Кремъл налага наратив "Русия срещу Запада", за да повиши обществения морал

Докато Русия проучва източните граници на НАТО с дронове и самолети, Кремъл пренаписва реалността за една изтощена от войната общественост. Войната в Украйна скоро може да надживее дори и формиращата нацията съветска борба срещу Адолф Хитлер, а има признаци, че руската общественост просто иска тя да приключи. Затова пропагандната машина удвоява усилията си да представи Русия като жертва, а крехките западни нации като треперещи пред руската мощ, пише Politico.

През последните седмици Полша, Литва и Естония съобщиха за нахлувания на руски дронове или самолети, което НАТО определи като "модел на все по-безотговорно поведение".

Но според версията на Москва за събитията, именно Европа е агресорът и тласка региона към по-широк конфликт, като подсказва, че може да свали бъдещи руски самолети.

Както и в предишни епизоди, в които Москва се озовава в отбранителна позиция – като свалянето на малайзийския самолет MH17 или пълномащабната руска инвазия в Украйна – руският външен министър Сергей Лавров е изпратен да представи на международната общност паралелната реалност. (Не забравяйте, че именно Лавров през януари 2022 г. гневно отрече, че Москва търси претекст да нападне Украйна.)

В речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк в събота той обвини Запада в ескалираща реторика срещу Русия, включително "открито говорене за подготовка за атака срещу нашия Калининградски регион и други руски територии".

Изглежда, че той се позоваваше на пресконференция от юли, на която генерал от НАТО спекулираше за възможна и хипотетична реакция на НАТО на руска атака. Лавров обаче не включи това предупреждение.

"Русия никога не е имала и няма" намерение да атакува НАТО или ЕС, заяви Лавров и добави: "Всяка агресия срещу моята страна ще получи решителна реакция".

Двойната стратегия на Лавров, съчетаваща отричане с прикрити заплахи, е в унисон с изказванията на президента Владимир Путин на заседание на Съвета за сигурност на Русия миналата седмица. Обвинявайки Запада в „разрушителни действия“, Путин обеща, че Русия ще отговори на всяка ескалация "не с думи, а с конкретни военно-технически мерки".

Държавната информационна агенция РИА Новости отрази войнственото настроение в Кремъл в смел заглавие: "НАТО се готви да сваля руски самолети. Путин прие предизвикателството".

Тактика на сплашване

По-надолу по командната верига пропагандните единици на Кремъл – които предоставят новини на повечето руснаци и се ползват със значителна творческа свобода в рамките на ограниченията, поставени от Кремъл – бяха най-категорични в критиката си към НАТО и ЕС.

Според версията на Москва за събитията, именно Европа е агресорът, който тласка региона към по-широк конфликт. | Сефа Каракан/Анадолу чрез Getty Images

Водещите новинарски предавания на руската държавна телевизия и техните експертни панели представят реакцията на Запада към поредицата от набези като „истерична“ и изтъкват вътрешните му разделения.

"Реакциите на ЕС изглеждат изключително фрагментирани, веднага може да се разбере към коя партия принадлежи всеки човек“, каза пред зрителите си Олга Скабеева, водеща на водещото ежедневно новинарско предаване "60 минути". „Партията на войната е най-изявената и агресивна.“

Тя продължи, като посочи председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, шефа на европейската външна политика Кая Калас и френския президент Еманюел Макрон.

Както можеше да се очаква, руските медии насочиха вниманието си и към украинския президент, когото обвиниха в заговор за вкарване на САЩ по-дълбоко в конфликта.

Единствено американският президент Доналд Тръмп беше пощаден от острата критика, като журналистите го похвалиха за това, което сметнаха за умерена реакция, защото той се въздържа да осъди незабавно Русия след нахлуването на дрона в Полша.

"Цяла Европа пищи", продължи Журавльов, който е заместник-председател на Комитета по отбрана на Държавната дума. "Няколко дрона влетяха, кой знае откъде... те не представляваха никаква заплаха, но те пищят."

Въпреки че представяха Европа като извън контрол, личностите от държавните медии едновременно се опитваха да омаловажат опасността.

Руслан Осташко, водещ на програмата „Vremya Pokazhet“, твърдеше, че е попитал изкуствения интелект за прогноза колко сериозно да се приемат „заплашителните изявления“ на Европа.

 „Каква банда мързеливци. Те продължават да се срещат, но не искат да работят“, подигравателно коментира Владимир Соловьов, един от най-войнствените пропагандисти в Русия, позовавайки се на решението на Полша да се позове на член 4 от НАТО, консултации, вместо на член 5, който би предполагал колективна военна реакция.

Според независимия анализатор Андрей Колесников, последните инциденти, които тестват въздушното пространство на НАТО, са част от по-широка „психологическа война“ срещу Европа. Но основната цел на пропагандната кампания е собственото му население, добави той.

Наближавайки края на четвъртата си година, войната на Русия срещу Украйна през януари скоро ще надмине продължителността на борбата на Съветския съюз срещу нацистка Германия през Втората световна война, което е ключов психологически момент.

Това, в комбинация с икономическото напрежение от конфликта – миналата седмица руското министерство на финансите обяви планове за повишаване на данъка върху добавената стойност – означава, че Путин е под натиск да даде някакво обяснение.

„Къде е победата?“ попита Колесников. „Е, отговорът е, че сме под заплаха – от Финландия, Полша и когото и да било друг. Ето защо сме в състояние на постоянна война и защо се нуждаем от повече пари за отбрана.“