ежедневно насищане, както се наблюдава в Украйна.

Като цяло, европейските членове на НАТО всъщност имат по-големи възможности за противовъздушна отбрана от Съединените щати на повечето нива. Следователно, въпросът е по-малко в количество или качество, отколкото в сътрудничество и системна интеграция. Очевидно не е полезно всяка държава да притежава целия арсенал, необходим за защита от руска атака - европейските държави трябва да проектират архитектурата според цялостната география на Европа, нейните индустриални и човешки мрежи и видовете заплахи, с които може да се сблъска една или друга държава. Също така е важно европейските държави да следват обща политика за обединяване на покупките си на системи и боеприпаси, заедно с координиран подход към тяхното разполагане.

Пълната интеграция на различните системи за противовъздушна отбрана в Европа би могла да помогне за компенсиране на недостига чрез създаване на гъста мрежа от сензори и прехващачи на целия континент. Но опитите за актуализиране на инфраструктурата за командване и контрол на НАТО за противовъздушна отбрана никога не са се осъществявали.

Европа активно се опитва да се подготви за новия сценарий на масивна въздушна атака в руски стил, по-специално чрез серия от повече или по-малко обещаващи инициативи, включително Инициативата „Европейски небесен щит“ ​​(ESSI).

Стартирана през октомври 2022 г. от Германия, ESSI е едновременно знак за обновена осведоменост и маркер за известно разединение сред европейските страни по този въпрос. Инициативата – която не е свързана с Европейския съюз – днес обединява 23 европейски страни: Албания, Германия, Австрия, Белгия, България, Дания, Естония, Финландия, Великобритания, Гърция, Латвия, Литва, Норвегия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Чехия, Турция и Унгария.

Целта е да се създаде наземна, интегрирана, многопластова противовъздушна и противоракетна отбрана в цяла Европа. Тази архитектура, силно вдъхновена от израелската система „Железен купол“, ще се основава на различни системи, предназначени да покриват всички слоеве: Skyranger 30, IRIS-T SLM, Patriot PAC-3 MSE и Arrow 3, и ще бъде интегрирана в вече съществуващата структура на НАТО. Целта на инициативата е „да се укрепи европейският стълб в рамките на колективната противовъздушна отбрана на НАТО“, обяви германското Министерство на отбраната.

Но инициативата не е получила подкрепа от всички европейски страни. Франция, на първо място, критикува ESSI за това, че е твърде тясно обвързана с покупката на чуждестранно оборудване, по-специално американско и израелско, без дори да интегрира системата SAMP/T, която е европейско производство. Испания и Италия, които също разчитат на системата SAMP/T, също не се присъединиха към ESSI. Полша, чийто премиер Доналд Туск първоначално изрази интерес към присъединяване към ESSI, в крайна сметка не се подписа. Президентът Анджей Дуда, който като държавен глава е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, критикува инициативата, като казва, че дава на Германия прекалено доминираща лидерска роля.

В крайна сметка, това, което изглеждаше като инициатива, предназначена да допринесе за укрепване на НАТО по отношение на европейската отбрана, може вместо това да доведе до политическа и техническа фрагментация на интеграцията на противовъздушната отбрана в Европа. Това разединение може да бъде използвано от Русия, която – без дори да започва конфликт с европейска държава – би засилила позицията си на възпиране спрямо Европа.

Към съвместна европейска система за ранно предупреждение?

За да противодействат на тази идея и да превърнат френско-германското партньорство в двигател на единство, а не на разделение, Франция и Германия обявиха на 29 август в Тулон планове за разширяване на европейските системи за ранно предупреждение с JEWEL, нова наземна радарна мрежа, предназначена да допълни космическия проект ODIN’S EYE. Според Zone Militaire, чрез комбиниране на космически и наземни радари, Париж и Берлин целят да засилят способността на Европа да открива балистични и хиперзвукови заплахи, без да разчита единствено на американските активи.

Откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, стана ясно, че амбициите на Москва отиват отвъд границите на Украйна. Украйна се превърна в чадър на противовъздушната отбрана на Европа. Чрез интегриране на западните системи във военната си архитектура и адаптиране в реално време към новите заплахи, Украйна вече има предимство, което все още няма аналог сред европейските държави - поотделно или заедно.

Но в същото време Русия увеличава производството, като се очаква да бъдат произведени около 2500 ракети със среден обсег за 2025 г. Тези оръжия заплашват не само Украйна, но и цяла Европа.

Въпросът следователно не е дали Европа може да увеличи отбраната си, а кога. Без ускорени инвестиции, индустриална мобилизация и интеграция Европа рискува да се изправи пред рояк Шахед неподготвена. Това е призив за политическа воля, която да съответства на технологичния капацитет, и напомняне за необходимостта от подкрепа на Украйна, която защитава Европа от въздушни удари и пречи на Русия да натрупва своите запаси.