ЕС може да насочи богатството си към отбраната, какви са проблемите?

Европейските лидери вече знаят, че трябва да инвестират повече в сигурността. Те знаят, че континентът се нуждае от по-големи бюджети за отбрана, за да финансира повече военни способности и по-големи армии. Част от мотивацията им идва от Вашингтон, който тази година настоя европейските членове на НАТО да се ангажират с цели за военни разходи от пет процента от БВП (включително 3,5 процента за разходи за основни отбранителни нужди, като например хардуер). Но Европа трябва да харчи и за себе си, за да гарантира безопасността на континента в свят, в който тя може да разчита все по-малко на защитата на Съединените щати.

Предизвикателството е да се осъществи ефективно натрупване на военни сили. Много европейски страни носят голямо дългово бреме и се затрудняват да контролират разходите за социални помощи и пенсии, което ограничава възможностите им за фискално маневриране, пише Foreign policy. Освен това, увеличените бюджети не водят автоматично до по-големи възможности. Простото закупуване на повече американски отбранителни системи, например, може да угоди на Вашингтон, но би било неефективен и може би неразумен начин за укрепване на европейската сигурност. Американската отбранителна промишленост страда от значителни натрупвания: времето за чакане за нова система за противоракетна отбрана „Пейтриът“ е седем години например. Разчитането на чуждестранна индустриална база също е рисковано: ако Съединените щати бъдат въвлечени в конфликт другаде, е малко вероятно да дадат приоритет на поддръжката на произведени в САЩ системи в Европа.

Следователно, сериозното натрупване на ресурси изисква инвестиции в европейското производство в областта на отбраната, но това също създава пречки. Европейската отбранителна промишленост е фрагментирана и обременена с разточителни излишъци. С множество фирми в различни страни, произвеждащи различни видове едно и също оборудване, континентът в крайна сметка разполага с приблизително шест пъти повече основни оръжейни системи – като изтребители, бойни танкове и бойни хеликоптери – отколкото Съединените щати. Много правителства са подкрепяли отбранителните компании като национални шампиони, а съвместното производство през границите е рядкост. В резултат на това малко европейски фирми са сред най-големите отбранителни компании в света – списък, доминиран от американски и в по-малка степен от китайски производители. Дори големите европейски играчи в отбраната, като френската Thales, италианската Leonardo и германската Rheinmetall, изглеждат като скромни предприятия в сравнение с американските си конкуренти.

Необходимо е голямо и координирано увеличение на бюджетите за отбрана, съчетано с разширен достъп до капитал през европейските граници, за да се разшири и намали фрагментацията в европейската отбранителна индустрия. Министерството на отбраната на САЩ харчи над 800 милиарда долара всяка година, включително близо 300 милиарда долара за придобивания. Междувременно, инициативата на Европейския съюз за отбрана „Готовност 2030“, представена през март, се стреми да привлече около 175 милиарда долара от заеми, посредничени от ЕС, от държавите членки, за да мобилизира до 940 милиарда долара инвестиции, повечето от които частни, в европейската отбранителна индустрия. Следващото бюджетно предложение на Европейската комисия отпуска допълнителни 150 милиарда долара за отбрана за седем години. Тези обещания все още не са достатъчно големи и не се справят с основните пречки пред индустриалната консолидация. Без да се решат и двата проблема, Европа има малък шанс да компенсира десетилетията си на недостиг на средства за отбрана.

За да дадат на европейската индустрия необходимия тласък, лидерите на континента трябва да отключат огромния му капацитет за инвестиции. ЕС е дом на 39 трилиона долара частни спестявания – повече от три пъти повече, отколкото в Съединените щати – предимно държани във валута и депозити. Превръщането на тези ресурси в отбранителен капацитет ще изисква от европейските лидери да премахнат бариерите пред инвестициите, да установят обща регулаторна рамка за европейски капиталов пазар и да осигурят съвместно финансиране за военни проекти. Няма бързо решение за дефицита в отбраната на континента. Но правилните реформи могат да помогнат европейската сигурност да стане нещо, което Европа може да си позволи.

Рамо до рамо

Европейските правила, които изискват от инвеститорите да вземат предвид екологичните, социалните и управленските съображения в своите бизнес решения, не забраняват изрично инвестициите в отбранителни компании, но много инвеститори все пак се притесняват да го правят. Отбранителната индустрия е стигматизирана с репутация сред европейските банкери, финансови институции и техните клиенти, които могат да изберат да изключат тези компании от портфейлите си, за да избегнат обществен контрол. Европа също има повече директни ограничения от Съединените щати. Според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, 14% от професионално управляваните активи в Европа са били обект на ограничения върху инвестиции, свързани с оръжия, към 2021 г., в сравнение с по-малко от един процент в Съединените щати.

Частните инвестиции в европейски отбранителни фирми трябва да бъдат насърчавани, а не обезкуражавани. Частен инвеститор не може да бъде задължен да харчи за сигурност, но може да е по-склонен да го направи, ако влиятелни публични институции като Европейската инвестиционна банка поемат водеща роля. Повече от две десетилетия банката забранява инвестициите, свързани с отбраната и сигурността. Тя облекчи това ограничение през март, за да позволи инвестиции в проекти, които се квалифицират като проекти с двойна употреба, но все още забранява преките инвестиции в производството на оръжия и боеприпаси. Много от тези ограничения са самоналожени, в координация с Европейската комисия, и могат да бъдат променени с достатъчна политическа воля. Ако банката, чийто баланс е над 640 милиарда долара, даде приоритет на разходите за отбранителни проекти в целия ЕС, като бойния самолет Eurofighter или Главния брониран танк на Европа, тя би могла да покаже на частните инвеститори, че влагането на пари в европейската отбрана не е нещо, от което да се срамуваме.

