Цял град в Германия спори: Да се кастрират ли „нацистките миещи мечки“

Когато един германски град, превзет от 30 000 миещи мечки – потомци на животни, пуснати на свобода по време на Третия райх – избрал сладко от ягоди пред куршуми като средство за контрол на популацията, ходът бил приветстван като хуманен и справедлив.

Планът в Касел, често описван като „европейската столица на миещите мечки“, да се примамват косматите хищници със сладки сандвичи, да се хващат в кутии, да се стерилизират и да се пускат на свобода, обаче бил провален от оплаквания от местни ловци.

Пилотният проект, който започна през август и трябваше да продължи три години, имаше за цел да доведе до намаляване на популацията с 20% с течение на времето, тъй като пуснатите миещи мечки щяха да държат новодошлите далеч от територията им в града, но нямаше да могат да се размножават.

Той беше замислен като алтернатива на отстрела им, което е трудно в градските райони поради риска от странични щети.

В началото девет миещи мечки, които изглежда обожават миризмата на ягодово сладко, бързо бяха хванати в специално направени кутии, поставени под оперирани и пуснати с жълти копчета, прикрепени към ушите им, за да бъдат идентифицирани.

Програмата беше популярна. Касел има 25 пъти повече миещи мечки от всеки друг град в Германия и трябва да се бори с тях, тъй като те ограбват кофите за боклук, нахлуват в тавани и дори уринират върху костюми в склада за реквизит на местен театър.

И все пак, след като държавната ловна федерация изрази възражения, регионалното правителство на Хесен спря проекта, заявявайки, че мярката се нуждае от одобрение от местния орган за опазване на природата.

Ловците твърдяха, че макар отстрелът на миещи мечки да е законен, извършването на операции върху тях е неприемливо от гледна точка на правата на животните и изисква одобрение от висш ветеринарен орган.

„Дълбоко съжаляваме за тази ситуация“, каза Хайко Лемкул, ръководител на службата за обществен ред в Касел. „В подготовката за проекта, многобройни дискусии на техническо ниво не разкриха възражения срещу залавянето и последващата ветеринарна стерилизация на миещи мечки. Надяваме се, че проектът може да бъде възобновен в близко бъдеще.“

Градът подкрепи проекта с ентусиазъм и смяташе, че той може да бъде модел за други региони.

Касел има отношения на любов и омраза с вида, който се превърна в неофициален талисман на града. Сувенирни магазини продават играчки, тениски и магнити за хладилник с пухкави миещи мечки.

Миещите мечки са родом от Северна Америка и са били внесени в Европа преди повече от век, главно за развъждане във ферми за кожи. Някои са избягали, други са били освободени и тъй като нямат естествени хищници, популацията им в Германия сега се оценява на около два милиона. Ловците избиват 200 000 годишно.

Обстоятелствата около пускането им в дивата природа са им спечелили описанието „нацистки миещи мечки“, но историците оспорват сведенията, че пускането им е било наредено от Херман Гьоринг, въпреки че някои са били освободени по време на неговия мандат.

Гьоринг е назначен от Хитлер за Райхсйегермайстер (главен ловец), Райхсфорстмайстер (началник на горското стопанство) и върховен комисар по опазване на природата през 1934 г. През същата година, на 12 април, местният началник на горското стопанство Вилхелм Фрайхер Зитих фон Берлепш пуска две двойки в дивата природа на язовир Едерзее, „за да обогати домашната фауна“ и да ги ловува.

Те се размножават и мигрират по бреговете на реките Едер и Фулда до Касел, богат на градини и паркове, но достатъчно гъсто населен, за да предлага изобилие от храна.

Природозащитниците предупреждават, че миещите мечки представляват заплаха за домашните видове. Те изхвърлят млади птици от гнездата им и поглъщат голям брой застрашени земноводни и влечуги.

В Германия техните щуротии генерират редовно новини в местните медии. Едно от животните предизвика експлозия, като проникна в електроцентрала. Друго се покатери на кран и се настани в кабината, принуждавайки полицията да се изкачи на 40 метра, за да го хване. Една миеща мечща дори глътна утайката от греяно вино и се разхождаше пияна из коледния пазар.

Един местен месар, в опит да стимулира контрола на популацията, ги превърна в наденички и кюфтета.