Повече от три години и половина след началото на пълномащабното нахлуване на Русия и повече от десетилетие след незаконното анексиране от Русия на Крим и източните територии на Украйна, Украйна продължава да защитава суверенитета си при условия, които са изтощителни във военно, политическо и икономическо отношение. Най-големият проблем е липсата на единна визия – сред партньорите на Украйна или дори вътрешно – за това какво всъщност означава прекратяването на войната, пише Forbes.
Разнообразна група международни лидери, военни служители и политически архитекти се събраха в Киев в средата на септември за 21-вата годишна среща на върха „Ялтенска европейска стратегия“ (YES), организирана от фондация „Виктор Пинчук“. Кръстена на първоначалното си място на провеждане, конференцията беше преместена в Киев след руската окупация на Крим през 2014 г. Всяка година война след пълномащабното нахлуване на Русия, срещата на върха, на която присъстваше лично президентът на Украйна Володимир Зеленски, отразяваше преобладаващите настроения както на световния, така и на вътрешния фронт. Изводът тази година беше, че войната може да продължи години, тъй като няма ясен консенсус за това как да се доведе до край.
Позиция на Украйна: Няма земя за мир
Президентът Володимир Зеленски беше директен в посланието си:
„Даването на каквото и да е парче украинска земя на Путин, за да спре войната, е изключено“, каза той на срещата на върха. „Това не е решение, а по-скоро пауза... точно както беше след 2008 г. в Грузия, точно както беше след 2014 г. в Крим и Донецк.“
Неговото послание резонира с украинската общественост, която разбира, че умилостивяването на Русия никога няма да донесе мир.
Зеленски подчерта, че всеки истински край на войната трябва да включва справедливост:
„Имаме нужда Русия да бъде подведена под отговорност за това, което е направила на Украйна, на украинците, на нашия народ.“ Широко разпространените, систематични, поръчани от правителството военни престъпления, мъчения, изнасилвания, отвличания на деца и малтретиране, извършени от Русия в Украйна, не могат да останат ненаказани.
Андрей Йермак, началникът на кабинета на президента Зеленски, подчерта, че отчетността не подлежи на обсъждане.
„Има предложения за връщане на замразените активи на Русия, ако има прекратяване на огъня. Нашият отговор е: „Не, това не е цената на прекратяване на огъня.“
Отвъд геополитическите сметки, украинските ветерани и военнопленници напомниха на публиката за залозите и за човешката цена. Юлиан Пилипей, морски пехотинец и бивш военнопленник, разказа за брутални побоища в руски плен. Разкази от първа ръка както на бойци, така и на цивилни, които са били измъчвани от руски войски, карат идеята Русия да се измъкне без да бъде подведена под отговорност да изглежда сама по себе си като престъпление.
Във видеообръщението си към срещата на върха „ДА“, президентът Доналд Тръмп заяви: „Вярвам, че тази война в крайна сметка няма да приключи на бойното поле; тя ще приключи на масата за преговори.“ Генералът в оставка Кийт Келог, специален президентски пратеник за Украйна и съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп, изказа оптимистичен тон. „Изключително близо сме до края. Последните десет метра са най-трудната част от битката“, каза той, обвързан с продължаващата подкрепа на партньорите. Той отбеляза, че макар санкциите да са силни („шест от 10“), прилагането им липсва: „Намираме се на ниво на прилагане от три.“
Келог също намекна за ролята на дипломацията, припомняйки срещата на върха в Аляска и прякото участие на президента Тръмп:
„Поне той успя да го Путин накара да говори за това. Той отвори вратата и установи ниво на дискусия.“
Финландският президент Александър Стуб предупреди, че „единственото нещо, което Русия разбира, е силата и това е, което ние трябва да покажем“.
Министърът на външните работи на Обединеното кралство Ивет Купър подчерта готовността на НАТО и заяви, че нахлуванията във въздушното пространство на НАТО трябва да се приемат сериозно.
„Ние подкрепяме полските и натовските сили в свалянето на руски враждебни цели. „Нуждаем се от силен отговор, или Путин ще продължи да посега на стабилността и безопасността на други страни.“
Междувременно посланието от Париж наблягаше на дългосрочна стратегия. Ксавие Шател, съветник по стратегическите въпроси на френския президент, призова за дългосрочна рамка:
„Нуждаем се от стабилни гаранции за сигурност [за Украйна]... бъдещ модел на сили, екипиран, финансиран и подкрепен от всички нас... за да гарантираме, че няма да има възобновяване на конфликта.“
Ако има консенсус сред съюзниците на Украйна , той е, че трябва да се направи повече. Но какво – и с каква цел – все още не е ясно.
„Русия се опитва да предвари всяко прекратяване на огъня или споразумение, като изисква абсурдни отстъпки“, каза френският министър Шател. „Те са не само незаконни и неморални, но знаем, че Русия има огромен опит в неспазването на обещанията си.“
Радослав Сикорски, полският външен министър, обобщи залозите, когато руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство: „Не вярваме в двадесет грешки едновременно. Прехващането беше извършено от съюзнически пилоти и нито един от дроновете не достигна целите си.“
За Украйна борбата продължава без компромис. За нейните съюзници пътят напред е по-неясен, дори когато натискът за разрешаване на проблема нараства. С все още възможни изненади, в момента както Украйна, така и нейните съюзници се примиряват с възможността тази война да продължи години наред, което ще бъде по-дълго, отколкото някой би могъл да си представи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.