На място във Венецуела: Страхът пълзи, докато режимът затяга хватката си

Във вторник в Каракас бяха създадени официални и неофициални контролно-пропускателни пунктове, тъй като новият режим на Делси Родригес изпрати директно послание, че остава под контрол, въпреки твърдението на президента Тръмп, че САЩ възнамеряват да „управляват“ южноамериканската нация.

Танкове и бронирани машини се виждаха на главния път, водещ от летището към града, очевидно във формация, за да възпрат американска атака по суша. Усилието изглеждаше като затваряне на вратата на конюшнята, след като конят е избягал, като се има предвид, че нападението в събота, което доведе до залавянето на президента Мадуро и съпругата му Силия Флорес, е било извършено от въздуха.

В понеделник вечерта Диосдадо Кабело, силният министър на вътрешните работи, позира със силите за сигурност в Каракас в пореден знак на неподчинение. Кабело е обвинен и в наркотероризъм в САЩ като част от същото обвинение, което включва Мадуро и Флорес. За информация, водеща до ареста му, е предложена награда от 25 милиона долара.

Кабело е заподозрян, че е наредил на прословутите „колективос“ на столицата да излязат по улиците, за да сплашат населението и да предотвратят антиправителствени протести. Групите, които са били сформирани като квартални самообвинители, често действат като санкционирани от правителството гангстери.

„Спряха колата ми и поискаха да проверят документите ми и прегледаха багажа на пътника ми“, каза Джони, таксиметров шофьор. Членовете на бандата „всички носеха маски и повечето имаха оръжия“, добави той. „Пътникът ми беше ужасен.“ Джони каза, че не е ясно какво са търсили мъжете – той каза, че никой не е изглеждал по-възрастен от 25 години.

В сряда Ройтерс съобщи, че администрацията на Тръмп е „предупредила“ Кабело, че може да бъде следващият в списъка им с цели, освен ако не сътрудничи напълно с Родригес. Разбира се, че двамата ръководят враждуващи лагери в режима, но са работили заедно при Мадуро. САЩ „се стремят да го принудят към сътрудничество, дори докато търсят начини евентуално да го извадят от власт и да го изгнат“, каза американски служител пред агенцията.

В понеделник 14 журналисти, повечето от които свързани с чуждестранни информационни агенции, бяха арестувани от държавните сили за сигурност. По-късно всички бяха освободени. Поне един беше депортиран.

Във вторник вечерта двама души бяха арестувани за празнуване на залавянето на Мадуро, съобщи Sky News. Полицията също така твърди, че е намерила пистолет в дома им.

Изострените нерви се разпространиха и върху силите за сигурност. В понеделник вечерта елитни войски, разположени близо до президентския дворец, започнаха продължителен огън с висока скорост по малки дронове за наблюдение, които, както се оказа, са от страната на правителството, но за кратко бяха сбъркани с началото на друга операция на САЩ.

Фалшивата тревога разпали социалните медии и мнозина си помислиха, че срещу Родригес е организиран преврат,

вероятно от сили, лоялни на Кабело или Мадуро, като се изхожда от предположението, че тя е предала бившия президент.

Режимът бързо потуши спекулациите. Саймън Арешидер, заместник-министърът на информацията, заяви:

„Нямаше конфронтация, цялата страна остава напълно спокойна.“

Във вторник вечерта Родригес настоя, че „правителството на Венецуела е на власт в нашата страна и никой друг“.

„Няма чуждестранен агент, който да управлява Венецуела“, добави тя, след твърденията на Тръмп, че „управлява“ страната.

Часове по-късно Тръмп обяви в публикация в Truth Social, че временното правителство на Венецуела ще „предаде“ между 30 и 50 милиона барела „висококачествен, санкциониран петрол“ на САЩ. Той ще се продава на пазарна цена, като самият Тръмп ще контролира печалбите.

Родригес също така обяви седмица национален траур за военните, убити при американските удари.

Венецуела заяви, че най-малко 56 души са били убити.

Във вторник Куба посочи имената на загиналите. Списъкът включва полковници, лейтенанти, майори и капитани, както и резервни войници, на възраст от 26 до 60 години. Повечето изглежда са били по-възрастни от типичния профил на персонала на президентската гвардия. Всички принадлежали или към Революционните въоръжени сили, или към Министерството на вътрешните работи, двете основни служби за сигурност на Куба.