Увеличаването на разходите за отбрана ще изисква и интегриран европейски финансов пазар. Континентът вече има обща валута, но страните членки регулират собствените си банкови системи и пенсионни фондове. В резултат на това спестяванията, натрупани в дадена европейска държава, са склонни да останат там, вместо да се насочват органично към места с по-висока норма на възвръщаемост. Тази стагнация ограничава размера и дълбочината на европейския капиталов пазар. В Съединените щати частните компании се финансират предимно чрез капиталовия пазар (около 75%), а не чрез банкови заеми (около 25%), което осигурява по-бърз начин за набиране на парични средства, като същевременно се ограничава експозицията. В ЕС този баланс е обърнат и в резултат на това европейските стартиращи компании и фирми в отбранителния сектор се затрудняват да осигурят финансиране за разрастване на бизнеса си.

Липсата на достъп до капитал също възпрепятства потенциала на европейските стартиращи компании. Както Украйна показа с индустрията си за дронове, гъвкавата и децентрализирана система за обществени поръчки и бързият иновационен цикъл са от съществено значение за производството на оръжията на съвременната война. Тези структурни условия не са налице в Европа. Европа също така не разполага с достатъчно голяма индустрия за рисков капитал, която да поддържа този тип иновативен пазар. Стартиращите компании имат сходни ранни нива на успех в ЕС и Съединените щати, но тъй като индустрията за рисков капитал в САЩ е шест пъти по-голяма от европейския сектор, европейските стартиращи компании срещат по-големи трудности при достъпа до значително и надеждно финансиране и по този начин имат по-малки шансове за дългосрочно оцеляване.

Европейските лидери трябва да отключат огромния инвестиционен капацитет на континента

Създаването на ЕС за спестявания и инвестиции, който би създал единен регулаторен режим в Европа, би улеснило финансирането както на традиционни, така и на стартиращи компании в отбранителния сектор. Този проект първоначално беше предложен през 2015 г. и беше съживен от доклад от 2024 г. за състоянието на европейската конкурентоспособност от бившия италиански премиер Марио Драги. Европейската комисия представи план през март за превръщането му в реалност. Въпреки че не е панацея, която ще превърне европейците в рискови рискови капиталисти, съюзът би премахнал пречките пред инвестициите от европейски граждани, фондове и банки в проекти извън националните им граници и би им позволил да се разпространяват в целия континент. Сега има политически импулс за реализирането на съюза, подхранван от доклада на Драги и доклад от 2024 г. на друг бивш италиански премиер, Енрико Лета, като и двата от тях определиха недостатъчните инвестиции като основен фактор, допринасящ за бавния растеж на ЕС. Европейската централна банка също настоя за съюза. Сега основните институции на ЕС трябва да работят заедно с финансовата индустрия, за да осъществят Спестяванията и инвестициите през следващата година.

И накрая, ЕС трябва да финансира съвместни разходи за отбрана чрез съвместно финансиране. Заедно Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейският фонд за отбрана и националните централни банки и министерства на отбраната биха могли да се стремят да наберат около 950 милиарда долара, сумата, която Драги препоръча (800 милиарда евро), за да съживят европейския растеж. Съвместното вземане на заеми отдавна е спорно в Европа; държавите членки имат различна толерантност към риск по отношение на дълга, което доведе до сблъсъци между Германия, Гърция, Холандия и Испания по време на кризата в еврозоната. Но това е най-добрият начин континентът да набере пари бързо, без да поема същите финансови рискове, които отделните държави биха поели, като сами вземат същата сума назаем. Предишни дългови инструменти на ниво ЕС, като например спасителния фонд на еврозоната, създаден през 2012 г., или фондът на ЕС за възстановяване след пандемията, исторически са получавали най-високия възможен кредитен рейтинг и няма причина да се смята, че европейската отбранителна облигация би била по-различна. Лихвата от тази облигация също може да се поддържа на управляемо ниво, като се има предвид, че много инвеститори търсят сигурни активи на фона на период на глобална икономическа несигурност.

Въвеждането на такава облигация би допринесло за новоналичния капитал и инвестициите от частния сектор, осигурени от създаването на Съюза за спестявания и инвестиции. Заедно тези стъпки биха помогнали на отбранителните компании да увеличат производството и да помогнат на новаторите да комерсиализират своите продукти. Отбранителните компании в цяла Европа дори биха имали стимули да обединят сили, за да привлекат повече инвестиции, намалявайки фрагментацията в сектора.

Заедно, общата отбранителна облигация и реформите в банковата и финансовата индустрия на Европа биха позволили възстановяването на отбраната на континента. В продължение на години ограничената координация на отбранителната политика на ниво ЕС и нежеланието на държавите членки да увеличат бюджетите за отбрана спъват континента. Сега европейските лидери трябва да признаят, че смелите действия са единственият начин да се запази Европа в безопасност и единство в опасните времена, които предстоят.